Джейн Костело
Почти женени (18)

Глава 17

Ключовете от гаража очевидно се намираха в чекмеджето в антрето. Проблемът бе, че там се намираше и всичко останало. Бях твърдо решена да изровя колелетата на децата, за да се занимаваме с нещо дейно и забавно този следобед. Тършувах из чекмеджето вече десет минути, но накрая се отказах и изсипах съдържанието му на пода.

Децата решиха, че е голямо забавление да проучват нещата в него, но така беше през първите десет минути. Аз бях по-малко впечатлена, главно защото имах да се занимавам с по-интересни неща, вместо да размотавам зарядни за телефони със залепнали топчета пластилин, стари бинтове, някаква ролетка, наполовина изядена бисквита с мармалад и други парчета от органични материали.

Когато открих ключовете, за миг се изкуших да подредя боклука, вместо да го изсипя обратно в чекмеджето. Канех се да извикам децата, за да им кажа, че бяхме с една крачка по-близо до откриването на велосипедите им, когато съзрях един леко интригуващ къс хартия. Беше малко поизмачкан, но значително по-запазен в сравнение с другите джунджурии в шкафа. Отворих го. Не можах да се въздържа и го прочетох.

„Мили Раян,

В момента в главата ми се въртят толкова много противоречиви мисли, свързани с теб, и просто не знам откъде да започна. И затова няма да го увъртам. Обичам те. Ето, казах го. Положението е такова, независимо от това дали ти харесва или не. И двамата трябва да се справим с него по един или друг начин.

Може да звучи клиширано, но те обикнах в мига, в който те срещнах. Спечели ме не само външният ти вид, но душата и начина ти на мислене, който повечето жени нямаше да могат да разберат. Инстинктивно усещах, че зад недостъпната ти външност се крие човек, който може да даде толкова много. Вярвам, че те опознах и видях истинския Раян, и сега съм решена да видя още повече от него.

Трябва да ти споделя, че самият факт, че те бях обичала тайно толкова дълго време, преди нещо да се случи между нас, направи този миг още по-съвършен. Убедена съм, че вече знаеш, че съм жена, която се стреми към съвършенството. Ето затова не искам да ти позволя да си отидеш. Първата нощ, която прекарахме заедно, не беше просто специална, а беше прекрасна. И няма да ти позволя да я изхвърлиш като вчерашна пица.

Сега, след като разкрих сърцето си пред теб, Раян, е моментът да бъда откровена — моля те, искам да ми простиш предварително за това, че съм такава, и ти отправям молба: искам да обмислиш отново решението, че повече не искаш да ме виждаш. То е съвсем просто и знам, че ще се съгласиш, че би могло да промени живота и на двама ни към по-добро.

Вечно твоя, Жулиета.

Целувки!“

— Зоуи, още ли не си ги намерила? — попита нетърпеливо Руби.

— Ето ги! — отвърнах аз и размахах ключовете пред нея.

— Страхотно! Хайде, Самюел, да се състезаваме до гаража! — извика тя, сграбчи го за ръката и нарочно му позволи да я изпревари.

Сгънах писмото и го пъхнах обратно в чекмеджето, което решително затворих. Последвах децата навън, за да насоча вниманието си към това, към което всъщност трябваше да бъде насочено.