Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ледоразбивачът (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ледокол. Кто начал Вторую мировую войну? (Неофантастическая повесть-документ), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 31 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Ледоразбивачът

Трето издание

Превод: Борис Мисирков, Надя Чекарлиева

Художник: Михаил Танев

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 23

Издателство „Факел експрес“, 2001 г.

ISBN: 954-7772-10-1

История

  1. — Добавяне

4

В резултат на германската превантивна акция се е наложило Втори стратегически ешелон да не бъде използван по предназначение, а за отбрана. Но ние разполагаме с достатъчно документи, за да установим първоначалното предназначение на Втори стратегически ешелон и ролята, която му е била отредена в съветските военни планове. И в него, както и в Първи ешелон, всяка армия е имала своя неповторима индивидуалност, своя физиономия, свой характер. Повечето армии са почнали придвижването леко въоръжени, по-скоро са приличали на могъщ скелет, който е трябвало да придобие плът и мощ след пристигането и тайното разквартируване в горите на западните гранични райони.

Стандартният състав на една армия от Втори стратегически ешелон е два стрелкови корпуса с по три стрелкови дивизии във всеки. Такава армия не е ударна, а обикновена, със съкратен състав.

След пристигането в западните райони всяка армия незабавно е пристъпвала към комплектуване на дивизии и корпуси. Липсата на механизирани корпуси с огромно количество танкове в състава на повечето армии от Втори стратегически ешелон е напълно логична. Първо, такива корпуси са се създавали предимно в западните райони на страната. Ако стане необходимо, няма защо да се прехвърлят от далечните уралски и сибирски провинции — по-просто е пристигащите оттам леко въоръжени армии да се допълват с такива корпуси в западните райони. И още един, по-добър вариант: по-голямата част от механизираните корпуси да се използва при нанасяне на първия внезапен удар, за да се осигури голяма мощ, след което да се вкара в бой Втори стратегически ешелон и всички танкове, оцелели след първите операции, да се предадат на неговите недокомплектувани армии.

Но сред армиите във Втори ешелон е имало и изключения. 16-а армия е била явно ударна. В нейния състав е влизал напълно комплектуван механизиран корпус, който е разполагал с над 1000 танка. Наред с тази армия на запад се е придвижвала и 57-а танкова дивизия на полковник В. А. Мишулин, която е била оперативно подчинена на командващия 16-а армия. Заедно с тази дивизия 16-а армия е разполагала и с над 1200 танка, а след пълното комплектуване цифрата е трябвало да надхвърли 1340. Още по-мощна е била 19-а армия, която тайно се е предислоцирала от Суверен Кавказ. В състава й са влизали четири корпуса, включително един механизиран (26-и). Има достатъчно сведения, че 25-и механизиран корпус на генерал-майор С. М. Кривошеин е бил също предназначен за 19-а армия. Явно тя е била свръхударна. Дори стрелковите й корпуси са имали необичайна организации и са били оглавявани от командири от много висок ранг. Например в състава на 3-ти стрелкови корпус на генерал-лейтенант Р. П. Хмелницки са влизали четири стрелкови, една планинска стрелкова дивизия и няколко полка с тежка артилерия. Присъствието на планински стрелкови дивизии не е случайно. 19-а армия, най-мощната във Втори стратегически ешелон, тайно е била дислоцирана НЕ СРЕЩУ ГЕРМАНИЯ.

Оттук личи целият съветски замисъл: най-мощната армия от Първи стратегически ешелон — срещу Румъния, най-мощната от Втори, точно зад гърба й — също срещу Румъния.

Платените приятели на СССР пуснаха в ход легендата, че Втори стратегически ешелон е бил предназначен за „контраудари“. Ако е така, най-мощният „контраудар“ е бил насочен срещу петролните залежи на Румъния. 16-а армия, втората по мощ във Втори стратегически ешелон, е била разположена близо до 19-а. Тя също е могла да бъде използвана срещу Румъния, но по-вероятно — срещу Унгария, там, където се стиковат 26-а (ударна) и 12-а (планинска ударна) армия, отрязвайки петролните кладенци от потребителя.

Но с нахлуването в СССР Хитлер нарушава цялото това дислоциране и 16-а и 19-а армия е трябвало спешно да бъдат прехвърлени близо до Смоленск, отлагайки с няколко години „освобождението“ на Румъния и Унгария.

Командващият 16-а армия генерал-лейтенант М. Ф. Лукин не казва на коя територия се е планирало да бъде използвана 16-а армия, на която е бил командир в момента. Но във всички случаи територията не е съветска. „Ние се готвехме за война на противникова територия“ (ВИЖ, 1979, №7, с. 43). На същата страница маршал Василевски подчертава, че на Лукин трябва да се вярва: „В неговите думи има голяма доза жестока истина.“ Самият Василевски е голям специалист по битки на „противникова територия“. През 1945 година той нанася внезапен удар на японските войски в Манджурия, демонстрирайки висока класа при нанасянето на внезапен, коварен удар в гърба на противника, зает с война на други фронтове.