Клайв Къслър
Съкровище (62)

61

Силите за специални операции кацнаха и се прегрупираха зад насипите от рудни отпадъци, които скриваха десанта им от миньорските постройки. Те бързо се пръснаха в разреден боен ред и зачакаха по-нататъшни команди. Снайперистите заеха позиции около мината, като легнаха хоризонтално и наблюдаваха за движение през оптическите си мерници.

Холис, придружаван от Дилинджър от едната страна, запълзя до горния ръб на насипа и предпазливо надзърна. Сцената изглеждаше като гробище.

Мината със своя призрачен и зловещ вид не изглеждаше подходящо място за водене на битки, но студеният дъжд и голите склонове на планината бяха подходящ декор за едно полесражение. Мрачното сиво небе се бе свело ниско и придаваше на прогнилите постройки неестествен, извънземен вид.

Престрелката бе спряла. В две от външните постройки бушуваше силен пожар, димът се виеше и се сливаше с ниските облаци. Холис преброи най-малко седем трупа, осеяли пътя от едната страна на мелницата за руда.

— Мразя да звуча банално — каза Холис, — но тази гледка не ми харесва.

— Няма признаци на живот — съгласи се Дилинджър, като се взираше през малък, но мощен бинокъл.

Холис внимателно разучи постройките в продължение на още пет секунди и след това заговори в предавателя си.

— Добре, нека да влезем внимателно.

— Един момент, полковник — намеси се един глас.

— Спазвай заповедта — тросна се Холис.

— Сержант Бейкър, сър, от левия фланг. Забелязах една група от пет човека да се приближава към нас по железопътната линия.

— Въоръжени?

— Не, сър. Ръцете им са вдигнати във въздуха.

— Много добре. Вземи хората си и ги обградете. Внимавайте за капан. Майор Дилинджър и аз тръгваме към вас.

Холис и Дилинджър закриволичиха между насипите от рудни отпадъци, докато не откриха коловоза, след което се отправиха с лек бегом към фиорда. След около седемдесет метра в дъжда пред тях се очертаха няколко човешки фигури.

Сержант Бейкър пристъпи напред да докладва.

— В наши ръце са заложниците и един терорист, полковник.

— Спасили сте заложниците? — възкликна гръмко Холис. — И четиримата?

— Да, сър — отвърна Бейкър. — Те са доста изтощени, но иначе са в добра форма.

Офицерите бяха запаметили лицата на двамата президенти и на генералния секретар на Обединените нации по време на полета си от Вирджиния. Сенатор Пит познаваха от средствата за масова информация. Те забързаха напред и бяха облени от вълни на огромно облекчение, когато разпознаха и четирите важни особи.

Голяма част от облекчението им се превърна в изненада, когато видяха, че плененият терорист не бе никой друг, а Руди Гън.

Сенатор Пит пристъпи напред и разтърси ръката на Холис, докато Гън ги представяше.

— Така се радваме да ви видим, полковник — каза сенаторът с грейнало лице.

— Съжалявам, че закъсняхме — измънка Холис, все още не много сигурен как да тълкува всичко това.

Хала го прегърна. Хасан и Де Лоренцо сториха същото. След това дойде ред на Дилинджър, който почервеня като домат.

— Бихте ли ми казали какво става тук? — Холис попита Гън.

Гън изпита мрачна наслада да им натрие носовете.

— По всичко изглежда, че ни спуснахте на едно много критично място, полковник. В мината открихме близо двадесет терористи и един скрит хеликоптер, който те възнамеряваха да използват при бягството си от острова. Вие не счетохте за необходимо да ни включите във вашата система за свръзка, затова Пит се опита да ви предупреди, като изпрати един влак беглец надолу по планината към фиорда.

Дилинджър кимна разбиращо.

— Хеликоптерът обяснява защо арабските похитители напуснаха кораба и оставиха мексиканците сами да се защитават.

— А влакът е бил транспортното им средство до мината — добави Гън.

Холис попита:

— Къде са останалите?

— Когато ги видях за последен път, преди Пит да ме изпрати да спася баща му и тези хора, те бяха обсадени вътре в сградата на мелницата за руда.

— Четиримата сте се изправили срещу близо четиридесет терористи? — попита невярващо Дилинджър.

— Пит и останалите пазеха арабите да не избягат, като им отвличаха вниманието, за да мога да спася заложниците.

— Шансовете им са били по-малко от едно към десет — установи Холис.

— Те се справяха доста добре, когато тръгвах — отговори сериозно Гън.

Холис и Дилинджър се спогледаха.

— По-добре да видим какво можем да намерим — каза Холис.

Сенатор Пит се приближи.

— Полковник, Руди ми каза, че синът ми е горе в мината. Бих желал да се присъединя към вас.

— Съжалявам, сенаторе. Не мога да позволя това, докато районът не е обезопасен.

Гън сложи ръка на рамото на възрастния мъж.

— Аз ще се погрижа за това, сенаторе. Не се тревожете за Дърк. Той ще надживее всички ни.

— Благодаря ти, Руди. Оценявам твоя жест.

Холис не бе толкова уверен.

— Те трябва да са избити до крак — промърмори той под носа си на Дилинджър.

Дилинджър кимна, съгласявайки се.

— Безнадеждно е да се мисли, че биха могли де оцелеят срещу такъв тежковъоръжен отряд от обучени терористи.

Холис даде сигнал и хората му започнаха да се движат като фантоми през постройките около мината. С доближаването си към мелницата, те започнаха да се натъкват на ужасяващи картини на трупове, осеяли навред земята. Те преброиха тринадесет трупа, сгърчени като парцалени кукли по пътя и земята отвън.

Сградата на мелницата бе със стотици дупки от куршуми и осеяна с трески и парчета дърво, резултат от гранатите. Нямаше нито едно останало здраво стъкло. Всички входни врати бяха взривени и превърнати в куп отломки.

Холис и петима души влязоха предпазливо през пробитите от гранати отвори в стените, докато Дилинджър и неговият отряд минаха през разбития отвор, който някога представляваше предния главен вход. Навсякъде припламваха и тлееха малки огньове, но все още не успяваха да се обединят и да избухнат в огромен пожар.

Две дузини тела бяха пръснати на камари по пода, няколко бяха струпани едно връз друго до предната част на мелницата за руда. Хеликоптерът се издигаше удивително чист и непокътнат, само опашката му бе обезобразена.

Трима души бяха все още живи сред тази касапница — трима мъже, които бяха така опушени от дима и облени в кръв и в такова ужасно състояние, че Холис не можеше да повярва на това, което очите му виждаха. Единият лежеше на пода, като главата му почиваше в скута на втория, чиято ръка висеше на една окървавена превръзка. Третият стоеше, олюлявайки се, на крака. Кръв шуртеше от раните на единия му крак, от основата на врата му, където той се срещаше с рамото, от върха на главата му и отстрани по лицето му.

Едва когато Холис бе само на няколко метра, той разпозна ранените мъже. Смайването му надхвърли всички граници. Той не можеше да разбере как онези три жалки развалини бяха съумели да запазят смелост и вяра и да победят неизразимо по-силния си противник.

Хората от Силите за специални операции се събраха в кръг около тях в мълчаливо възхищение. Руди Гън се ухили до ушите. Холис и Дилинджър стояха безмълвни.

Тогава Пит с мъка се изправи в цял ръст и каза:

— Крайно време беше да се появите. Бяхме започнали да скучаем.