Виктор Суворов
Ледоразбивачът (114)

6

Ето още едно от решенията, взети от Политбюро на 21 юни 1941 година: създадена е Група армии към Резерва на Главното командване (РГК). За командващ Групата армии е назначен първият заместник народен комисар на отбраната маршалът на Съветския съюз С. М. Будьони, за началник-щаб генерал-майор А. П. Покровски (впоследствие генерал-полковник). В състава на Групата армии са били включени седем армии от Втори стратегически ешелон, които, както знаем, тайно са се придвижили към западните райони. Генерал-полковник Покровски в спомените си нарича новото обединение малко по-иначе: Група войски към Резерва на Щаба на Върховното главнокомандване (ВИЖ, 1978, №4, с. 64). Това название показва, че на 21 юни е бил създаден и Щаб на Върховното главнокомандване — висш орган на управление на въоръжените сили по време на война. Или най-малко неговото създаване е било предрешено на 21 юни.

Напълно възможно е обаче решението за създаване на Група войски към Резерва на Щаба на Върховното главнокомандване да е било взето по-рано, а на 21 юни само да е било утвърдено от Политбюро. Доказателство за това са многобройните свидетелства, че нахлуването на германците е заварило генерал-майор А. П. Покровски вече на бойния му пост в западните райони на страната (ВИЖ, 1978, №11, с. 126).

Във всеки случай още преди германците да нахлуят, Втори стратегически ешелон не е бил обикновено обединение от седем различни армии, а боен механизъм с единно ръководство. За какво е направено това? За отбрана? Не. Единното ръководство на армиите от Втори стратегически ешелон е било напълно излишно за отбранителна война и то е било разформирано преди Втори стратегически ешелон да се срещне с противника. Втори стратегически ешелон изобщо не е необходим в мирно време; в европейската част на страната той няма къде да бъде разквартируван и няма къде да прави учения.

Щом като Групата армии към Резерва на Щаба на Върховното главнокомандване не е създадена за мирно време, нито за отбранителна война, тогава какво е предназначението й?

„На 21 юни Политбюро на ЦК на ВКП(б) възложи на началника на Генералния щаб армейски генерал Г. К. Жуков общото ръководство на Югозападния и Южния фронт, а на заместник народния комисар на отбраната армейски генерал К. А. Мерецков — ръководството на Северния“ (Армейски генерал С. П. Иванов и генерал-майор Н. Шеховцев. ВИЖ, 1981, №9, с. 11). Доскоро К. А. Мерецков е командвал армия в процеса на „освобождението“ на Финландия. Сега го пращат пак там като представител на Щаба на Върховното главнокомандване. Неотдавна Г. К. Жуков е командвал Южния фронт в процеса на „освобождаването“ на източнорумънските територии. Сега го пращат пак там като представител на Щаба на Върховното главнокомандване, за да координира действията на двата фронта.

Уверяват ни, че Сталин е изпратил Жуков на румънската граница, а Мерецков — на финландската, за да подготвят отбраната срещу нахлуването на германците. Добре, да приемем, че е така. Странното е друго: Сталин изпраща Жуков и Мерецков да предотвратят събития, в чиято възможност не вярва.

Мерецков заминава незабавно. Жуков остава за няколко часа в Москва и началото на „Барбароса“ го заварва в Генералния щаб. Но това е случайност. Ако операция „Барбароса“ беше започнала с няколко часа по-късно, и Жуков щеше да бъде частица от мощния ураганен поток, който е отнасял към западните граници генерали от Генщаба и бригадни командири от ГУЛАГ; затворници и техните конвоири; командири от запаса и от далечните граници; възпитаници на академии и техните преподаватели.

Съветските историци казват за германските командири: „… през юни, непосредствено преди нахлуването на Германия в СССР, Браухич и Халдер посещават войските непрекъснато“ (В. А. Анфилов. „Бессмертный подвиг“, с. 65). А Жуков и Мерецков нещо друго ли правят?

Действията на двете армии просто си приличат. Без да знаят за действията на противника, вермахтът и Червената армия взаимно се копират дори в най-дребните детайли. Истина е, че съветските командири изнасят командните пунктове близо до границата също като техните германски колеги. Истина е, че Червената армия съсредоточава две свръхмощни групировки по фланговете на границата точно както германската армия. Истина е, че съветските самолети са съсредоточени до самата граница, както и германските. Истина е, че на съветските летци им е забранено да свалят германски самолети до определен момент, точно както на германските летци им е забранено да свалят съветски самолети, за да не предизвикат конфликт преждевременно и ударът да бъде съвсем неочакван. Истина е, че командният пункт на Хитлер е в Източна Прусия, в района на Растенбург, а съветският Главен преден команден пункт (ГПКП) се намира в района на Вилнюс. Това е същият географски паралел и съветският команден пункт е на точно такова разстояние от германската граница, на каквото германският — от съветската. Ако двата командни пункта, съветският и германският, се нанесат върху картата, а тя се сгъне по линията на държавната граница, командните пунктове ще легнат един върху друг.

НО! Хитлер вече е заминал за тайния си команден пункт… а Сталин?

На 21 юни след заседанието на Политбюро много от неговите членове бързо заминават, за да заемат бойните си постове.

Жданов, който по линия на Политбюро е контролирал „освобождението“ на Финландия, се готви на 23 юни да бъде в Ленинград. Хрушчов, който е контролирал „освобождението“ на източнополските области и на Румъния, бързо отлита за Киев (и може би за Тираспол). Андреев, който в Политбюро отговаря за военните превози, бърза към Транссибирската магистрала, за да ускори придвижването на армиите от Втори стратегически ешелон, и още на другия ден неговото пристигане ще бъде забелязано в Новосибирск.

А Сталин? Нима и той като Хитлер се готви да замине за тайния си команден пункт?