Джейн Костело
Почти женени (75)

Глава 74

Запътих се обратно към къщата, за да потърся децата, но бях толкова дезориентирана от всичко, което бях чула през последния един час, че имах чувството, че съм слязла от въртележка.

Ще свършиш като мен — наранена и нещастна.

Едно нещо беше сигурно. След 14 април, сватбения ми ден, бях преживяла съвсем достатъчно подобни неща, които щяха да ми държат влага до Коледата на 2080-а, така че много благодаря. И така, наистина ли бях въвлечена в друга връзка, която толкова очевидно означаваше проблеми, че почти можеха да се видят сигналните й лампи?

Разбира се, че това не можеше да е истина. Раян трябваше да ме разсее от скърбите ми, да бъде нещо като леко облекчение, а не поредният проблем.

О, боже! Може би бях една от онези странни жени с отклонения от нормалното, които си падаха единствено по лоши мъже и които разцъфтяваха, изживявайки драмата да бъдат използвани и захвърлени.

Не ми беше хрумвало, че ми харесва да бъда използвана и захвърлена. Винаги бях смятала, че мъжът на мечтите ми ще е някой, който ще ме обсипе с любов и целувки и който винаги ще пуска капака на тоалетната чиния. Но може би не беше така.

Може би в момента се оформяше един стереотип. Първо Джейсън ме изостави пред олтара, а сега и Раян, който се занимаваше с това, за да се позабавлява малко, и безспорно се канеше да ме зареже с разбито сърце. Но как бе възможно да разбие сърцето ми, след като това бе просто една забежка? Нима не бе забежка? О, боже, писна ми от тази дума.

Пристъпих тежко във вестибюла и съзрях Раян с Барбара Кинг, която се наливаше с греяно вино почти с толкова голямо старание, колкото и съпругът й.

Наблюдавах как пресуши чашата си, стовари я на съседната маса и се нахвърли да прегръща Раян като някоя зажадняла за секс фенка, която не е подушвала У хромозома от 1904 година насам.

Когато свали каубойската му шапка и зашепна в ухото му, не можех да не си помисля, че този жест беше прекалено приятелски. Всъщност едва ли щеше да изглежда по-приятелски, даже и да бе пуснала ръка по кожените му панталони.

Ококорих се, когато Барбара, която вероятно нито забелязваше, нито пък я беше грижа дали някой гледа, плъзна ръка по задника на Раян и лакираните й пръсти стиснаха дупето му, сякаш беше личната й луксозна антистрес топка. После се изправи на пръсти и целуна ухото му.

Сякаш обръч стегна гърдите ми. Не исках да гледам повече това.

Втурнах се към всекидневната, за да открия Труди. Отчаяно исках да споделя с някого. Но когато се озовах там, видях, че други неща занимаваха ума й.

— Зоуи! Зоуи! — изкрещя Руби, докато подскачаше нагоре-надолу. — Труди ще се жени, а аз ще бъда малката шаферка!

Труди се откъсна от прегръдката на Ричи и протегна пръстите си към мен. Носеше нежен диамантен пръстен. Веднага си личеше, че беше прекрасен, макар че ръката й трепереше толкова силно, че човек би си помислил, че преминава през зона на турбуленция.

— Нима, нима е вярно? — ахнах аз.

Очите на Труди плуваха в сълзи и макар че се опита да проговори, устните й трепереха толкова силно, че не успя.

— Да, вярно е. — Ричи отговори вместо нея. — Открил съм най-страхотната жена на света и няма да я пусна, каквото и да става.

— И наистина нямаш нищо против… — започна тя.

— Шшшт! — прошепна той. — Винаги можем да си осиновим.

Спиралата й беше размазана и тя се ухили толкова широко, че изглеждаше така, сякаш всеки момент може да припадне.

— Браво на вас — промълвих аз и я прегърнах. Собствените ми очи отново се насълзиха. — Дяволски добре направихте.

— Благодаря ти, миличка — измърмори тя и се отдръпна. — Добре ли си, Зоуи? Все още изглеждаш малко странно, след като падна.

Сигурно съм ужасна приятелка, след като заявявам това, но въпреки невероятната новина на Труди, остатъкът от вечерта се влачеше много бавно. Мъчително бавно.

Когато най-сетне се отървахме и от последния гост и сложихме в леглата превъзбудените и преуморени Руби и Самюел, Раян се опита да ме прегърне, но аз се измъкнах.

— Всичко наред ли е? — попита загрижено той.

— О, да — отвърнах безгрижно. — Просто съм скапана. Това е всичко. Ще имаш ли нещо против, ако помогна с разчистването утре, а сега ида да си легна?

— Разбира се, че не — отвърна той. В очите му за миг проблесна разочарование.

Когато се озовах в стаята си, отворих прозореца и струя студен въздух се блъсна в страните ми, сякаш насреща имаше машина за сняг. Завих се плътно с юргана и се хвърлих в леглото. Опитах се да затворя очи, но се чувствах прекалено объркана, за да заспя.

Някак си бях убедила себе си, че като съм с Раян, това ще ми помогне да преживея случилото се от миналата година. Но сега разбирах, че е било напълно безполезно и безсмислено.

Кой въобще би поискал някаква забежка с човек, който позволява на Барбара Кинг да опознае интимно задните му части; човек, за когото ти си просто поредната от многото жени в живота му?

Когато отново седнах в леглото си, погледът ми беше привлечен от нещо, което се подаваше от скрина. Измъкнах се от леглото и го извадих. Това беше списанието „ОК!“, което бях купила в деня, когато напуснах Англия преди толкова много месеци. Цялата корица беше покрита с петна от кафе, но когато започнах да разгръщам омачканите страници, се пренесох толкова бързо у дома, сякаш някой бе отворил шлюз.

Изведнъж закопнях да съм си в Уолтън, да гладя униформата за яслата си за утре и да проверя дали съм сложила и престилка, за да не я изцапам, докато правим коледната украса. Закопнях да целуна Джейсън за лека нощ и да се отправя към горния етаж, за да си легна, докато той доглежда края на предаването „Мачът на деня“. Закопнях да дръпна завесите, които майка ми бе направила за нас, да скоча в леглото и да се зачета в някой роман на Джаки Колинс, докато не се унеса, а после, когато усетя как Джейсън се мушва до мен, да се размърдам за миг.

Изведнъж ме обхвана такава носталгия, че почувствах физическа болка.

Бях рязко откъсната от мислите си, когато един звук завладя тишината. Телефонът ми звънеше.

Вероятно беше Труди, която искаше да поговори за годежа си. Но сега не можех да се насиля да я слушам, наистина не можех. Наведох се и грабнах телефона. Чудех се дали да не го изключа, без тя да разбере. Но на екрана не беше изписан нейният номер.

Беше номерът на Джейсън. За първи път не се поколебах как да постъпя.