Клайв Къслър
Съкровище (24)

23

Когато бащата на Пит отвори вратата на своя построен в колониален стил дом на Масачузетс авеню в Бетесда, Мериленд, той беше облечен в избелели сиво-кафяви панталони и доста развлечен спортен пуловер.

Сенатският Сократ беше известен със своите скъпи и ушити по последна мода костюми, реверите на които винаги красеше калифорнийска елшолция. Далеч от хорските погледи обаче той се обличаше като някой ранчеро, който живее в палатка на пасището за добитък.

— Дърк — зарадван каза той, като прегърна сърдечно сина си. — Напоследък рядко те виждам.

Пит преметна ръка през рамото на сенатора и двамата влязоха заедно в облицован с ламперия кабинет пълен с книги, подредени на рафтове, които изпълваха пространството от пода до тавана. Под богато украсената, издялана от тиково дърво полица на камината припламваше огън.

Сенаторът покани с жест сина си да седне на едно от креслата и се запъти към барчето с напитките.

— Джин мартини „Бомбай“ с резенче лимон, нали така?

— Студеничко е за джин. Какво ще кажеш за чаша неразреден „Джак Даниълс“?

— Всеки с питието си.

— Как е мама?

— Тя е в някакъв снобски курорт с минерални бани, в някаква ферма за угояване, на ежегодния си кръстоносен поход за отслабване. Ще се върне вдругиден, напълняла с цял килограм.

— Няма да се откаже, а?

— Щом й доставя удоволствие.

Сенаторът подаде на Пит чаша бърбън, а после наля на себе си портвайн. Той вдигна чашата си.

— За едно плодотворно пътуване до Колорадо.

Пит не пи.

— Чия беше тази умна идея да ме изпратят на ски?

— Моя.

Пит спокойно отпи глътка от своя „Джак Даниълс“ и изгледа втренчено баща си.

— Какво отношение имаш ти към предметите от Александрийската библиотека?

— Доста голямо, ако наистина съществуват.

— Като частно лице ли говориш, или като държавен чиновник?

— Като човек, който обича родината си.

— Добре — каза Пит, като въздъхна дълбоко. — Обясни ми по-подробно. Защо саркофагът на Александър и творбите на класическото изкуство и литература са от такова жизнено значение за интересите на Съединените щати?

— Не става дума за тях — каза сенаторът. — Най-важната част от сбирката са картите, на които са показани местата на находищата от природни богатства на древния свят. Безвъзвратно загубените златни мини на фараоните, тънещите отдавна в забвение мини за смарагди на Клеопатра, легендарната, но загадъчна страна Понт^[1], прочута с богатствата си от сребро, антимон и необикновено зеленикаво злато; все места, които са били известни преди две-три хиляди години, но погребани в забравата на времето. Освен това митическата страна Офир^[2], за богатството от скъпоценни минерали на която съществуват писмени сведения. Къде точно се е намирала, все още остава загадка, която не престава да мъчи умовете на учените. Мините на цар Соломон, Навуходоносор^[3] от Вавилон, Савската царица^[4], чиято прочута земя днес е само библейски спомен. Легендарното богатство на вековете все още лежи скрито под пясъците на Близкия Изток.

— Е, ще го открием, и какво? Каква е причината находища от скъпоценни метали и минерали, които принадлежат на други страни, да представляват интерес за нашето правителство?

— Като разменна монета при преговори — отвърна сенаторът. — Ако успеем да им покажем тяхното местонахождение, можем да започнем преговори за съвместната им експлоатация. Освен това, можем да спечелим благоразположението на лидерите на тези страни и да проявим малко добра воля, от която има толкова голяма нужда.

Пит поклати глава и се замисли.

— За мен е новост, че Конгресът е решил да се занимава с издирване на полезни изкопаеми само заради подобряването на международните отношения. Сигурно има и друга причина.

Сенаторът кимна, удивен от проницателността на сина си.

— Има. Запознат ли си с термина „стратиграфска гънка“?

— Би трябвало — усмихна се Пит. — Нали преди няколко години открих такава в Лабрадорско море, край брега на провинция Квебек.

— Да, проектът „Дудълбъг“. Спомням си.

— Стратиграфската гънка представлява находище на нефт, откриването на което е много трудно. Невъзможно е то да бъде установено с помощта на обичайните изследвания на сеизмичните процеси. И все пак често се оказва, че от този вид находища се извличат невероятно големи добиви.

— Което ни отвежда към битума — катранена смола или асфалт, на въглеводородна основа, който е бил използван в Месопотамия още преди пет хиляди години за обработване на сгради срещу влага, при изграждането на канали, отводнителни тръбопроводи от глина, както и за уплътняването на цепнатините на лодки и кораби. Освен това използвали са го при строежа на пътища, за лечение на рани и за получаването на лепила. Доста по-късно гърците споменават за извори по северното крайбрежие на Африка, от които блика масло. До нас са достигнали писмени сведения от римляните, в които се говори за място в Синай, което те наричат Петролната планина. А в Библията се казва, че Бог заповядал на Яков да извлича земно масло от скала, подобна на кремък и се описва долината на Сидим, където имало множество ями с лепкава тиня, което може да се тълкува като смолни кладенци.

— И мястото на нито едно от тези находища не е било установено или сондирано? — попита Пит.

— Правени са сондажи, да, но до този момент не са открити значителни залежи. Геолозите твърдят, че съществува деветдесет процента вероятност само под Израел да има залежи, възлизащи на петстотин милиона барела суров нефт. За нещастие, древните находища са били загубени и затрупани през вековете, в резултат на размествания на земните пластове и земетресения.

— В такъв случай, главната цел е да бъдат открити огромни залежи в Израел.

— Ще се съгласиш, че това би довело до решаването на доста проблеми.

— Да, предполагам, че е така.

Няколко минути сенаторът и Пит мълчаливо се взираха в пламъците. Ако Йегър и неговите компютри не попаднеха на някаква следа, шансовете, в най-добрия случай, щяха да бъдат нулеви. Пит внезапно беше обзет от гняв, че властниците във Вашингтон и Конгреса се интересуваха повече от нефт и злато, отколкото от произведенията на изкуството и литературата, които биха могли да запълнят съществуващите в историята празнини.

Това беше, помисли си той, тъжен извод за състоянието на държавните дела.

Тишината беше нарушена от звъна на телефона. Сенаторът се запъти към бюрото и вдигна слушалката. Той постоя заслушан за момент, без да каже нищо. После затвори.

— Не ми се вярва точно в Колорадо да открия изчезналата библиотека — сухо каза Пит.

— Хората, които са заинтересовани от това, ще бъдат не по-малко изненадани от теб, ако успееш да го сториш — отвърна сенаторът. — Моите служители са ти уредили среща с най-големият капацитет по този въпрос, който ще те информира подробно. Доктор Бъртрам Ротбърг, професор по класическа история от Колорадския университет, е посветил живота си на проучването на Александрийската библиотека. Той ще ти предостави допълнителни сведения, които биха могли да са ти от полза при издирването.

— Защо аз трябва да отида при него? Струва ми се, че ще бъде по-разумно той да бъде доведен във Вашингтон.

— Срещна ли се с адмирал Сандекър?

— Да.

— Е, тогава знаеш, че е много важно ти и Ал Джордино да създадете впечатлението, че нямате нищо общо с откриването на съветската подводница. Обаждането по телефона преди минута беше от агент на ФБР, който следи агент на КГБ, който пък следи теб.

— Радвам се, че популярността ми нараства.

— В никакъв случай не трябва да вършиш нещо, което би изглеждало подозрително.

Пит кимна в знак на одобрение.

— Всичко това е чудесно, но да допуснем, че руснаците се досетят за целта на мисията. Те също биха спечелили, ако успеят да се докопат до сведенията от библиотеката.

— Такава възможност съществува, но е твърде малко вероятна — сдържано заяви сенаторът. — Взели сме всички предпазни мерки откриването на восъчните плочки да остане тайна.

— Следващият въпрос.

— Слушам те.

— Аз съм под наблюдение — каза Пит. — Какво би попречило на КГБ да ме проследят до жилището на доктор Ротбърг?

— Нищо — отвърна сенаторът. — Единственото ни намерение е само да наблюдаваме и дори да ги насърчаваме.

— Значи ще се правим, че нищо не се е случило.

— Точно така.

— Защо точно аз?

— Заради твоя Корд L-29.

— Моят Корд?

— Класическият автомобил, който беше оставил за възстановяване в Денвър. Човекът, когото беше наел, се обади тук миналата седмица и каза да ти предам, че всичко е готово и колата изглежда чудесно.

— Значи ще пътувам към Колорадо, без да се крия, за да прибера колата, която е колекционерска рядкост, да покарам малко ски по склоновете и да се забавляваме с доктор Шарп.

— Точно така — повтори сенаторът. — Ще се настаниш в хотел „Брекънридж“. Там за теб ще има оставено съобщение, в което се обяснява къде и кога ще се свържеш с доктор Ротбърг.

— Трябва винаги да съм нащрек, когато си имам работа с теб.

Сенаторът се разсмя.

— Ти самият си участвал в доста „завързани“ проекти.

Пит довърши бърбъна си, стана и постави чашата върху полицата на камината.

— Ще имаш ли нещо против, ако се настаня в семейната вила?

— Предпочитам да не ходиш там.

— Но обувките и ските ми са в гаража.

— Можеш да си вземеш екипировка под наем.

— Та това е абсурдно.

— Не чак толкова — каза сенаторът, без да повишава тон, — ако имаш предвид, че в момента, в който отвориш вратата, ще бъдеш застрелян.

 

 

— Сигурен ли си, че искаш да слезеш тук, приятел? — попита шофьорът на таксито, когато спря до една постройка, разположена в края на международното летище на Вашингтон, която му приличаше на изоставен хангар.

— Точно тук — отвърна Пит.

Шофьорът предпазливо огледа безлюдното, неосветено място. По всичко личеше, че това ще е някое нападение, за да бъде обран, помисли си той и бръкна под предната седалка, където криеше парче тръба за такива случаи. Той неспокойно се взираше в ретровизьора, докато Пит вадеше портфейла си от вътрешния джоб на сакото. Шофьорът се поуспокои. Клиентът му не се държеше като побойник.

— Какво ти дължа?

— Апаратът показва осемдесет и шест — отвърна той.

Пит плати и остави бакшиш, а после излезе от колата и изчака шофьорът да отвори багажника и да свали багажа му.

— Ама че място си избрал да слезеш — промърмори шофьорът.

— Ще дойдат да ме посрещнат.

Пит почака светлините на таксито да изчезнат в мрака, преди да изключи системата за алармена сигнализация на хангара с джобния си предавател и влезе през страничната врата. Той набра определен код по предавателя и ярка флуоресцентна светлина заля вътрешността.

Хангарът беше домът на Пит. Покрай стените на първия етаж беше подредена колекция от лъскави класически автомобили и модели, които бележеха преломни моменти в автомобилостроенето. Имаше и стар вагон „Пулман“ и тримоторен самолет на Форд. Най-странният от всички експонати представляваше чугунена вана с прикрепен към нея извънбордов двигател.

Той се отправи към жилищната част, която заемаше горния етаж в другия край на хангара. До нея се стигаше по богато украсена вита желязна стълба. Вратата горе се отваряше към всекидневна, обградена от голяма спалня и кабинет от едната страна и кът за хранене и кухня от другата.

Разопакова багажа си и влезе в кабината с душа, като пусна горещата вода и обърна струйника към облицованата с плочки стена. После легна по гръб и изпъна крака така, че да опрат под крановете за вода, за да може да регулира температурата на струята с пръстите си. След малко вече беше задрямал.

Четиридесет и пет минути по-късно Пит надяна халата си и включи телевизора. Тъкмо се канеше да претопли чиния тексаско чили, когато зумерът на интеркома забръмча. Той натисна бутона за говорителя при вратата, като беше почти сигурен, че ще му отговори Ал Джордино.

— Да?

— Доставки по домовете от Гренландия — отвърна женски глас.

Той се разсмя и натисна един ключ, който изключваше блокировката на страничната врата. Излезе на балкона и погледна надолу.

Влезе Лили с голяма плетена кошница. Тя се спря и няколко мига се оглежда удивена. Светлината, която се отразяваше в морето от хром и излъскана до блясък гланцова боя, заслепяваше очите й.

— Адмирал Сандекър се опита да ми опише жилището ти — възхитена каза тя, — но думите му бледнеят.

Пит слезе по стълбата да я посрещне. Той пое плетената кошница и щеше насмалко да я изпусне.

— Това нещо тежи цял тон. Какво си сложила вътре?

— Нашата късна вечеря. Отбих се в един магазин за деликатеси и накупих едно-друго.

— Ухае ми на нещо вкусно.

— Ще започнем с пушена сьомга, последвана от супа от диви гъби, спаначена салата и фазан с кестени, треска в сос от стриди и бутилка вино. Всичко това ще погълнем с помощта на бутилка „Принципеса Гави“. За десерт имаме шоколадов сладкиш със сметана и плодове.

Пит погледна към Лили и се усмихна с искрено възхищение. Лицето й беше оживено, а очите й блестяха. В нея се долавяше някакъв трепет, който не беше забелязвал преди. Дългата й коса беше разпусната. Беше облечена в тясна и къса деколтирана рокля с изрязан гръб, осеяна с черни пайети, които проблясваха, когато пристъпваше. Без дебелото палто, което не беше сваляла, откакто тръгнаха от Гренландия, гърдите й изглеждаха по-големи, а бедрата й по-стройни, отколкото мислено си ги беше представял. Краката й бяха дълги, а позата, която беше заела — предизвикателна. Походката й беше енергична и чувствена.

След като влязоха във всекидневната, Пит остави кошницата с храната на един стол, пресегна се и взе ръката й в своята.

— Можем да хапнем по-късно — тихо каза той.

В пристъп на несъзнателна свенливост, тя сведе поглед надолу, а после бавно, като че ли привличани от някаква непреодолима сила, очите й се повдигнаха и впериха в неговите. Зелените очи на Пит я пронизваха така, че краката й се подкосиха, а ръцете й се разтрепериха. Тя започна да се изчервява.

Това е глупаво, помисли си Лили. Тя беше планирала внимателно цялото прелъстяване чак до бутилката с подходящо вино, роклята и съблазнителните бикини и сутиен от черна дантела под нея. А сега бе обзета от смущение и съмнение. Не си беше представяла, че всичко ще стане толкова бързо.

Без да каже дума, Пит свали презрамките от раменете на Лили и остави роклята с пайети да се свлече около обувките й с високи токчета като някоя малка, блестяща локвичка. Той плъзна ръцете си около голия й кръст и под коленете й и с плавно движение повдигна тялото й.

Докато я носеше към спалнята, тя зарови лице в гърдите му.

— Чувствам се като някоя безсрамна блудница — прошепна тя.

Пит нежно я положи на леглото и погледна към нея. Гледката на тялото й го накара да пламне от страст.

— Още по-добре ще бъде — каза дрезгаво той, — ако се държиш като такава.