Клайв Къслър
Съкровище (57)

56

Експлозията долетя до тях като един странно приглушен гръм. Предната маса на ледника се пропука и издаде зловещ стон. След това като че ли всичко свърши. Ледената скала остана здрава и изправена.

Трябваше да има детонации на осем различни места вътре в процепа, но майор Дилинджър и неговите хора бяха открили и обезвредили всички заряди, с изключение на един до момента, в който операцията по тяхното търсене бе преустановена.

Точно когато Пит и Гън започнаха да свиват обръча си около двамата похитители, които трескаво палеха стария локомотив на мината, до ушите им стигна далечният тътен. Похитителите спряха за момент, заслушаха се за няколко секунди и размениха думи на арабски. След това се засмяха на нещо помежду си и се върнаха на работа.

— Каквото и да е това, което е предизвикало този тътен — прошепна Гън, — то не изненада тия типове. Те се държат така, сякаш са го очаквали.

— Прозвуча като малка експлозия — тихо отвърна Пит.

— Определено не е от разцепване на ледника. Щяхме да усетим трусове в земята.

Пит се загледа в малкия теснолинеен локомотив, към който беше закачен тендер за въглища и пет товарни вагона за руда. Този тип локомотив бе често използван в плантации, промишлени заводи и при минни работи. Стар и чудноват, здрав и непоклатим, с висок, наподобяващ кюнец на печка комин и кръгли прозорчета на кабината, той изглеждаше като Малката машина, която може всичко. Той стоеше гордо изправен и изпускаше тънки струйки пара от работещия си двигател.

Един железничар би определил разположението на колелата му като 0-4-0, което означаваше, че локомотивът няма предни водещи колела, както и задни спомагателни под кабината на машиниста, а само четири големи задвижващи колела по средата.

— Хайде да устроим на машиниста и огняря едно топло изпращане — кисело промърмори Пит. — Така ще можем да изразим най-добре приятелските си чувства.

Гън изгледа недоумяващо Пит и поклати озадачено глава, след което се наведе и затича към края на влака. Те се разделиха и се доближиха от двете противоположни страни, като използваха за прикритие товарните вагони. Кабината бе ярко осветена от отворената горивна пещ и Пит вдигна нагоре дланта на ръката си, сигнализирайки на Гън да чака.

Арабинът, който изпълняваше ролята на машинист, въртеше разни клапани и наблюдаваше манометрите за налягането на парата. Другият ринеше въглища с лопата от тендера, пренасяше ги през площадката и ги хвърляше в пещта. Той изсипа солидно количество черни буци в буйно горящата пещ, спря за малко, за да избърше потта от челото си, след което удари с лопатата си вратичката на пещта, за да я затвори. В кабината се възцари полумрак.

Пит посочи към Гън и след това към машиниста. Гън махна с ръка в знак, че е разбрал, сграбчи железните ръкохватки и бързо се покачи по стълбата в кабината.

Пръв вътре се озова Пит. Той се доближи хладнокръвно до огняря и каза любезно:

— Приятен ден.

Преди обърканият и изумен огняр да може да отговори, Пит бързо изтръгна лопатата от ръцете на арабина и го тресна с нея по главата.

Машинистът тъкмо бе започнал да се обръща, когато Гън го халоса по челюстта с тежкия заглушител, поставен върху късата цев на „Хеклер и Кох“. Арабинът се свлече на пода като чувал с картофи.

Докато Гън вардеше срещу неканени посетители, Пит подпря двамата похитители така, че те се провесиха наполовина навън през страничните прозорчета на кабината. След това започна замислено да разучава сложната плетеница от тръби, лостове и клапани.

— Никога не ще успееш — каза Гън, като клатеше глава.

— Знам как да паля и управлявам един Стенли Стиймър — каза възмутено Пит.

— Един какво?

— Стар модел автомобил — отвърна Пит. — Дръпни и отвори вратичката на пещта. Трябва ми малко светлина, за да разгледам манометрите.

Гън изпълни молбата му и протегна ръцете си, за да ги стопли на пламъците, които изскачаха от отвора.

— Гледай да свършиш колкото се може по-бързо — каза нетърпеливо той. — Тук сме осветени като някой хор от Лас Вегас.

Пит дръпна надолу един дълъг лост и малката машина се плъзна на сантиметър напред.

— Окей, това е спирачката. Мисля, че разбрах предназначението на ръчките. Сега, когато минем край мелницата за руда, скачаш и се вмъкваш вътре.

— Ами влака?

— Експресът Кенънбол — отвърна широко ухилен Пит — не спира никъде.

Пит освободи храповия механизъм на лоста за преден и заден ход и го бутна напред. След това той стисна храповия механизъм на лоста за дроселиране на парата и го освободи. Локомотивът бавно запълзя напред, следван от дрънчащите и блъскащи се един в друг вагони за руда, закачени за него. Той премести дроселния лост в крайно положение. Задвижващите колела превъртяха няколко пъти на място, преди да захапят здраво ръждивите релси. Влакът се наклони напред и тръгна.

Малката машина набра скорост и задъханото й пуфтене зачести. Влакът затрака пред фасадата на трапезарията.

Вратата се отвори и един от похитителите се показа навън и вдигна ръка, сякаш се канеше да махне и мигновено я свали, когато видя двете тела да висят от страничните прозорчета на кабината. Той веднага изчезна обратно в сградата, сякаш бе дръпнат назад от огромен ластик, като изкряска необуздано някакво предупреждение.

Пит и Гън изстреляха в залп няколко автоматични откоса по прозорците и вратата на зданието. След миг локомотивът го беше вече подминал и се беше насочил към мелницата за руда. Пит хвърли един поглед към земята и прецени, че скоростта е някъде между петнадесет и двадесет километра.

Той дръпна лоста за свирката, който се намираше над главата му, и го върза с един шнур, изваден от вътрешността на скиорското му яке. Силната струя пара в месинговата свирка разцепи въздуха като бръснач.

— Бъди готов да скачаш — извика той на Гън, като се мъчеше да надвие оглушителния писък.

Гън не отговори. Той се загледа в грубия чакъл, който проблясваше отстрани и създаваше усещането, че се движи с реактивна скорост на хиляда метра под тях.

— Сега! — извика Пит.

Те се приземиха тичешком, препънаха се и се хлъзнаха, но все пак успяха по някакъв начин да се задържат на крака. Не загубиха и миг в колебание, нито пък се спряха да си поемат дъх. Вместо това те затичаха успоредно с влака и стигнаха до подножието на стълбите, водещи към мелницата. След това побягнаха нагоре по тях, докато и двамата не се подхлъзнаха и препънаха в прага, за да се сгромолясат накрая върху пода вътре в сградата.

Първото нещо, което видя Пит, бе Джордино, който стоеше над него и равнодушно държеше картечницата си с цевта нагоре.

— Виждал съм как ви изритват от не една долнопробна кръчма — каза Джордино със суров глас, — но за първи път ви виждам изхвърлени от влак.

— Не е кой знае каква загуба — каза Пит, като се изправи на крака. — Там нямаше първокласен вагон.

— Кой стреля? Вие или те?

— Ние.

— Имаме ли си вече компания по петите?

— Като полудели стършели, чието гнездо е било опустошено — отвърна Пит. — Нямаме много време, за да се приготвим за обсада.

— Добре ще е да внимават къде се целят, иначе хеликоптерът им може да пострада.

— Преимущество, което ще използваме максимално.

Финдли бе привършил със завързването на пазачите и на двамата механика в средата на пода и се изправи.

— Къде ще ги искате?

— Там са в безопасност, както и на което и да е друго място на пода — отвърна Пит. Той огледа бързо просторната вътрешност на сградата, в чийто център бе разположена мелницата за руда. — Ал, ти и Финдли съберете каквото можете от оборудването и мебелировката и превърнете мелницата в крепост. Руди и аз ще се опитаме да ги забавим, колкото можем.

— Крепост вътре в друга крепост — каза Финдли.

— За да се защитава сграда с подобни размери, са необходими двадесет души — обясни Пит. — Единствената надежда на похитителите да си възвърнат хеликоптера непокътнат, е да вдигнат във въздуха входната врата и да се нахвърлят вкупом върху нас. Ще се постараем да очистим колкото се може повече от тях през прозорците и след това ще се оттеглим в мелницата, последния рубеж на нашата отбрана.

— Сега мога само да съчувствам на Дейви Крокет при Аламо — простена Джордино.

Финдли и Джордино започнаха да укрепват огромната мелница, докато Пит и Гън заеха позиции до прозорците в срещуположните ъгли на сградата. Лъчите на слънцето вече се показваха над склоновете от другата страна на планината. От тъмнината не бе останало почти нищо.

Пит усети как една тревожна вълна премина през съзнанието му. Те можеха да осуетят бягството на арабите, които бързо обграждаха мелницата, но ако похитителите на кораба успееха да се изплъзнат от отрядите на Специалните сили и се втурнеха към мината, то тогава той и неговият жалък отряд щяха да бъдат победени.

Той погледна мрачно навън през прозореца към малкия локомотив, който с писък и пуфтене се носеше надолу по коловоза към последната си спирка, като набираше скорост с всеки оборот на въртящите се колела. Коминът бълваше искри и оставаше дълга опашка от дим, която се извиваше на една страна поради страничния вятър. Товарните вагони за руда тракаха и се блъскаха един в друг по тесния коловоз. С отдалечаването на влака острият писък на свирката стана приглушен и напомняше на тъжното ридание на обречена душа в ада.