Виктор Суворов
Ледоразбивачът (96)

1

Комунистите обясняват създаването и придвижването на Втори стратегически ешелон на Червената армия към западните райони на страната с получените предупреждения от Чърчил, от Зорге, от не знам си още кой, с една дума — придвижването на Втори стратегически ешелон е реакция на Сталин, предизвикана от действията на Хитлер.

Но това обяснение не издържа критика.

Армейски генерал И. В. Тюленев веднага след нахлуването на германските войски разговаря в Кремъл с Жуков. Ето думите на Жуков: „Доложиха на Сталин, но той продължава да не вярва, смята, че е провокация на германските генерали“ („Через три войны“ с. 141).

Мога да цитирам хиляди подобни свидетелства, но отдавна е доказано, че Сталин до последния момент не е вярвал, че германците могат да нападнат Съветския съюз, та дори и след като са го нападнали.

В изследванията на комунистическите историци нещата не се връзват: Сталин извършва най-крупното прегрупиране на войски в историята на човечеството, за да предотврати германската агресия, в чиято възможност не вярва!

Придвижването на Втори стратегически ешелон от вътрешността на страната не е реакция, предизвикана от действията на Хитлер. Създаването на Втори стратегически ешелон е започнало преди „предупреждението“ на Чърчил, преди „важните“ съобщения на Зорге, преди масовото прехвърляне на германски войски на съветската граница.

Предислоцирането на войските от Втори стратегически ешелон е жп операция, която изисква продължителна подготовка и предварително точно планиране. Маршалът на Съветския съюз С. К. Куркоткин съобщава, че Генералният щаб е предал всички необходими документи за извозването на войските в Народния комисариат на транспорта и съобщенията на 21 февруари 1941 година („Тыл Советских Вооруженных Сил в Великой Отечественной войне 1941–1945 гг.“, с. 33). Но и на Генералния щаб му е трябвало време, за да подготви старателно тия документи. Необходимо е било на железничарите точно да се посочи кога, къде, какви композиции трябва да подадат, как да замаскират товаренето и прехвърлянето, какви маршрути да използват, къде и как да подготвят пунктовете за разтоварването на войските. Но за да се подготви всичко това, Генералният щаб е бил длъжен да определи точно къде какви войски и по кое време трябва да се появят. Значи решението за създаването на Втори стратегически ешелон, началото на неговото предислоциране и на включването му в бойни действия трябва да се търси някъде по-рано. И ние го намираме…

Създаването на военни части във вътрешните окръзи и тяхното прехвърляне в западните гранични райони е процес, който е започнал на 19 август 1939 година. Започнал с решение на Политбюро, той никога не е прекъсвал, а постепенно е набирал скорост. Ето за пример само един военен окръг — Уралския. През септември 1939 година в него се формират две нови дивизии: 85-а и 159-а. 85-а я намираме на 21 юни 1941 година до границата с Германия, в района на Августов, в участъка, където НКВД прерязва бодливата тел. 159-а е също на границата в Рава Руская, в състава на 6-а (свръхударна) армия. В края на 1939 година в същия Уралски военен окръг се създават 110-а, 325-а. 128-а стрелкова дивизия и по-късно ги намираме и трите на границата с Германия. При това 125-а според съветски източници се намира „непосредствено на границата“ с Източна Прусия. В Уралския военен окръг са били формирани още много полкове и дивизии и всички тихомълком са се придвижвали на запад.

Докато Втори стратегически ешелон официално не съществува, докато неговите армии са все още в положение на призраци, висшето съветско ръководство уточнява методите на взаимодействие между войските от Първи и Втори стратегически ешелон. През втората половина на 1940 година армейски генерал Д. Г. Павлов провежда съвещание с командващите армии и с началник-щабовете на Западния специален военен окръг. В йерархията на съветските генерали и адмирали Д. Г. Павлов заема четвърто място.

В Западния специален военен окръг се подготвят щабни учения. Уточняват се методите на взаимодействие между командирите, щабовете, системите за свръзка в начален период на война. В хода на ученията на съветските щабове им предстои да се придвижват на запад точно така, както се готвят да направят това в началото на войната. Началник-щабът на 4-та армия Л. М. Сандалов задава въпрос, изпълнен с недоумение: „… А щабовете, които се намират на самата граница? Те накъде ще се придвижват?“ (Генерал-полковник Л. М. Сандалов. „Пережитое“, с. 65). Трябва да отбележим, че при подготовка за отбранителна война никой не държи щабове на „самата граница“, а съветските щабове са били изнесени на границата и от момента, в който се установяват общи граници с Германия, непрекъснато са били там.

Интересна е също така реакцията на началник-щаба на гранични войски: заповедта за „придвижване“ у него се асоциира единствено с понятията „придвижване на запад“, „придвижване оттатък границата“. Той дори не може да си представи, че при война щабът може да се мести някъде другаде.

На съвещанието, което се провежда близо до границата, освен командирите от Първи стратегически ешелон присъстват високи гости от Втори начело с командващия Московския военен окръг армейски генерал И. В. Тюленев, който в редицата от хиляда генерали е на трето място. Възползвайки се от присъствието на Тюленев, армейски генерал Д. Г. Павлов обяснява на командващия 4-та армия генерал-лейтенант В. И. Чуйков (бъдещ маршал на Съветския съюз) предназначението на Втори стратегически ешелон: „Когато от тила пристигнат войските на вътрешните окръзи — Павлов погледна Тюленев, — когато в участъка на вашата армия се постигне плътност седем километра и половина на дивизия, тогава ще може да се придвижваме напред, без да се съмняваме в успеха“ (пак там).

Присъствието на командващия Московския военен окръг арменски генерал И. В. Тюленев на съвещание в граничен район е много показателно. Още през 1940 година той е знаел каква е неговата роля в началния период на войната: да се яви със своя щаб в граничния окръг, когато Първи стратегически ешелон прекоси държавната граница. Впрочем през февруари 1941 година по настояване на Жуков, който поема Генералния щаб, съветският план е променен и армейски генерал Тюленев с щаба си е трябвало да се прехвърли тайно не на границата с Германия, а на границата с Румъния, тъй като усилията на Червената армия са били насочени точно натам.

Плътността на войските — „седем километра и половина на дивизия“, която използват съветските генерали, е стандартът за плътност при настъпление. Докато за отбранителни действия на една дивизия по онова време се е давал три-четири пъти по-голям участък. На същото съвещание се уточнява още един важен въпрос — за маскировката на съветските войски по време на придвижването им към западните граници: „придвижването… на новите дивизии може да се проведе под формата на учебни сборове“.

13 юни 1941 година е моментът, в който 77 съветски дивизии от вътрешните военни окръзи са насочени към западните граници „под формата на учебни сборове“. При това положение Адолф Хитлер не е бил склонен да изчака, докато съветските генерали създадат плътност от „седем километра и половина на дивизия“ според изискванията на устава и пръв нанася удара.