Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ледоразбивачът (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ледокол. Кто начал Вторую мировую войну? (Неофантастическая повесть-документ), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 31 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Ледоразбивачът

Трето издание

Превод: Борис Мисирков, Надя Чекарлиева

Художник: Михаил Танев

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 23

Издателство „Факел експрес“, 2001 г.

ISBN: 954-7772-10-1

История

  1. — Добавяне

5

В края на 1938 година приключила Голямата чистка в Съветския съюз. Настъпил нов етап. Нови времена — нови цели — нови лозунги. През март 1939 година Сталин за пръв път заговорил, че трябва да се готвим за някакви „изненади“, и то не вътре в страната, а на международната арена. През август 1939 година Сталин сервира първия сюрприз, първата „изненада“, която накарала да ахне не само целия съветски народ, а и цял свят: пакта Молотов-Рибентроп. Веднага след това германските, а след тях и съветските войски навлизат в Полша. Официалното съветско обяснение е: „Полша се е превърнала в поле за разни изненади.“ Е, тази заплаха била ликвидирана с безкористния акт на съветското правителство, На Червената армия и на НКВД. Но Сталин приканва съотечествениците си да бъдат готови за „нови изненади“, тъй като „международната обстановка става все по-заплетена“.

На пръв поглед може ли да има нещо по-просто: мирът с Германия е подписан, къде е тази заплетеност на ситуацията? Но Сталин настойчиво повтаря предупреждението си да не се вярва на привидната простота, всички да са готови за изненади, за някакви резки обрати и промени.

Май 1941 година е месецът, когато лозунгът „да бъдем готови за изненади“ ненадейно проехтял като тревожна камбана над цялата страна. Той екнал още през първия ден на май от първа страница на „Правда“ и бил повторен хилядократно от всички други вестници, от стотици хиляди комисари, политработници и пропагандисти, които разяснявали на масите Сталиновия лозунг. Призивът „да бъдем готови за изненади“ зазвучал в заповед на наркома на отбраната №191, прочетена „във всички роти, батареи, ескадри, ескадрили и кораби“.

Може би Сталин е предупреждавал страната, че е възможно внезапно германско нападение? Не, разбира се. Германското нападение било изненада за самия Сталин. Как така щял да предупреждава за опасности, които той самият не предвиждал?!

На 22 юни 1941 година всички приказки за изненадите секнали и този лозунг никога вече не бил повторен. В съвременните съветски публикации изобщо не се споменава за лозунга „гответе се за изненади“. А това е една от най-звучните теми в съветската пропаганда от „предвоенния период“.

На пръв поглед учудващо е, че самият Сталин никога след това не се е сетил за своя лозунг. Все някъде би могъл да каже: Хитлер ни нападна, внезапно, но аз бях ви предупредил да сте готови за изненади! Но Сталин такова нещо никога не е казвал. Маршал Тимошенко би могъл някой път да напомни след войната: помните ли заповед №191? Ами че аз в тази заповед ви предупреждавах! Съвременните съветски историци и партийни бюрократи (без да споменават имената на Сталин и Тимошенко) биха могли да обяснят: я вижте колко мъдра е била нашата партия! На страниците на централния си вестник едва ли не всеки ден предупреждавала, че трябва да се готвим за изненади! Но нито Сталин, нито Тимошенко, нито който и да било друг нито веднъж не се сетили за тревожния призив от май и юни 1941 година. Защо? Ами защото под лозунга „гответе се за изненади“ се разбирало не германско нахлуване, а нещо противоположно. Под лозунга „гответе се за изненади“ чекистите не поставяли мини по границите, а махали поставените и знаели, че това е подготовката за Централната изненада на XX век.

Когато призовавала армията и народа да са готови за изненади от международен мащаб, съветската преса никога не идентифицирала този призив с възможността за чуждестранно нахлуване и отбранителна война на своя територия.

За да получим представа за същинското значение на лозунга, естествено, трябва да разгърнем първата страница на вестник „Правда“ от първи май 1941 година. Именно тази страница дала тон на многогласния хор, който просто послушно повтарял соловото й изпълнение.

И тъй „Правда“, бр. 120 (8528) от 1 май 1941 година. На най-важната, първа страница на вестника сред многото дърдорковски фрази има само два цитата. И двата са от Сталин.

Първият е в самото начало на уводната статия: „Осъщественото в СССР може да бъде осъществено и в други страни“ (Сталин).

Вторият е в заповедта на наркома на отбраната за готовността за случайностите и „фокусите“ на външните ни врагове (пак от Сталин).

Всичко останало на първа страница е: за жестоката война, обхванала Европа, за страданията на трудещите се, за стремежа им към мир, за това колко се надяват те на Червената армия. Все в този смисъл вторият цитат допълва първия.

Много говори първа страница за съветските усилия за запазване на мира, но като пример за съсед, с когото най-сетне са установени нормални отношения, се сочи Япония (нейният час още не е дошъл), а Германия вече не фигурира сред добрите приятели.

Разбира се, излиза според „Правда“, врагът е хитър и коварен и ние ще отвърнем на домогванията му, но не в смисъл на защита на собствената ни територия, а в смисъл на освобождаване на народите на Европа от бедствията на кръвопролитната война.

В очакването на такива именно изненади пет дена след започването на гръмотевичната кампания във всички съветски вестници Сталин поел поста глава на правителството и държал тайната си реч, в която определил Германия като главен противник.

През май 1941 година се нагърбил с държавна отговорност в очакване на „изненадите“. През юни Хитлер нападнал, но това била такава „изненада“, която накарала Сталин да бяга от държавната отговорност като дявол от тамян.

Очевидно Сталин се е готвел не за германско нахлуване, а за „изненади“ от противоположен характер.