Джейн Костело
Почти женени (49)

Глава 48

По-късно през седмицата се събудих посред нощ. Отново бях сънувала сватбата. По челото ми бе избила студена пот и се чувствах толкова лепкава, че ако майка ми беше тук, щеше да ме обвини, че съм пипнала някоя болест.

След това почти не спах. Премятах се и се обръщах, сякаш леглото беше нападнато от цяла армия мравки, танцуващи селски танц. Когато най-сетне се унесох, имах чувството, че бях спала само няколко минути, преди Руби и Самюел да почукат на вратата, за да ме събудят.

— Влез — изкряках аз. Гласът ми звучеше така, сякаш по невнимание си бях зарязала сливиците на някое друго място.

Когато вратата се отвори, на прага застана Раян. Носеше поднос с бъркани яйца, домати, гъби, бекон, препечена филийка, чаша чай и вестник.

— О, боже, забравих нещо — измърмори той. После извади нещо от задния си джоб и го постави със замах на подноса.

Беше бутилка кафяв сос от малцов оцет с билки и плодове.