Виктор Суворов
Ледоразбивачът (105)

2

Забайкалският военен окръг е изоставен, независимо че войските му са се намирали не само на съветска територия, а и в Монголия, където съвсем доскоро се е водила истинска война с участието на стотици танкове и самолети, на хиляди оръдия и десетки хиляди войници.

От всички вътрешни и от източните гранични военни окръзи Забайкалският е единственият, в чийто състав е имало армии. Те са били две: 16-а и 17-а. 17-а армия си е останала в Монголия, но още през 1940 година е била „олекотена“ до такава степен, че поради липса на генерали длъжността заместник-командващ е заемал полковник П. П. Полубояров. Но и той е бил повикан първо в Москва, а после изпратен на Северозападния фронт.

Другата армия от Забайкалския военен окръг — 16-а, тайно е прехвърлена на запад. И макар че сред съпругите на офицерите са се носили слухове, че армията отива на границата с Иран, командирите са знаели, че отиват да воюват, знаели са и срещу кого.

Щабът на Забайкалския военен окръг след заминаването на 16-а армия също е бил „олекотен“ — много офицери и генерали са прехвърлени в армейските дивизии и корпуси. Пример: генерал-майор П. Н. Чернишов е командвал 152-ра стрелкова дивизия от 16-а армия. Издигат го, назначен е за началник-отдел „Бойна подготовка“ на целия Забайкалски военен окръг. Но „когато армията напуска окръга, Пьотър Николаевич заявява, че ще отиде да воюва с дивизията си, и постига своето — връщат го в 152-ра“ (Генерал-майор А. А. Лобачов. „Трудными дорогами“, с. 147).

От Забайкалието с лопата са ринели не само полковници и генерали от средна ръка. Оттук са прибирали и истински големи командири. Много големи — командващи окръга. Защо командващи? Нима Забайкалският окръг е имал няколко командващи, а не един? Да, именно — няколко. Вярно, че не всички са командвали вкупом. Поред е ставало. Но опашката е вървяла бързо. През 1940 година командващ Забайкалския окръг е генерал-лейтенант Ф. Н. Ремезов. Пращат го да оглави Орловския. Там той тайно формира 20-а армия и под прикритието на съобщението на ТАСС я повежда към границата с Германия. След Ремезов Забайкалският окръг е бил командван известно време от генерал-лейтенант И. С. Конев. Оттук го прехвърлят в Севернокавказкия военен окръг, където той тайно е сформирал 19-а армия и под прикритието на все същото съобщение на ТАСС я е отвел на границата с Румъния. А Забайкалският окръг веднага е приет от генерал-лейтенант (по-късно армейски генерал) П. М. Курочкин. Преди съобщението на ТАСС Курочкин е разтоварил 16-а армия, пожелавайки на командирите и бойците успешно изпълнение на „всяка заповед на родината“. Пътят на 16-а армия е бил най-дълъг. Тя е тръгнала по-рано, за да се появи на западната граница с всички останали армии от Втори стратегически ешелон.

А генерал-лейтенант Курочкин? Какво прави той? Да изпратиш цяла армия на границата, и то така, че никой да не те разбере — не е шега работа. Курочкин е изпълнил задачата си и е въздъхнал с облекчение. А на 13 юни, в момента, в който се е предавало съобщението на ТАСС, Курочкин е получил заповед да остави Забайкалския окръг и незабавно да отпътува за Москва, за да получи ново назначение. В. „Красная звезда“ от 26 май 1984 година свидетелства, че на 22 юни 1941 година генерал-лейтенант Курочкин е бил в бързия влак за Иркутск… И Забайкалският военен окръг е оставен без командир. Според съветската военна енциклопедия новият командир на окръга се е появил в Забайкалието чак през септември 1941 година.