Клайв Къслър
Съкровище (31)

30

19 октомври 1991 година

Уксмал, Юкатан

Каменната зидария на внушителната постройка отразяваше призрачния блясък на батареята от многоцветни прожектори. Стените на огромната пирамида бяха обагрени в синьо, а Храмът на заклинателя на върха бе облят от оранжева светлина. Лъчите на червени прожектори обхождаха широкото стълбище нагоре и надолу и създаваха илюзия за стичаща се кръв. Горе върху покрива на храма стоеше изправена дребна фигура, обкръжена от бял ореол.

Топилцин, разперил ръце с разтворени длани подобно на прорицател, бе отправил поглед надолу, към стотиците хиляди повдигнати към него лица, които заобикаляха храма пирамида в древния град на маите Уксмал, разположен на полуостров Юкатан. Както винаги, той завърши речта си с песнопение на напевния език на ацтеките. Многобройната публика подхвана думите му и ги заповтаря едновременно с него.

— Нашата нация дължи мощта и мъжеството си на нас, които никога няма да бъдем велики или богати. Ние гладуваме, трудим се упорито от сутрин до мрак за хора, на които благородството и честността са чужди. Мексико никога няма да се превърне в славна и велика страна, докато вероломното правителство не бъде свалено. Няма повече да търпим това робство. Боговете отново се събраха, за да принесат в жертва продажниците и въздигнат достойните. Те дойдоха, за да ни дарят една нова цивилизация. Ние трябва да приемем техния дар.

Със заглъхването на думите прожекторите започнаха да гаснат един по един, докато накрая само Топилцин остана облян в ярка светлина. После белите прожектори изгаснаха и той се скри от погледите на хората.

Наоколо лумнаха големи празнични огньове и от един камион с покрито ремарке започнаха да раздават кашони с храна на благодарното човешко множество. Всяка кутия съдържаше едно и също количество брашно и консерви и подобна на комикс брошура, богато илюстрирана, но бедна откъм текст. Президентът Де Лоренцо и министрите от неговия кабинет бяха изобразени като чудовища, които Топилцин и четирите главни бога на ацтеките прогонваха от Мексико право в ръцете на зловещия Чичо Сам.

Освен това, беше включен и списък с указания, в който се обясняваха мирни, но резултатни методи за подронване влиянието на правителството.

Докато траеше раздаването на храната, из тълпата сновяха мъже и жени, които се опитваха да спечелят нови привърженици на Топилцин. Митингът беше професионално организиран и безупречно проведен като някой рок концерт. Уксмал беше само един от етапите в кампанията на Топилцин за сваляне на правителството в Мексико Сити.

Той проповядваше на масите само сред каменните останки на огромните древни средища — Теотиуакан, Монте Албан, Тула и Чичен Ица. Никога не се появяваше в модерните градове на Мексико.

Хората ръкопляскаха и скандираха неговото име. Но той вече не ги чуваше. Веднага щом прожекторите угаснаха, телохранителите му го поведоха надолу по една стълба в задната част на пирамидата и го съпроводиха до голям камион с полуремарке. Двигателят беше запален и камионът, предвождан от една кола и следван от друга, започна бавно да си пробива път през тълпата, докато излезе на шосето. Тук той зави към Мерида, столицата на щата Юкатан, и започна да набира скорост.

Вътрешността на ремаркето беше обзаведена със скъпи мебели и разделена на заседателна зала и личните покои на Топилцин.

Заедно със своите най-близки последователи Топилцин накратко обсъди програмата за следващия ден. Когато заседанието приключи, камионът спря и всички му пожелаха лека нощ. Уморените помощници се качиха в двете коли, които ги откараха в хотели в Мерида.

Щом Топилцин затвори вратата и се изолира от околния свят, той се пренесе в друг.

Свали от главата си обкичената с пера препаска и съблече бялото си наметало, под което носеше скъпи панталони и спортна риза. Той отвори един скрит шкаф, извади бутилка охладено пенливо вино „Шрамберг Блан дьо Блан“ и веднага измъкна корковата тапа. Първата чаша, която пресуши, утоли жаждата му, но втората изпи бавно, с наслада.

След като си отдъхна, Топилцин влезе в малка кабина, изпълнена с комуникационно оборудване, набра цифров код на един холографски^[1] телефон и се обърна с лице към центъра на стаята. Той отпи от калифорнийското шампанско и зачака. Постепенно една смътна фигура започна да придобива осезаем, триизмерен вид. Едновременно с това самият Топилцин можеше да бъде наблюдаван на хиляди километри разстояние.

Постепенно образът се изчисти и срещу Топилцин застана седнал на отоманка мъж. Цветът на кожата му беше мургав, а оредялата му, сресана назад коса лъщеше от брилянтин. Погледът на бляскавите му като диаманти очи беше студен. Посетителят беше облечен в широка роба от мек плат, изпъстрен с типични за Изтока шарки.

— Излагаш се на опасност — строго произнесе той на английски с подчертан американски акцент. — Скъпи дрехи по последна мода, шампанско — остава и жени да започнеш да водиш.

Топилцин се засмя.

— Не ме изкушавай. И без да давам обет за целомъдрие ми стига, че съм принуден да се преструвам на папа и да ходя облечен като палячо по осемнадесет часа на ден.

— На мен ми се налага да търпя същите неудобства.

— Всеки от нас трябва да носи собствения си кръст — отегчено произнесе Топилцин.

— Не бива да проявяваш небрежност, когато сме толкова близо до успеха.

— Нямам и намерение. Нито един от хората ми няма да посмее да наруши уединението ми. Те си мислят, че когато остана сам, общувам с боговете.

Другият мъж се усмихна.

— Това ми звучи познато.

— Да се захващаме за работа, а? — каза Топилцин.

— Добре, какво е положението?

— Всички приготовления се пазят в строга тайна. В нужния момент хората ще бъдат по местата си. Раздадох над десет милиона песос за подкупи, за да уредя срещата. След като глупаците, които получиха парите, си свършиха работата, те бяха премахнати. Не само за да съм сигурен, че няма да проговорят, а и като предупреждение към онези, които чакат да получат и изпълнят нашите нареждания.

— Поздравявам те. Изпълнил си всичко точно.

— Оставям на теб да проявяваш изобретателност.

След тази забележка настъпи одобрително мълчание, което продължи няколко минути. Двамата мъже се бяха отдали на мислите си. Най-сетне гостът се усмихна лукаво и извади извод една от гънките на робата си малка тумбеста чаша с коняк.

— За твое здраве.

Топилцин се изсмя язвително и вдигна чашата с шампанско.

— За успешен край на делото ни!

Безплътният посетител замълча.

— За успешен край на делото ни — повтори той, а после добави: — Без засечки!

А след още по-дълго мълчание замислено каза:

— Ще бъде интересно да се види как усилията, които полагаме, ще променят бъдещето.