Джейн Костело
Почти женени (86)

Глава 85

В нощта преди сватбата двете с Труди излязохме да пийнем по нещо в един от баровете на „Албърт Роуд“, но незнайно защо не бях в настроение за това.

— Добре ли си, миличка? — попита тя. Гледаше ме загрижено, докато отпивах от чашата с червено вино, с която продължавах да се мъча вече час и половина.

— Мисля, че съм пипнала някоя настинка — отвърнах аз и извадих една кърпичка.

— Това дяволско време. В момента накъдето и да погледнеш, всеки се оплаква от настинка. Това непрекъснато ми напомня защо се махнахме от Великобритания.

След няколко часа бях напълно изтощена и готова да се прибера у дома. Изпитах вина заради това, че бях толкова ужасна компания, особено като се имаше предвид, че тя бе прелетяла огромно разстояние единствено заради мен. Но не можех да сторя нищо.

Когато се озовах в къщата на мама, се мушнах под завивките. Чувствах се толкова изморена, че си представих как щях да спя като пън през следващите осем часа. Но не се случи нищо подобно. Сънят ми беше неспокоен, изпълнен с видения, които ме накараха да се почувствам дори още по-изнервена и разтревожена. Особено едно от тях.

Сънувах, че бе настъпил сватбеният ми ден, тоест бе утре. Пристигнах в ритуалната зала и всичко вървеше по план. Родителите ми сияеха от гордост. Тоалетът ми беше зашеметяващ. И този път Джейсън се появи.

Но плановете бяха осуетени. И причината за това бе Раян.

Лицето по гражданско състояние ме попита дали аз, Зоуи Морийн Мур, вземам Джейсън Питър Редмънд за свой законен съпруг и думите „да“ бяха на върха на езика ми. Но аз заеквах и пелтечех толкова силно, все едно се опитвах да произнеса реч, докато устата ми беше пълна с фъстъчено масло. Не можех да изрека думите.

Но това нямаше значение, защото вратата се отвори с трясък и се измъкна от пантите.

Всички в залата ахнаха. Зави ми се свят. Там беше той, застанал до вратата в смокинга на Джеймс Бонд, а в ръката си държеше револвер 45-и калибър. Раян.

Втурнах се към него, залата постепенно изчезна. Той ме взе в обятията си и ме целуна толкова страстно, напористо и секси, че правичката да си кажа, ако това беше сцена от филм, щеше да бъде цензурирана. Накрая той се отдръпна и каза:

— Хайде, навън ни чака моят „Астън Мартин“.

Понесохме се с висока скорост по улиците на Ливърпул, а после се насочихме към крайбрежието на Мърси, което наистина бе странно. Реката бе синя и кристална като морето около остров Кох Самуи. В този момент колата се превърна в подводница, Раян отвори с гръм бутилка шампанско, а после се посвети на това да ме възвиси към рая и обратно. Той даваше всичко от себе си, в резултат на което не бях сигурна дали през следващата седмица щях да бъда в състояние да ходя.

После се събудих потна, трепереща и проклинаща себе си. И осъзнах, че носът ми тече.