Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ледоразбивачът (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ледокол. Кто начал Вторую мировую войну? (Неофантастическая повесть-документ), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 31 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Ледоразбивачът

Трето издание

Превод: Борис Мисирков, Надя Чекарлиева

Художник: Михаил Танев

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 23

Издателство „Факел експрес“, 2001 г.

ISBN: 954-7772-10-1

История

  1. — Добавяне

Глава 31
Как Хитлер е провалил войната

Нас много добре ни бяха подготвили за агресивна война. И не е наша вината, че не извършихме агресия.

Генерал-майор П. Г. Григоренко

1

На 15 юни 1945 година група съветски военни следователи провеждат разпит на висши военни ръководители на фашистка Германия. В хода на разпита генерал-фелдмаршал В. Кайтел заявява: „Аз твърдя, че всички подготвителни мероприятия, извършвани от нас до пролетта на 1941 година, имаха отбранителен характер в случай на евентуално нападение от страна на Червената армия. Тъй че цялата война на изток може да се нарече до известна степен превантивна… Ние решихме да… изпреварим нападението на Съветска Русия и с неочакван удар да разгромим нейните въоръжени сили. През пролетта на 1941 година у мене се оформи мнението, че голямото съсредоточаване на руски войски и евентуалното нападение срещу Германия може да ни постави в стратегическо и икономическо отношение в изключително критично положение… Едно нападение от страна на Русия щеше да постави Германия в крайно неизгодна сипания още първите седмици… Нашето нападение беше непосредствен резултат от тая заплаха…“

Генерал-полковник А. Йодл, главният конструктор на германските военни планове, е на същото мнение. Съветските следователи енергично са се опитвали да отклонят Кайтел и Йодл от тая позиция. Не са успели. Кайтел и Йодл не променят позициите си и съгласно присъдата на така наречения „международен трибунал“ в Нюрнберг са обесени като едни от „главните виновници за войната“. Едно от основните обвинения срещу тях е „разпалване на непровокирана агресивна война“ против Съветския съюз.

20 години след Нюрнберг се появяват нови свидетелства. Мой свидетел е адмиралът на Съветския съюз Н. Г. Кузнецов (през 1941 година — флотски адмирал, народен комисар на ВМВ на СССР, член на ЦК, член на Щаба на Върховното главнокомандване от момента на неговото създаване). Ето показанията му: „За мене е безспорно едно: Й. В. Сталин не само че не изключваше възможността от война с Хитлерова Германия, а напротив, считаше, че тая война е… неизбежна… Й. В. Сталин провеждаше подготовка за война — подготовка широка и разностранна, изхождайки от срокове… набелязани лично от него. Хитлер обърка сметките му“ („Накануне“, с. 321).

Адмиралът съвсем открито и ясно ни казва, че Сталин е считал войната за неизбежна и сериозно се е готвил за нея. Но той не е имал намерение да влезе във война в отговор на агресия от страна на Германия, а в момент, избран от него. С други думи, Сталин се е готвил да удари пръв, т.е. да извърши агресия срещу Германия, но Хитлер нанася изпреварващ удар и обърква всички планове на Сталин.

Адмирал Кузнецов е свидетел от най-висок ранг. През 1941 година в съветската военна йерархия той заема дори по-високо положение от Жуков. Кузнецов е народен комисар, Жуков — заместник; Кузнецов е член на ЦК, Жуков — кандидат-член.

Нито един от авторите на военни мемоари през 1941 година не е заемал по-високо положение от Кузнецов и нито един не е бил толкова близък на Сталин. Затова Кузнецов е моят най-важен свидетел, след Сталин, разбира се. Между другото това, което Кузнецов казва след войната, изцяло съвпада с онова, което е говорил преди войната, още през 1939 година на XVIII партиен конгрес. Конгресът е набелязал нов път на развитие: да се ограничи терорът вътре в страната и да се пренесе в съседните страни: „Това, което е създадено в СССР, може да бъде създадено и в други страни!“ На тоя конгрес на „победителите“, които са решили да станат „освободители“, речта на Кузнецов може би е най-агресивната. Тъкмо заради тази реч в края на конгреса Кузнецов става член на ЦК, прескачайки кандидат-членството, и получава поста народен комисар.

Всичко, което Кузнецов казва открито, много години преди него е казано от Сталин в поверителните му речи. Всичко, което говори Кузнецов, се потвърждава от действията на Червените армия и флот. И накрая: на адмирал Кузнецов в този случай трябва да се вярва, защото неговата книга е прочетена от всичките му приятели и врагове, от политическите и военните ръководители на СССР, от маршали, дипломати, историци, генерали и адмирали, от платените приятели на Съветския съюз в чужбина и НИКОЙ никога не се е опитвал да отрече думите му!

Да сравним думите на Кайтел и на Кузнецов.

Генерал-фелдмаршал Кайтел казва: Германия не е подготвяла агресия срещу Съветския Съюз, агресия е подготвял Съветският съюз. Германия просто се е защитавала от неизбежната агресия, прилагайки изпреварващ удар. Адмиралът на Съветския съюз Кузнецов казва същото: да. Съветският съюз се готвеше за война и неминуемо би влязъл в нея, но Хитлер със своя удар провали тия планове.

Аз разбирам, че съдиите от „международния трибунал“ не са имали голямо желание (и професионална честност) да намерят истинските виновници за войната. Но не разбирам защо същите тези „съдии“ след признанията на адмирал Н. Г. Кузнецов не се събраха незабавно в Нюрнберг и не снеха част от обвиненията срещу Кайтел, Йодл, германския вермахт и изобщо срещу цяла Германия?

Господа съдии, не бихте ли могли да ни обясните странната си позиция? Обвиняемите в Нюрнберг не си признаха вината за агресия срещу Съветския съюз. „Потърпевшата“ страна признава, че никой не е извършил агресия срещу нея, а „потърпевшият“ се е готвил да нанесе удар. Защо вие, господа съдии, толкова бързахте да обесите Кайтел и Йодл, но не бързате да обесите Кузнецов, Молотов, Жуков? Защо, господа съдии, запазвате в сила вашите обвинения срещу Германия, но не бързате да повдигнете обвинения срещу Съветския съюз?