Джейн Костело
Почти женени (85)

Глава 84

Приготовленията ми за сватбата едва ли можеха да бъдат по-различни: миналия път не бе останало и едно сватбено списание, познато на жените, за което да не се бях абонирала година и половина по-рано. Бях посетила всеки голям сватбен търговски магазин в Северозападна Англия, а дори и един-два по-далеч, само за да открия идеалния чифт обувки. Бях присъствала на десетки булчински изложения, непрекъснато бях търсила в интернет оригинални украси за масите и бях пробвала повече тиари, отколкото самата кралица.

Но при сегашните обстоятелства нещата трябваше да бъдат сдържани. Но не беше само това. Нещо в мен самата се бе променило. Не можех да се насиля дори да погледна към сватбен магазин. Може би бях станала цинична. Може би част от мен бе решила да не се пренася на седмото небе, в случай че на Джейсън му хрумнеше да не се появи отново. Между другото, не смятах, че щеше да го направи. Всъщност бях сигурна, че нямаше да го направи. Но това безспорно ме тревожеше, макар че беше просто една вероятност. Може би затова бях нарушила обещанието си да не позволявам в главата ми да се въртят мисли за Раян. Гррр! Ето пак започвах!

Отправих се към „Коуст“ — един от любимите ми магазини в търговския център „Меткуотър“, и започнах да разглеждам дрехите по закачалките. Оставаше ден и половина до сватбата и все още не знаех какво да облека. Обаче не бях разтревожена. Според законите на логиката това не беше важно. Като се имаше предвид, че именно аз бях тази, която бе похарчила сума, равняваща се на заплатата за месец и половина, само за един копринен парцал, дълъг до земята, който миналия път трябваше да нося приблизително час и двадесет и пет минути, смятах, че съм достатъчно квалифицирана, за да преценя.

Бях сигурна, че този път нямаше да си избера традиционна рокля. Исках нещо, което да отрази духа на сватбата. Нещо семпло и ненатрапчиво. Нещо, което човек едва ли би свързал със сватба.

Когато го обсъждах с Труди миналата вечер, и двете се съгласихме, че може би един елегантен и изчистен бежов костюм щеше да свърши чудесна работа. Но бях забравила, че след като веднъж си представиш дрехата, която искаш, става невъзможно да я откриеш.

Имах чувството, че бях прекарала часове в градския център и бях доникъде с намирането на нещо подходящо. Взех една червена рокля без презрамки и я огледах внимателно. Великолепна, но не беше това, което търсех.

До затварянето на магазините оставаха двадесет и пет минути и реших да се омета, за да ида в един магазин, който бях посетила малко по-рано. Вместо да купя „единствената“, щях да купя тази, която се приближаваше до „единствената“. Не беше идеална, но ставаше. Беше на разпродажба и това ме накара да се почувствам по-добре.