Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Nearly-Weds, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Павлина Николова Миткова, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 74 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- kati (2011 г.)
- Разпознаване и начална корекция
- sonnni (2013 г.)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI (2013 г.)
Издание:
Джейн Костело. Почти женени
ИК „Хермес“, Пловдив, 2010
Американска. Първо издание
Редактор: Даниела Атанасова
Коректор: Нина Славова
ISBN: 978-954-260-936-0
История
- — Добавяне
Глава 44
Преди, когато ставаше въпрос за любовния му живот, Раян беше толкова потаен, че бях почти сигурна, че излизаше с агент на секретните служби. И ако трябваше да бъда честна, това ме устройваше чудесно. Не бях убедена, че ми се ще да слушам кървавите подробности за връзките му.
Оказах се в коридора, където той ме сгащи, все още облечена в халата си. Не можех да не се почувствам неловко заради разговора, който водехме.
— Работата е там — каза ми той, — че излизам с тази жена.
— Добре — отвърнах аз, докато усуквах около пръста си колана на халата.
— Казва се Кристи. Тя беше тази, която трябваше да дойде на официалната вечеря преди няколко седмици.
Опитах се да не я ненавиждам.
— Няма да навлизам в подробности — продължи той, — но ми върза тенекия, защото ми беше малко ядосана… ами защото искаше да се запознае с децата ми.
Той замълча.
— О, ясно — измърморих аз и продължих да усуквам колана.
— А аз не исках.
— Аха, ясно.
Сега коланът на халата ми беше навит така стегнато около пръста, че той беше приел оттенъка на сурова наденица от графство Камбърленд.
— Но реших, че може би трябва да опитам — продължи той. — Не че нещата между нас с Кристи са особено сериозни, но просто минаха три години, откакто… Е, може би просто трябва да запозная децата с тази идея. — Той замълча.
— Добре. — Много се надявах това да бъде краят на обсъждането, но Раян очакваше някакъв коментар. Очевидно не съзнаваше, че толкова ме бива в даването на романтични съвети, колкото и някой кактус, обрекъл се на безбрачие.
— Ами мисля, че вероятно си прав — заявих аз. — Защо ми казваш това?
— Защото ще ги запозная днес — отвърна той.
— О… о, ами хубаво — обадих се аз. Усетих, че настроението ми се оправи: ако Раян изведеше децата днес, щях да видя дали Труди е свободна, за да осъществим онази шопинг екскурзия до „Филен Бейсмънт“ — внушителен магазин с намалени стоки, където предлагаха дизайнерски изкушения, които можеше да представиш като неща, които си купил от „Селфриджис“[1].
— Да, това наистина е добра новина — продължих аз. — Би било чудесно да се позабавляват като семейство и да…
— Идваш с нас — прекъсна ме той.
— Аз ли? — възкликнах. — Извинявай, но защо съм ти аз?
— Сигурен съм, че всичко ще бъде наред — добави той, без да ми обръща внимание, — но просто смятам, че има вероятност, макар и съвсем слаба, да се разстроят малко. Надявам се, че няма да стане, но все пак. И ако наистина се разстроят, ще си ми нужна.
— За да ги успокоя.
— Точно така — отвърна весело той и се запъти към стълбището.