Джейн Костело
Почти женени (59)

Глава 58

Прекарах следващия ден в опити да се държа нормално, сякаш предната вечер никога не се бе случвала.

Това се оказа доста трудно, като се имаше предвид, че посветих голяма част от времето да си припомням как топлата длан на Раян се плъзгаше по бедрото ми. Как бавно отъркваше бедрата си о моите. Как правеше всякакви напълно неподходящи, но секси неща, от които човек можеше да се подмокри и които ме караха да се изчервявам всеки път, когато се сетех за тях.

И смущаващото бе, че през целия ден той се държа напълно спокойно. И макар че щях да попрекаля, ако го опишех като хладнокръвен, не останах с впечатлението, че беше извън себе си от радост заради случилото се. Държанието му не беше по-различно от вчера. Ако човек го погледнеше, никога нямаше да предположи, че това се бе случило. Нали целта ми беше да постигна точно този ефект, но мили боже, как успяваше да го направи толкова добре? Защо не можеше да се издаде поне мъничко? И какво, по дяволите, мислеше за цялата тази работа?

Когато следобеда натоварихме колата и се приготвихме да отпътуваме към вкъщи, Раян вдигна Самюел и го прегърна.

— Обичам те, тате — каза Самюел и го целуна по устата.

— Аууу, и аз те обичам, приятелче — отвърна Раян, който очевидно бе трогнат. — Този уикенд си прекарах фантастично с вас.

— Може ли да го направим отново, тате? — попита Руби, докато затягаше колана на детското си столче за кола.

— С удоволствие — каза Раян.

— А коя част? И тази с конете ли? — настоя Руби.

— Разбира се — увери я той. — Конете, картите… и още едно-две други неща. — Сега гледаше към мен и ми се усмихваше. — С удоволствие ще направя всичко това отново.

Сърцето ми подскочи и се шмугнах на предната седалка. Щеше ми се да можех да контролирам пулса си. Но когато няколко часа по-късно пристигнахме у дома, бях обзета от параноя.

Нима бях изтълкувала погрешно невинния коментар на Раян и бях решила, че флиртува с мен? Дали не си въобразявах, че ме харесва, като се имаше предвид, че миналата нощ се случила само защото бях единствената жена в радиус от четиридесет километра?

По-късно същата вечер, докато разопаковах багажа си в затворената врата на моята спалня, си повтарях да се стегна. Нима вече не си бях обещала, че фантазиите, свързани с моя шеф, трябваше да си останат само фантазии? Напомних си, че чувствата ми към Раян бяха повърхностни. Похотливи мисли, мръсни фантазии, бягство от действителността. Това, което мислех и изпитвах към него, не беше нищо, наподобяващо дълбоката ми и чиста любов към Джейсън. Как бих могла да си помисля да се занимавам с нещо подобно?

Докато пъхах чантата под леглото си, чух почукване на вратата.

— Влез — обадих се аз.

Вратата се отвори и на прага застана Раян. Сърцето ми ново заби силно.

— Децата заспаха — каза ми той и затвори вратата зад себе си.

— О, така ли? Божичко, въздухът на провинцията сигурно наистина им е подействал — изсмях се нервно. — Слушай, радвам се, че се отби.

— О?

— Да. Става въпрос за… ъъъ… снощи.

— Прекарах чудесно.

— Ами — продължих решително — може и така да е, но ти си ми шеф и не съм убедена, че беше добра идея. Освен това преминавам през някои неща, които се случиха в живота ми наскоро и които може би са повлияли на преценката ми. Става въпрос за емоционалния ми живот. А на всичко отгоре би било ужасно, ако Руби и Самюел разберат. Да не забравяме и факта, че…

— Съгласен съм — прекъсна ме той.

— Какво? — отвърнах шокирана. — О, ами добре. — Изведнъж ми се прииска да си прережа вените на китките. — Искам да кажа, да, нима не беше абсурдно? — бръщолевих аз. — Наистина глупаво от наша страна. Ужасно съжалявам за случилото се и съм сигурна, че ти се чувстваш по същия начин. Толкова безотговорно…

Сега бе застанал точно пред мен.

— Не, съгласен съм с теб за това, което каза за Руби и Самюел — прошепна той, загледан в очите ми, и отметна кичур коса от лицето ми. — Но не искам да кажа, че съжалявам. Не съжалявам.

Вгледах се в очите му и краката ми омекнаха.

— Та-така ли?

— Разбира се, че не съжалявам — отвърна той.

После се наведе и ме целуна. Бях поразена и изпаднах в паника, която щеше да повлияе на техниката ми. Но когато прокара пръсти в косата ми, а с другата ръка ме притегли към стегнатото си тяло, веднага престанах да се тревожа за това.