Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Nearly-Weds, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 74 гласа)

Информация

Сканиране
kati (2011 г.)
Разпознаване и начална корекция
sonnni (2013 г.)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013 г.)

Издание:

Джейн Костело. Почти женени

ИК „Хермес“, Пловдив, 2010

Американска. Първо издание

Редактор: Даниела Атанасова

Коректор: Нина Славова

ISBN: 978-954-260-936-0

История

  1. — Добавяне

Глава 32

До: [email protected]

От: [email protected]

„Скъпа Зоуи,

Как са нещата? Съжалявам, че скоро не съм ти писала имейл, но доколкото помня, баща ти ти каза по телефона преди няколко дни, че напоследък не се чувствам много добре. Абсолютно всички на работата се разболяха от този стомашен вирус и съм сигурна, че и аз съм го пипнала.

Мисля, че е така, защото се чувствам напълно изтощена и нямам никакъв апетит. Никога не съм ядяла много, както сама знаеш, но когато се отбихме при Дейв и Анджела да хапнем по нещо преди няколко вечери, не можах да преглътна почти нищо. От друга страна, случва ми се за пръв път, когато съм в цикъл, да отслабна с малко повече от килограм. Така че не е чак толкова лоша новина.

Както и да е, съседите ни Ян и Деби си имат бебе. Малко момченце, което тежи цели четири килограма и седемстотин грама. Представяш ли си? Деби все още се чувства малко слаба след раждането. Видяхме я миналия ден и ни разказа, че сякаш вадели пъпеш от интимните й части. На баща ти леко му прилоша. Кръстиха го Харли. Харли Стан Киану Ксаби Смит. И въпреки това смятам, че ще свикнем с името.

Между другото, благодаря за снимките, които изпрати. Децата са прелестни, особено Руби с тази прекрасна руса коса. А и къщата изглежда прекрасно, сякаш е извадена от «Отчаяни съпруги». Разбира се, продължавам да си мисля, че щеше да е по-добре, ако беше приела онази работа в Уирел, макар че все ми повтаряш колко добър шеф е Раян. Мястото в Нестън беше в една от онези многоетажни ясли. Нали така се наричат?

О, няма смисъл — трябва да ти кажа нещо.

Преди няколко дни Джейсън се появи пред дома ни. Тъкмо се прибирах от работа след един кошмарен ден, като за това спомогна и Морис Блек от отдела за ведомостите, който застърга странично «Астрата», докато излизах от паркинга, и той — хоп! — зави. Невероятно. Искаше адреса ти в Америка и доста настояваше да му го дадем. Не му го дадохме, естествено. Баща ти му показа вратата и честно казано, надявам се да не го видя никога повече.

Смятам, че постъпих правилно, като ти писах за това. Нали няма да се притесняваш. Мисля, че успяхме да се отървем от него, и след всичко, което му каза баща ти, бих се учудила, ако някога прекрачи прага ни отново.

Наистина няма какво друго да ти разкажа, като изключим факта, че избрах нова баня. Тя много прилича на онази в каталога на магазините «Файърд ърт» и има биде. Реакцията на баща ти беше: «Че защо ни е биде, когато си имаме тоалетна хартия?». Колко типично за него.

Обичам те и те целувам!

Мама“