Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ледоразбивачът (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ледокол. Кто начал Вторую мировую войну? (Неофантастическая повесть-документ), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 32 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Ледоразбивачът

Трето издание

Превод: Борис Мисирков, Надя Чекарлиева

Художник: Михаил Танев

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 23

Издателство „Факел експрес“, 2001 г.

ISBN: 954-7772-10-1

История

  1. — Добавяне

6

Днес комунистическите професори правят какво ли не, за да смалят мощта на Червената армия и да преувеличат мощта на вермахта. При това те прибягват до най-груби фалшификации. В Германия се слагат В сметката всички дивизии: вермахтът и СС. В Съветския съюз се изреждат само дивизиите на Червената армия, а елитните, отлично подготвени, напълно комплектувани и въоръжени дивизии на НКВД изобщо не се вземат под внимание, те са „забравени“. Комунистите заявиха, че непосредствено на границите се намирали 47 сухопътни и 6 морски гранични отряда (с численост около полк всеки) и 11 полка от оперативните войски на НКВД с обща численост около 100 000 души. Това е вярно. Но не е цялата истина. В момента на германското нахлуване непосредствено по границите имало не само полкове, а и отделни батальони на НКВД с внушителна численост, а освен това и цели дивизии на НКВД. Пример: 4-та дивизия на НКВД (командир — Ф. М. Мажирин) се намирала на румънската граница, при което подразделенията на 57-и полк на НКВД от тази дивизия — на самите гранични мостове. Близо до границата се намирала 8-а мотострелкова дивизия на НКВД. В района на Рава Руская се намирала 10-а дивизия на НКВД, а 16-и кавалерийски полк на НКВД от състава на тази дивизия бил разсредоточен непосредствено по граничните застави. 21-ва мотострелкова дивизия на НКВД се намирала на финландската граница. 1-ва дивизия на НКВД (полковник от НКВД С. И. Донсков) също се намирала там. 22-ра мотострелкова дивизия на НКВД се появява в германските бюлетини на 7-ия ден от нахлуването в Литва.

Частите на НКВД били разположени невероятно близо до границите. Някои се намирали буквално на няколко метра от тях. Пример: 132-ри самостоятелен батальон на НКВД се намирал в Тирасполското укрепление на Брестката крепост. За отбрана ли? Не. Крепостта не се готвела за отбрана, в нея се предполагало в случай на война да бъде оставен един стрелкови батальон от обикновените войски. Може би пък батальонът на НКВД е бил предназначен за охраняване на границата? Не е бил, за целта на две крачки, в същите казарми се намирал 17-и граничен отряд (полк), а 132-ри батальон не е граничен, а КОНВОЕН. Той се използвал за конвоиране на „врагове“ от Западна Белорусия, но ето че го разположили на ЗАПАДНИЯ бряг на Западен Буг. Батальонът засега нищо не прави — пътят до Съветския съюз е много труден: чекистите трябвало да бъдат прехвърляни с лодки до старата цитадела през Буг, там трябвало да се мине през безброй порти и мостчета, през ровове, да се прекоси Мухавец и пак — ровове, редути и бастиони. В крепостта врагове няма, а градът е далеч. Така че батальонът засега си почива. Тирасполското укрепление (Граничният остров) всъщност се намира вече на полска, по-точно казано, по онова време — на германска територия; за да се озовеш в Германия, е достатъчно да минеш по мостчето.

Тъкмо в казармата на 132-ри самостоятелен конвоен батальон на НКВД сега се кипри надписът: „Умирам, но не се предавам! Сбогом, Родино! 20. VII. 1941 година.“ Тези герои са имали причина да не се предават — есесовците като нищо щели да се досетят кого са се канели чекистите да конвоират от отсрещната страна на държавната граница!

Големи открития ще направи всеки изследовател, който се залови да изучава сериозно състава и дислокацията на войските на НКВД в навечерието на германското нахлуване. А ние нека побързаме напред, нямаме време да се спираме на това, тук има материал за много томове. Ще кажа само, че 132-ри конвоен батальон не е бил единствен.

Намерих точни данни, че на самата граница е имало не само конвойни батальони и полкове на НКВД, но и конвойни дивизии. Например вече споменатата 4-та дивизия на НКВД била оседлала граничните мостове по река Прут. Сигурно за да ги хвърли във въздуха в случай на изостряне на обстановката? Не! Мостовете били минирани, но после ги разминирали и разположили край тях дивизията на НКВД. Според едни данни 4-та дивизия на НКВД уж е охранителна (опитайте се по аналогия със СС да отгатнете значението на думата „охранителна“), но според много други данни (например ВИЖ, 1973, №10, с. 46) 4-та дивизия на НКВД се води като конвойна. А и полковник Ф. М. Мажирин, командирът на дивизията, е стар гулаговски вълк, изкарал в конвоиране цялата си кариера.

Кого ли се е канела да конвоира гулаговската охрана през граничните мостове?