Виктор Суворов
Ледоразбивачът (43)

1

След подписването на пакта Молотов-Рибентроп Съветският съюз предприел планомерно унищожаване на неутралните държави, за да може „да се измести с цялата си маса“ към границите на Германия тъкмо в момента, когато Третият райх е въвлечен в борба за ново „преразпределяне на света“. „Освободителните походи“ вървят успешно, но във Финландия станала засечка. Както знаем, там Червената армия попаднала във финландската обезопасителна ивица. Съветска колона от танкове, моторизирана пехота и артилерия се движи по горски път. Надясно и наляво не може да се шавне — има мини. Отпред се вижда мост. Сапьорите проверяват — мини няма. Първите танкове тръгват по моста и излитат във въздуха заедно с него: експлозивът е бил заложен в пилоните на моста още при построяването му, откриването му не е чак толкова лесна работа, но дори ако зарядите бъдат открити, всеки опит за обезвреждането им ще доведе до експлозия. И тъй, съветската колона, проточила се като змия на много километри, е спряна на пътя. Сега идва редът на финландските снайперисти. Те не бързат: тряс, тряс. И в гората отново настава тишина. И пак: тряс, тряс. Снайперистите стрелят някъде отдалеч. Снайперистите се целят само в съветските командири: тряс, тряс. И в комисарите. Претърсването на гората е невъзможно: нали помним — вдясно и вляво от пътя има непроходими минни полета. Всеки опит на съветските сапьори да се приближат до взривения мост или да обезвредят мините от двете страни на пътя завършва със самотен изстрел на финландския снайперист: тряс! Съветската 44-та стрелкова дивизия, заклещена на три успоредни пътя пред три взривени моста, за един ден бой загубила целия си команден състав. И в другите дивизии картината била същата: колоната е закъсала, нито напред, нито назад. А през нощта върху съветската колона се стоварва минохвъргачен залп някъде иззад далечната гора. Понякога нощем по безпомощната колона минава картечен откос откъм храстите и пак всичко утихва.

Казват, че Червената армия се изложила във Финландия. Това е вярно. Но нека си представим на мястото на съветската дивизия, дивизия от която и да е друга армия. Какво може да се направи в тази ситуация? Да изтеглиш колоната назад? Но тежките артилерийски трактори, теглещи огромни гаубици, не могат да бутат заднешком многотонните си ремаркета. А снайперистите започват да стрелят по водачите на тракторите: тряс, тряс. Колоната криво-ляво започва да се изтегля, но в това време зад нея хвръква във въздуха още един мост. Колоната е залостена. Край втория мост също са минирани всички подходи и снайперистите там също не бързат — по командирите, по комисарите, по сапьорите, по шофьорите: тряс, тряс. Далеч отпред е почти непристъпната линия от финландски железобетонни укрепления — „Линията Манерхайм“. Пробивът й е невъзможен без артилерия, без хиляди тонове боеприпаси. Съветските войски са стигнали до финландските укрепления, а тежката артилерия е изостанала далеч, тя е тук, по горските пътища, между минните полета и взривените мостове под огъня на снайперистите…

Сигурно, след като получили такъв урок във Финландия, съветските командири са си направили съответни изводи? Сигурно в западните райони на страната още през мирно време са били създадени леки партизански отряди, които да пресрещат евентуалното нахлуване на противника? Западните райони на Съветския съюз от самата природа са създадени за водене на партизанска война по комуникациите на агресора, който ще тръгне на изток. Създал ли е Сталин леки подвижни отряди, оставил ли ги е в горите за в случай на германско нападение? Да, Сталин създал такива отряди. Те били създадени още през 20-те години. Само в Белорусия в мирно време съществували шест партизански отряда с численост по 300–500 души всеки. Малката численост не бива да ни смущава. Отрядите се комплектували само от командири, организатори и специалисти. Всеки мирновременен партизански отряд е своеобразно ядро, около което в самото начало на войната се създава мощно формирование, наброяващо няколко хиляди души.

За партизанските формирования още в мирно време в непроходимите гори и по островчетата сред безкрайните блата били създадени тайни бази. В мирно време били изградени подземни скривалища, лазарети, складове, подземни работилници за производство на боеприпаси и въоръжение. Само в Белорусия за евентуална партизанска война в подземни скривалища били складирани въоръжение, боеприпаси и снаряжение за 50 000 партизани.

За подготовка на партизански водачи, организатори и инструктори били създадени тайни школи. Секретни научноизследователски центрове разработвали специални средства за партизанска война, специфично снаряжение, въоръжение и свързочни средства. Партизаните редовно преминавали през учебни сборове, при което в ролята на противник обикновено действали дивизии от Осназ на НКВД.

Освен партизанските формирования се подготвяли малки нелегални групи, които в случай на агресия нямало да излязат в трите, а щели да останат в градовете и селата със задачата „да спечелят доверието на противника“ и „да му оказват съдействие“, а след като спечелят доверието…

Точно такава дейност се провеждала не само в Белорусия, а и в Украйна, в Крим, в Ленинградска област и в други райони. Освен тайната полиция успоредно, но съвсем независимо от НКВД съвсем същата работа извършвало съветското военно разузнаване: оборудвали се тайни бази, скривалища, тайни квартири, янки, подготвяли се линии за конспиративна връзка и още ред други неща. Съветското военно разузнаване си имало свои собствени тайни школи, свои организатори и инструктори.

Комунистическата партия също подготвяла някои свои лидери в западните райони на страната за преминаване в нелегалност при завземане на територията от противник. Комунистите имали стари криминални традиции, умеели да пазят тайните си. През 20-те и 30-те традициите на нелегалната дейност още се пазели и при необходимост партийните организации можели отново да се превърнат в дълбоко за конспирирани центрове на тайна борба.

Нека не забравяме, че партизанските отряди се създавали в т.нар. „зона на смъртта“ — в съветската обезопасителна ивица, където при оттеглянето на съветските войски всички мостове трябвало да бъдат взривени, тунелите — затрупани, железопътните възли — разрушени, стрелките и дори релсите и телефонните кабели — евакуирани. На партизаните им оставало само да не допушат възстановяването на вече разрушените обекти. Партизаните щели да бъдат почти неуязвими, защото партизанските водачи знаели проходите в гигантските минни полета, а противникът не ги знаел; партизаните лесно можели да се измъкнат от всяко преследване в минираните гори и блата, където противникът не можел да припари.

Да, всичко това съществувало. „Линията Сталин“, обезопасителната ивица пред нея и партизанските отряди, готови още от първата минута да действат в зоната на разрушенията, образували великолепна система за самозащита на Съветския съюз. Но Хитлер през 1939 година се озовал в много неприятна стратегическа ситуация — станала неизбежна войната със Запада. От този момент нататък на Сталин вече не му трябвали отбранителни системи. Едновременно с „Линията Сталин“ и с обезопасителната ивица било ликвидирано и съветското партизанско движение: партизанските отряди били разпуснати, оръжието, боеприпасите и експлозивите — иззети, тайните скривалища и хранилища — затрупани с пръст, партизанските бази — опустошени. Всичко това става през есента на 1939 година. А в самия край на есента Червената армия пристъпва към „освобождаването“ на Финландия и веднага се натъква на всички онези елементи на самозащита, които доскоро съществували и в Съветския съюз: линия от железобетонни укрепления, обезопасителна ивица пред нея и леки отряди от партизански тип в тази ивица. Може би, след като получил жесток урок във Финландия, Сталин е променил мнението си и пак е създал партизански формирования в западните райони на Съветския съюз? Не, не го променил. Не, не създал.

На 22 юни 1941 година започнали многобройни импровизации, включително и създаването на партизанско движение. Да, създали го. Разгърнали го. Но го създали и разгърнали с пълна мощ едва през 1943–1944 година. Ако не го били унищожили през 1939-а, то щяло да набере мощ още от първите дни на войната. То можело да бъде многократно по-ефикасно. През войната на партизаните им се налагало да плащат с много кръв всеки взривен мост. За да взривиш мост, първо трябва да го завземеш, а той се охранява и дърветата наоколо са изсечени, и всичко наоколо е минирано. А експлозиви откъде да се набавят? Дори и да ги има, колко може да понесе на гръб една партизанска група? При подготовката за взривяването поради бързане се налагало зарядите да бъдат залагани не в опорите на моста, а върху платното. След взривяването противникът лесно можел да възстанови такъв мост и партизаните трябвало да започват всичко отначало. Докато противникът ремонтира един мост, останалите мостове действат — противникът може да регулира транспортния поток.

А всичко било подготвено за хвърляне на ВСИЧКИ мостове във въздуха. И то така, че да не остане нищо за възстановяване. Взривяването можело да се извърши чрез просто натискане на копче в таен партизански бункер, а после поради непроходимите минни полета на партизаните би им останало само да стрелят от време на време със снайперистки пушки по офицерите, по сапьорите, по шофьорите. Германската армия била изключително чувствителна към пътищата. Пълната липса на мостове, милионите партизански мини по пътищата, засадите и снайперисткият терор можели рязко да намалят скоростта на германската „светкавична война“.

Но кой унищожил съветското партизанско движение В МОМЕНТА НА ЗАПОЧВАНЕТО НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА и защо?

Един от родоначалниците на съветския военен тероризъм, полковникът от ГРУ професор И. Г. Старинов, през ония години командвал тайна школа, която подготвяла партизански групи, подчинени на съветското военно разузнаване. В мемоарите си полковникът сочи виновника: „Надеждно скритите в земята оръжие и експлозиви чакаха своя час. Но преди да дойде този час, скришните партизански бази бяха опустошени, безусловно със знанието и сигурно дори по пряка заповед на Сталин“ („Мины ждут своего часа“, с. 40).

Един от ветераните на съветския политически тероризъм, полковникът от КГБ С. А. Ваупшас, по онова време командвал партизански отряд на НКВД в Белорусия. Той обяснява причината за унищожаването на партизанските формирования. „През ония сурови предвоенни години надделя доктрината за война на чужда територия… тя имаше ярко изразен настъпателен характер“ („На тревожных перекрестках“, с. 203).

Можем да се съгласяваме с полковника от КГБ, можем да го оборваме. Но друга причина за унищожаването на партизанските формирования и бази досега никой не е посочил.