Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ледоразбивачът (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ледокол. Кто начал Вторую мировую войну? (Неофантастическая повесть-документ), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 31 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Ледоразбивачът

Трето издание

Превод: Борис Мисирков, Надя Чекарлиева

Художник: Михаил Танев

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 23

Издателство „Факел експрес“, 2001 г.

ISBN: 954-7772-10-1

История

  1. — Добавяне

Глава 16
Какво представляват „армиите за прикриване“?

В съвременната „армия за прикриване“ е заложена основната и доминираща оперативно-стратегическа идея за активно внезапно нахлуване. Оттук е ясно, че съвременният отбранителен термин „армия за прикриване“ е по-скоро параван на внезапния настъпателен удар на „армията за нахлуване“.

„Проблемы стратегического развертывания“

Изд. на Военната академия на РККА „Фрунзе“, 1935 г.

(Подчертано от авторите)

1

В европейската част на Съветския съюз имало пет военни окръга, граничещи с чужди държави. Войските на петте гранични окръга и три флота образували Първи стратегически ешелон, Граничните и всички други окръзи имали в състава си дивизии и корпуси, но армии в състава им нямало.

Армиите съществували през гражданската война, а след нея били разформирани. Армиите са прекалено големи формирования за мирно време. Единствено изключение била Специалната червенознаменна армия. Но нея не можем да я слагаме в сметката, тъй като под този термин се разбирали всички съветски войски в Далечния изток и Забайкалието, както и техните авиация, морски сили, военни селища и пр. Тази огромна безформена конфигурация включвала в състава си дори колхози и свои собствени концентрационни лагери. Необичайността на това формирование се подчертавала от това, че то нямало номер, а начело на тази гигантска организация стоял маршал на Съветския съюз.

През 1938 година в Далечния изток за пръв път в мирно време били сформирани две армии: 1-ва и 2-ра. Тази стъпка на съветското правителство е съвсем обяснима — отношенията с Япония били много лоши и периодите на продължителна вражда многократно прераствали в истински боеве и сражения с участието на огромно количество войски.

В европейската част на страната армии нямало от времето на гражданската война. Идването на Хитлер на власт, политическите и военните кризи в Европа, прекият сблъсък на съветските комунисти с фашистите в Испания, поглъщането на Австрия и завладяването на Чехословакия от Германия — всичко това и още много други събития не ловели до създаването на съветски армии в Европа.

Но ето че Голямата чистка е приключена и от началото на 1939 година Съветският съюз навлиза в нова епоха от своето съществуване. Началото на тази епоха слага речта на Сталин пред XVIII конгрес на партията, която в Берлин според думите на Рибентроп била „посрещната с разбиране“. Съветската външна политика рязко променя курса си: Великобритания и Франция открито се провъзгласяват за подпалвачи на война. Сталин не подава на Хитлер приятелска ръка, но съветската дипломация достатъчно ясно намеква на Хитлер, че ако той подаде ръка, тя няма да бъде отблъсната. Между другото подадената ръка на Хитлер стиснал не лично Сталин, а неговият верен слуга Молотов. Но това е видимата страна на началото на новата епоха, а ето я и подводната: през 1939 година Съветският съюз започнал да формира армии в европейската си част. Но позволете ми да запитам, срещу кого? Срещу „подпалвачите на война“ — Великобритания и Франция — сухопътни армии не можели да се използват просто по географски причини. Срещу кого тогава? Нима срещу Хитлер, с когото толкова интензивно се водят задкулисни преговори за сближаване?

И тъй съветската дипломация „търси пътища към мира“, а по западните граници тайно се появяват армии, внезапно и на пели серии: 3-та и 4-та армия — в Белорусия, 5-а и 6-а — в Украйна. 7-а, 8-а и 9-а — по финландската граница. Армиите набират мощ, а междувременно към тях се добавят нови: 10-а и 11-а — в Белорусия, 12-а — в Украйна.

Комунистическата пропаганда понякога се опитва да изкара, че първо била започнала Втората световна война и чак тогава Съветският съюз започнал да формира армиите си. Но не е така. Съществуват достатъчно доказателства, че първо Сталин взел решение да формира армии, а след това започнали войните и конфликтите. Процесът на създаване на армиите спорел съветските официални извори предхождал пазарлъка между Молотов и Рибентроп. За 4-та и 6-а армия е известно, че през август 1939 година те вече съществували. Има сведения, че 5-а армия съществувала още през юли. 10-а и 12-а били създадени „преди започването на Втората световна война“, тоест преди 1 септември 1939 година. А за останалите също е известно, че първо се създавали в района на предстоящите конфликти, а след това конфликтите възниквали.

Всяка от тези армии много скоро след създаването си вземала участие в някаква акция: и седемте армии, разгърнати по полската граница, „освобождавали Полша“, а трите армии по финландската граница „помагали на финландския народ да се отърве от игото на потисниците“. Като не стигнали трите армии — ето ти нови: 13-а, 14-а и 15-а.

След Зимната война четири от съветските армии по финландските граници все едно че се изпарили. 15-а скоро се появила в Далечния изток, 8-а се появила на границите на прибалтийските държави, а 9-а — на границите на Румъния. Идва ред на „молбите на трудещите се“ да бъдат освободени. И доблестните съветски армии „освобождават“ Естония, Литва, Латвия, Бесарабия и Северна Буковина. След това 9-а отново изчезва. Тя, както и 13-а, е готова да се появи всеки момент. И ще се появи.

След приключването на боевете и „освободителните“ походи нито една армия не била разформирана. Това бил невиждан прецедент в цялата история на СССР. Дотогава армии се формирали само по време на война и само за война. Но СССР бил „освободил“ всичко, което можело да се „освободи“. В Европа не били останали страни за освобождаване. По-нататък започвала Германия. И тъкмо в този момент процесът на създаване на нови армии рязко се ускорил.