Джейн Костело
Почти женени (71)

Глава 70

Партито се очертаваше като най-важното социално събитие за мен през този месец, докато не видях печатно копие на една от поканите малко след като Раян ги бе разпратил по имейла. Очевидно под влиянието на двете деца той бе взел важното решение да направи това събитие тематично, което хич не ми се нравеше.

— Трябва ли задължително да бъде бал с маски? — попитах го аз.

— Мислех си, че вие, англичаните, обожавате партита с костюми. Обикновено ги организираме само на Хелоуин. Но децата ме убедиха, че би било добра идея да направим едно такова в твоя чест — ухили се той.

— Страхотно — отвърнах аз.

— Все още ли няма какво да облечеш? — попита той.

— Да — отвърнах унило.

— Е, няма проблем — продължи весело той. — В града има едно страхотно магазинче и съм сигурен, че там ще успееш да си намериш нещо.

— О, ъъъ… ами сигурна съм, че вече е прекалено късно за това — покашлях се аз. — Искам да кажа, че няма да имам нищо против да пропусна частта с „костюмите“.

— Какво? — Руби се провикна невярващо.

— Нееееее, Зоуииииии! — изкрещя Самюел.

— Но ти ще си единствената, която няма да участва — нацупи се Руби.

О, господи! Мразех костюмите. Бях започнала да ги мразя, откакто отидох на партито по случай шестия рожден ден на Луис Бенет, облечена като кокер шпаньол, защото майка ми бе решила, че трябваше да ида маскирана като „нещо космато“. Когато пристигнах там, всяко второ момиче беше облечено като фея.

— За всички вас няма никакъв проблем — казах на Руби. — Костюмите ви са страхотни.

Руби щеше да бъде Барби — принцесата от острова, а Самюел — Даш от филма „Феноменалните“, след като миналата седмица Раян ги бе завел да си изберат костюмите.

— Твоят също ще бъде — засия тя.

Искаше ми се да изпитвам поне частица от нейния ентусиазъм.

Започнах с магазина, който Раян ми препоръча, но беше затворен. Затова продължих да обикалям из всеки един голям универсален магазин за костюми, който можеше да ми предложи целият щат Масачузетс, но все удрях на камък, докато най-сетне стигнах до последния, който беше отворен. Проблемът беше, че не преливаше от разнообразие.

— Значи това наистина са последните два от моя размер, с които разполагате? — нетърпеливо попитах продавача. — Ама наистина ли?

— Да, душицо. Наистина — заговори провлечено той.

— Искам да кажа, че нямате нещо, което да не е чак толкова… натрапчиво?

Той поклати глава.

Докато разговаряхме, си представях идеалния костюм. Мислех си за Принцеса Лея! Страхотно! Малко ретро, но щях да спечеля допълнителни точки с него, защото всички са я харесвали на младини.

— Нищо от „Междузвездни войни“? — попитах аз, като се надявах да опресня паметта му.

— Имаме Джаба Хътянина, но не е твоят размер — каза ми гой.

— О! Значи остават само тези двата, така ли?

— Аха.

Погледнах към първата възможност и веднага реших, че и дума не можеше да става за него. Това беше костюм на палава медицинска сестра, който много напомняше на дрехите, които носеха партньорките на Бени Хил в началото на осемдесетте.

Следователно не ми оставаше нищо друго, освен да се спра на втория. Е, не беше точно това, което бях намислила, но поне нямаше да съм толкова разголена, колкото ако бях избрала другия.

Продавачът погледна часовника си.

— Предполагам, че в такъв случай ще взема този — каза аз, издърпах костюма и го сложих на тезгяха.

— Добре — отвърна той видимо облекчен, че ще се отърве от мен.

Нарамих костюма и когато се озовах обратно в Хоуп Фолц бях изтощена и не исках никога повече да го погледна. Освен това започнах да размислям дали не трябваше да пробвам с Джаба Хътянина.

— Какво си взе, Зоуи? — изкрещя Руби и се втурна към вратата.

— Много се колебая за това — измърморих аз и разопаковах пакета.

— Уау! — възкликна Самюел, докато го разгъвах. — Уау! Уау! Уау! — Но явно той единствен бе впечатлен.

— Ами… не е лош — усмихна се дипломатично Руби.

— О, боже, ужасен е, нали? — направих гримаса.

— Страхотен е — прошепна Раян и ме целуна, докато децата не гледаха към нас. — Ти ще си в него и само това има значение.