Клайв Къслър
Съкровище (40)

39

Две ръце шареха под ризата му и бавно се придвижваха нагоре по гърба. Той се помъчи да се събуди от дълбокия сън, в който сънуваше, че се намира дълбоко под водата и че плува нагоре към проблясващата повърхност, до която все не можеше да стигне. Той разтърка очи. Видя, че бе все още на кушетката в собствения си офис. Извъртя тяло и се претърколи на другата страна. Погледът му бе препречен от чифт красиви крака.

Пит зае седнало положение и се загледа в подканящите очи на Лили. Вдигна ръка, за да види колко е часът, но откри, че бе свалил часовника си и го бе поставил на бюрото заедно с ключовете, дребните пари и портфейла си.

— Колко е часът? — попита той.

— Пет и половина — отговори със сладко гласче тя, като придвижи ръце по раменете му и започна да масажира врата му.

— През нощта или през деня?

— В късния следобед. Ти дремна само три часа.

— Ти никога ли не си подремваш?

— Мога да карам само с четири часа сън на денонощие.

Той се прозя.

— Мога само дълбоко да съчувствам на следващия ти съпруг.

— Заповядай малко кафе.

Тя постави чашката върху една малка масичка близо до главата му.

Пит нахлузи обувките си и натъпка ризата си.

— Йегър открил ли е нещо?

— Да.

— Реката?

— Не, все още не. Нищо не можеш да измъкнеш от Хирам, но той твърди, че си бил прав. Венатор е преплавал Атлантика преди викингите или Колумб.

Той сръбна от кафето и направи гримаса.

— Толкова е сладко, че лъжичката сигурно ще стои права.

Лили изглеждаше учудена.

— Ал каза, че винаги го пиеш с четири лъжички.

— Ал е излъгал. Предпочитам го черно, с утайка на дъното на чашата.

— Съжалявам — усмихна се тя без угризения. — Мисля, че съм била преметната от груб шегаджия.

— Не си първата — каза той, като се загледа навън през вратата на офиса си.

Джордино седеше с крака, поставени върху бюрото на Йегър, и унищожаваше последния резен пица, докато разучаваше една детайлна топографска карта на някакво крайбрежие.

Йегър седеше с кървясали очи, вторачен в монитора на компютъра и нахвърляше бележки върху един бележник. Когато Пит и Лили влязоха в стаята, той не се обърна, тъй като виждаше техните отражения на екрана пред него.

— Направихме пробив — каза той с известно задоволство.

Пит попита:

— Какво откри?

— Вместо да концентрираме вниманието си във всяко едно кътче южно от лобното място на „Серапис“ в Гренландия, аз направих един голям скок надолу до щата Мейн и започнах да следя за съвпадения на отделни участъци от крайбрежната ивица с тяхното описание на слизането им на брега.

— И това даде резултат — каза очаквателно Пит.

— Да. Ако си спомняш, Руфин пишеше, че след като са изоставили Венатор, в продължение на тридесет и един дена те са били люшкани от бури, идващи от юг, преди да намерят един безопасен залив, където да могат да извършат ремонт на кораба. По време на втората част от тяхното пътуване бурите отнесли платната и изпочупили направляващите весла. След това корабът се носил неуточнен брой дни, докато накрая не завършил пътешествието си в гренландския фиорд.

Йегър направи пауза и извика на монитора една карта на американската част на северния Атлантик. След това пръстите му чевръсто въведоха последователност от команди. На екрана се появи една малка линия, която запълзя на юг от източното крайбрежие на южна Гренландия, като чертаеше един накъсан и зигзагообразен път около Нюфаундленд, покрай Нова Скоуша и Нова Англия, за да завърши накрая малко над Атлантик Сити.

— Ню Джърси? — промърмори Пит, озадачен.

— Заливът Барнегат, за да бъдем по-точни — каза Джордино. Той донесе топографската карта и я разстла върху масата. След това огради с кръгче част от брега с червен флумастер.

— Заливът Барнегат, Ню Джърси? — повтори Пит.

— Формата на брега е била коренно различна през далечната триста деветдесет и първа година — започна сухо лекцията си Йегър. — Бреговата ивица е била по-накъсана и заливът е бил по-дълбок и закътан.

— Как успяхте да локализирате точно мястото? — попита Пит.

— При описанието на залива, Руфин споменава за огромно море от ниски борчета и за бряг, от чийто пясък бликала сладка вода, когато забодат в него пръчка. В Ню Джърси има такава гора от ниски борчета, която отговаря на описанието. Тя се нарича Пайн Барънс и се простира от южния център на щата до крайбрежието на изток. Нивото на подпочвената вода стига почти до самата повърхност. По време на пролетното топене или след обилни валежи може буквално да изровите една дупка в песъчливата почва и оттам да излезе вода.

— Изглежда обещаващо — каза Пит. — Но Руфин не спомена ли също, че те са добавили камъни за баласт?

— Признавам, че това ме затрудни. Затова аз се обадих на един геолог от армейския инженерен корпус. Той откри една каменна кариера, което с голяма точност определи мястото, където смятам, че екипажът на „Серапис“ е слязъл на брега.

— Добра работа — каза Пит с признателност. — Ти насочи издирването в правилна посока.

— Накъде ще тръгнем оттук? — попита Лили.

— Ще продължа да вървя на юг — отговори Йегър. — В същото време ще накарам моите хора да изчислят и начертаят с компютър един приблизителен маршрут, по който Венатор е плавал на запад от Испания. Като следим пътя им, очевидно първите острови, които флотилията е срещнала по пътя си след напускане на Средиземноморието, са били Антилите. Като продължим пътя на „Серапис“ от Ню Джърси и като начертаем пътя на Венатор към американския континент, тези две линии трябва да се пресекат в една точка, от която в радиус от приблизително петстотин мили трябва да има една река, която отговаря на описанието.

Лили изглеждаше скептично настроена.

— Не мога да разбера как очакваш да проследиш пътя на Венатор, когато той е наложил цензура на всичко, което се отнася до посоки, течения, ветрове и разстояния.

— Не е чак толкова трудно — отговори сухо Йегър. — Ще взема данните от дневниците на Колумб за неговите пътешествия до Новия свят, ще начертая курса му чрез компютър, като внасям съответните корекции поради различията в модела на корпуса, триенето на водата, такелажа и площта на платната между неговите кораби и византийската флота хиляда години по-рано.

— Ти го правиш да звучи толкова просто.

— Повярвайте ми, не е. Въпреки че може би сме се доближили до целта, ще са ни нужни поне още цели четири дена проучване, докато я намерим.

Умората и дългите часове отегчителна работа сякаш бяха забравени. Зачервените очи на Йегър запламтяха с решителност. Лили изглеждаше като че ли бе заредена с допълнителна енергия. Всички те бяха готови за старт и очакваха началния сигнал на съдията.

— Направи го — каза Пит. — Открий Библиотеката.

 

 

Пит мислеше, че Сандекър бе изпратил да го повикат, за да докладва относно хода на операцията по търсенето, но в момента в който забеляза мрачното изражение на лицето на адмирала, той разбра, че имаше някакъв проблем. Това, което в действителност тревожеше Пит, бе мекият израз в очите на адмирала. Обикновено погледът му бе твърд като кремък.

А когато Сандекър се доближи до него и го хвана за ръката, за да го заведе до една кушетка, където седна редом с него, Пит наистина разбра, че има проблем.

— Току-що получих тревожни новини от Белия дом — започна Сандекър. — Съществуват подозрения, че туристическият кораб, на който са били отседнали президентите Де Лоренцо и Хасан за уругвайската икономическа среща на върха, е бил отвлечен.

— Съжалявам да науча за това — каза Пит. — Но какъв ефект може да има това върху НЮМА?

— Хала Камиле била на борда.

— По дяволите!

— Също и сенаторът.

— Баща ми? — промърмори учудено Пит. — Предишната нощ говорих с него по телефона. Как е станало така, че той се е озовал в Уругвай?

— Той изпълняваше мисия на президента.

Пит стана, закрачи напред-назад, след това седна отново.

— Какво е положението?

— „Лейди Фламбъро“ — това е името на британския туристически кораб — е изчезнал снощи от пристанището Пунта дел Есте.

— Къде е корабът сега?

— Въпреки че е било предприето широкомащабно търсене по въздуха, от него не е открита нито следа. Длъжностните лица, намиращи се на сцената на действието, са единодушни в мнението си, че „Лейди Фламбъро“ лежи на дъното на морето.

— Без абсолютно доказателство аз не мога да приема това.

— И аз съм на същото мнение.

— Атмосферни условия?

— От доклада разбирам, че времето в района е било хубаво, а морето спокойно.

— Корабите изчезват по време на буря — каза Пит, — рядко в спокойни води.

Сандекър направи един празен жест с ръцете си.

— Докато не постъпят повече подробности, ние можем само да гадаем.

Пит не можеше да повярва, че баща му е мъртъв. Това, което току-що бе чул, бе твърде объркано и несвързано.

— Какво прави Белия дом във връзка с това?

— Ръцете на президента са вързани.

— Това е нелепо — каза остро Пит. — Той може да нареди всички военноморски единици в района да подпомогнат издирването.

— Ето тук е уловката — каза Сандекър. — С изключение на няколко морски учения от време на време, от които нито едно не се провежда в момента, Съединените щати не разполагат с военноморски бази в Южния Атлантик.

Пит отново стана и се загледа през прозореца към светлините на Вашингтон. След това се обърна към Сандекър и го фиксира с пронизващ поглед.

— С други думи, ти ми казваш, че правителството на Съединените щати не се е ангажирало по никакъв начин с издирването?

— Така изглежда.

— Какво може да попречи на НЮМА да участва в издирването?

— Нищо, освен че не разполагаме с флотата на крайбрежната охрана и самолетоносач.

— Имаме „Саундър“.

Сандекър го погледна замислено за минута. След това лицето му прие въпросително изражение.

— Един от нашите научноизследователски кораби?

— Той е изпратен да картографира сонарно континенталния пад на южна Бразилия.

Сандекър кимна.

— Добре. Разбирам накъде биеш, но „Саундър“ е твърде бавен, за да окаже някаква помощ при широкомащабно издирване по море. Какво очакваш да постигнеш с него?

— Ако корабът на баща ми не може да бъде открит на повърхността, аз ще го търся на дъното.

— Може да се наложи да претърсите хиляда квадратни мили, ако не и повече.

— Сонарното оборудване на „Саундър“ може да обхване участък от дъното с ширина две мили, освен това той носи и потопяем спускаем апарат. Нуждая се единствено от твоето разрешение, за да поема командването на кораба.

— Ще са ти необходими помощници.

— Джордино и Руди Гън. Ние сме добър екип.

— Руди участва в една операция за дълбоководен рудодобив до Канарските острови.

— Той би могъл да бъде в Уругвай след осемнадесет часа.

Сандекър постави ръце зад главата си и се загледа в тавана. Дълбоко в себе си той чувстваше, че Пит гонеше химери, но дори и за миг не се поколеба в отговора си.

— Можеш да стягаш багажа си — каза той с равен глас. — Аз ще те подкрепя.

— Благодаря ти, адмирале — каза Пит. — Много съм ти признателен.

— Как стои работата с издирването на Александрийската библиотека?

— Йегър и д-р Шарп са близо до намиране на решение. Те нямат нужда от Ал и мен. Ние само ще им пречим.

Сандекър стана и постави двете си ръце на раменете на Пит.

— Той може да не е мъртъв, знаеш това.

— Татко по-добре да не е мъртъв — каза Пит с мрачна усмивка. — Иначе никога не бих му простил.