Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ледоразбивачът (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ледокол. Кто начал Вторую мировую войну? (Неофантастическая повесть-документ), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 31 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Ледоразбивачът

Трето издание

Превод: Борис Мисирков, Надя Чекарлиева

Художник: Михаил Танев

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 23

Издателство „Факел експрес“, 2001 г.

ISBN: 954-7772-10-1

История

  1. — Добавяне

Глава 12
За какво са му на Сталин десет въздушнодесантни корпуса?

В бъдните боеве ще действаме на територията на противника. Така предписват нашите устави.

Полковник А. И. Родимцев

Реч пред XVIII конгрес на партията, 1939 г.

1

Въздушнодесантните войски са предназначени за настъпление! Това е аксиома, която не се нуждае от доказателства. Преди! Втората световна война кажи-речи никое правителство не замисляло агресивна война, а щом е тъй, в много страни въздушнодесантните войски не получили развитие.

Имало две изключения. За агресивни войни се готвел Хитлер и през 1936 година той създал въздушнодесантни войски. Числеността на парашутистите в тези войски при започването на Втората световна война е 4000 души. Другото изключение бил Сталин. Той създал въздушнодесантните войски още през 1930 година. При започването на Втората световна Съветският съюз имал НАД ЕДИН МИЛИОН отлично подготвени десантници парашутисти.

Ако преброим всички военни парашутисти в света в момента на започването на Втората световна война, ще излезе, че Съветският съюз е имал приблизително ДВЕСТА ПЪТИ ПОВЕЧЕ подготвени десантчици от всички страни в света, взети заедно, включвайки и Германия.

Съветският съюз бил първата страна в света, в която били създадени въздушнодесантни войски. Когато Хитлер дошъл на власт, Сталин вече имал няколко въздушнодесантни бригади, а в страната бушувала парашутна психоза.

По-старото поколение помни времето, когато без парашутна кула не бил останал нито един градски парк, когато парашутистката значка се била превърнала за всеки младеж в абсолютно необходим символ на мъжко достойнство. А да получиш значка никак не било лесно. Значката се давала за истински скокове от самолет, а до скокове допускали само онези, които предварително били покрили нормите по бягане, плуване, стрелба, хвърляне на гранати (при което се вземали под внимание и далечината, и точността на хвърлянето), преодоляване на препятствия, боравене с противохимически защитни средства и много други необходими по време на война навици, фактически скоковете от самолет били заключителният етап от индивидуалната подготовка на боеца от крилатата пехота.

За да оценим напълно сериозността на Сталиновите намерения, трябва да си припомним, че парашутната психоза бушувала в Съветския съюз едновременно със страшния глад. В страната децата подпухват от глад, а другарят Сталин продава в чужбина жито, за да купи парашутна технология, да построи гигантски комбинати за копринен плат и парашутни фабрики, за да покрие страната с мрежа от аеродруми и аероклубове, за да издигне във всеки градски парк парашутна кула, за да подготви хиляди инструктори, за да построи парашутни сушилки и складове, за да подготви един милион охранени парашутисти, необходимото за тях въоръжение, снаряжение и парашути.

В отбранителна война парашутистите не са нужни. Да използваш парашутист в отбрана като обикновен пехотинец е все едно да използваш в строителството златна арматура вместо стоманена: златото е по-меко от стоманата.

Десантните подразделения нямат такова тежко и мощно оръжие като обикновената пехота и затова устойчивостта им в отбрана е значително по-ниска, отколкото на обикновената пехота. А и скъпичко излиза, ако използваш злато вместо стомана. Но подготовката на един милион съветски парашутисти струвала по-скъпо от златото. За подготовката на парашутистите и парашутите Сталин плащал с живота на огромен брой съветски деца. За какво са били подготвяни парашутистите? Сигурно не за да защитават измиращите от глад деца.

Комунистите ни уверяват, че Сталин не се е готвил за война, а в нашето село в Украйна хората помнят една млада жена, която убила и изяла дъщеричката си. Помнят я, защото убила своята рожба. Онези, които убивали чужди деца, можеш ли ги запомни? В моето село хората изпояли всички колани и ботуши, изяли жълъдите в близката келява горичка. А причината е, че другарят Сталин се готвел за война. Готвел се така, както никой никога не се бил готвил. Наистина, за отбранителната война цялата тази подготовка се оказала ненужна.

При отбранителна война не е нужно да хвърляш десантчици в тила на противника, много по-просто е при оттеглянето си да оставяш в горите партизански отряди.