Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Nearly-Weds, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Павлина Николова Миткова, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 74 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- kati (2011 г.)
- Разпознаване и начална корекция
- sonnni (2013 г.)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI (2013 г.)
Издание:
Джейн Костело. Почти женени
ИК „Хермес“, Пловдив, 2010
Американска. Първо издание
Редактор: Даниела Атанасова
Коректор: Нина Славова
ISBN: 978-954-260-936-0
История
- — Добавяне
Глава 28
След църквата с децата се запътихме към къщата на Труди, за да пийнем по един чай. Тази практика винаги ни бе харесвала, с изключение на това, че чаят й имаше вкус на яхния и слагаше толкова много захар, че емайлът по зъбите ти се разяждаше само като погледнеш към течността.
Натоварихме се в огромния й миниван, докато аз се опитвах да поведа обичайния весел разговор, макар че пътуването заплашваше да завърши смъртоносно.
— Понякога може да бъде много опасно да шофираш отдясно, нали? — започнах дипломатично, докато отчаяно се бях вкопчила за ръба на седалката си.
Казват, че човек свиквал с това, но ако трябва да съм честна, не съм много сигурна дали някога ще успея — съобщи ни Труди, като замалко не се блъсна в един джип. Шофьорът свали стъклото си и ни направи знак с ръка, който според мен в никакъв случай не означаваше „приятен ден“.
— Ама че грубиян! — възкликна тя. — Извинете деца, запушете си ушите. Що просто не вземеш да се разкараш? Чупката!
— Не смяташ ли, че някои хора нямат никакви обноски? — изпуфтях аз.
— Четеш ми мислите, миличка — каза ми тя, докато проверяваше в огледалото за задно виждане дали червилото й не бе размазано.
Започвах да се убеждавам, че таралежите бяха по-внимателни по отношение на безопасността по пътищата, отколкото Труди. Когато завихме по следващата улица, се разминахме на косъм с опасността да се врежем челно в един пикап. Тя незабавно смъкна прозореца, готова за още една тирада. Само дето никой не очакваше това, което направи след това.
— Ах! По дяволите! Това си ти! — Тя дръпна рязко ръчната спирачка, изскочи от колата, прекоси пътя и се втурна към шофьора.
Сграбчи го за яката на ризата и започна да го целува така, сякаш се опитваше да улови с ласо нещо, което бе заседнало в долната част на гърлото му. Заради минувачите се преструвах, че не съм я срещала никога през живота си.
— Това е Ричи! — възкликна Емон. — Ричи, Ричи!
В този момент устните на Труди се откъснаха от устата на любимия й. Тя го хвана за ръката и го повлече към нас.
— Трябва да се запознаеш с някого — каза тя, надвесвайки се над прозореца ми.
Кожата на Ричи беше с цвят на лъскав кестен, къдравата му коса бе изсветляла от слънцето. Имаше огромни бицепси — бях виждала такива единствено в комиксите за Отчаяния Дан.
— Ти сигурно си Зоуи. — Той се усмихна широко, докато се ръкувахме. — Трябва да ти кажа, че това момиче много те хвали.
— Ами теб също — отвърнах аз. Съзнавах, че твърдението ми беше много умерено, като се имаше предвид факта, че, името му се появяваше във всяко второ изречение.
— Наистина ли? — Той я хвана през кръста. — Е, хубаво е да чуеш подобно нещо.
— Сякаш вече не го знаеш — прекъсна го Труди и го сръчка в ребрата толкова силно, че ако беше някой не толкова як, щеше да се окаже в гипс.
През остатъка от пътуването към дома на семейство Кинг не спрях да потвърждавам, че, да, Труди вероятно бе страхотна късметлийка заради това, че Ричи й беше гадже. Когато пристигнахме, Барбара приготвяше неделен обяд.
Макар че беше могъщ адвокат в Ситито, Барбара Кинг се справяше с домакинските си задължения доста добре. Поръчковият костюм с панталони, който носеше последния път, когато я видях, беше заменен с елегантна памучна пола, дълга малко под коляното, модерна и удобна риза и престилка, която беше толкова чиста, че се чудех защо въобще си правеше труда да я слага.
Беше с прическата, с която ходеше на работа, и гримът й бе също толкова съвършен, макар че нямаше кого да впечатли, с изключение на нас и едно печено пиле с размерите на охранен щраус, което тъкмо бе извадила от фурната.
— Момчетата ми! — изкрещя тя, свали готварските ръкавици и разтвори широко ръце. — Хареса ли ви в църквата?
Андрю и Емон се спуснаха в обятията й, но не проявиха никаква ангажираност по въпроса за църквата. Барбара се отдръпна и започна да изучава внимателно изражението им.
— Труди — намръщи се тя. — Да не би да си облякла Емон в розовия пуловер от чиста вълна на Андрю? Не ти ли казах, че е алергичен?
— О! — обади се Труди. — Съжалявам.
— Само ако знаеше какво можеше да му причини това! Вече има признаци на възпаление — мърмореше Барбара. — Емон, нека мама махне това нещо.
Когато Барбара свали пуловера му и се убеди, че вече не го грози пряка опасност, тя отново се захвана с обяда.
— Научихте ли нещо ново в църквата днес? — попита тя през рамо.
— Чупката! — изкикоти се Андрю. — Чупката! Чупката! Чупката!
Изразът, изписан по лицето на Барбара Кинг, ми подсказваше, че не беше впечатлена.