Виктор Суворов
Ледоразбивачът (120)

5

Сталин има достатъчно основания да не вярва на Чърчил. Но специално той би трябвало да разбира, че след падането на Великобритания ще остане сам срещу Германия. Разбира ли Сталин това? Естествено. И го казва в отговора си на посланието на Чърчил от 25 юни 1940 година: „… политиката на Съветския съюз цели да избегне войната с Германия, но Германия може да нападне Съветския съюз през пролетта на 1941 година, ако по това време Великобритания е загубила войната“ (цитирам по книгата на R. Goraiski. World War II Almanac: 1931–1945, p. 124).

От тоя отговор излиза, че Сталин има намерение да живее в мир, търпеливо да изчака падането на Великобритания и, останал сам срещу Хитлер, да чака нахлуването на германците в СССР.

А, колко глупав е Сталин, възмущават се някои историци. Ние обаче няма да се възмущаваме: това послание не е адресирано до Чърчил, а до Хитлер! На 13 юли 1940 година Молотов по заповед на Сталин предава на германския посланик граф фон Шуленбург записания разговор между Сталин и британския посланик Крипс. Странен ход, нали? Да водиш преговори с Чърчил (чрез посланика Крипс) и тайно да предаваш секретните протоколи от преговорите на Хитлер (чрез посланика граф фон Шуленбург)! А между другото Сталин и в тоя случай хитрува: той предава на Хитлер не оригинала на меморандума, а прецизно редактирано копие, в което са запазени с голяма точност множество излишни детайли, но изцяло са променени ключови изречения. Мисля, че в случая може да се говори не за две копия на един меморандум, а за два различни документа, в които разликите са повече от приликите.

Ако изчистим Сталиновото „копие“ от дипломатическия талаш и погледнем меморандума в чист вид, тоя документ говори на Хитлер следното:

1. Адолф, воювай и не се бой за своя тил, върви напред и не се обръщай — зад тебе стои добрият приятел Йосиф Сталин, който иска само мир и при никакви обстоятелства няма да те нападне.

2. Тук, в Москва, имаше преговори с британския посланик, не се бой, тия преговори не са насочени срещу тебе. Нали виждаш, пращам ти дори секретните протоколи от разговорите с Крипс. А Чърчил пратих по дяволите! (Не го е пратил!)

Може ли да вярваме на сладките песни на кремълските сирени? Много историци вярват. Да, но Хитлер не е вярвал и след като доста добре е помислил над „копието“ със записа на разговора между Сталин и Крипс на 21 юли 1940 година, дава заповед да се започне разработка на плана „Барбароса“. С други думи, Хитлер решава да воюва на два фронта. Това решение за мнозина е неразбираемо и необяснимо. Много германски генерали и фелдмаршали не са разбрали и не са одобрили това наистина самоубийствено решение. Но Хитлер вече не е имал друг избор. Той е вървял все по-напред и по-напред на запад, на север, на юг, а Сталин е стоял с вдигната брадва зад него и е пеел сладки песни за мир.

Хитлер е допуснал една непоправима грешка, но не на 21 юли 1940 година, а на 19 август 1939-а. След като дава съгласие да се подпише пакта Молотов-Рибентроп, Хитлер се изправя пред неизбежна война срещу Запада, имайки зад гърба си „неутралния“ Сталин. Тъкмо от този момент Хитлер вече води война на два фронта. Решението да започне изпълнението на плана „Барбароса“, преди да изчака победата на запад, не е фаталната грешка на Хитлер, а само опит да поправи допуснатата фатална грешка. Но вече е било много късно. Войната се е водила на два фронта и да я спечели е било невъзможно. Дори превземането на Москва не би решило проблема: отвъд Москва, на 10 000 км се простират безкрайни територии, гигантски индустриални мощности, неизчерпаеми природни и човешки ресурси. Винаги е много лесно да се започне война срещу Русия, но да се завърши — никак. Естествено, на Хитлер не му е било трудно да воюва в европейската част на СССР: ограничена територия, множество добри пътища, мека зима. Но готов ли е бил да воюва в Сибир, в безкрайните простори, където наистина няма пътища, където наистина има кал, където жестокостта на студа е близка до жестокостта на сталинския режим?

Сталин е знаел, че за Хитлер войната на два фронта е самоубийство. Той е смятал, че Хитлер няма да тръгне към самоубийство и няма да започне война на изток, преди да я завърши на запад. Сталин търпеливо е чакал последния акорд на германо-британската война — дебаркирането на германските танкови корпуси на Британските острови. Сталин, пък и не само той, е оценявал блестящата десантна операция в Крит като генерална репетиция за дебаркиране в Англия. И е взимал всички възможни мерки, за да убеди Хитлер в миролюбието си. Затова съветските зенитни оръдия не стрелят по германските самолети, а съветските вестници и ТАСС тръбят, че война между СССР и Германия изобщо няма да има.

Ако Сталин беше успял да убеди Хитлер, че СССР е неутрална страна, германските танкови корпуси безспорно щяха да дебаркират на Британските острови. И тогава…

Тогава наистина! би възникнала небивала ситуация: Полша, Чехословакия, Дания, Норвегия, Белгия, Холандия, Люксембург, Югославия, Албания вече нямат нито армии, нито правителства, нито парламенти, нито политически партии. Милиони хора са вкарани в нацистките концлагери и цяла Европа чака освобождение. Какво е останало на европейския континент? Полкът за лична охрана на Хитлер, охраната на нацистките концлагери, германските тилови части, военните училища и… пет съветски въздушнодесантни корпуса, десетки хиляди бързоходни танкове, създадени специално за действия по автостради (нали помните, че автостради на съветска територия няма), десетки хиляди самолети, чиито пилоти не са обучени да водят въздушни боеве, но са обучени да нанасят удари по наземни цели; дивизии и цели армии на НКВД, армии, комплектувани от съветски затворници, свръхмощни формирования на безмоторна авиация за десанти над противникова територия, планински дивизии, обучени за бързи преходи през планини, зад които има петрол — кръвта на войната.

Оказвал ли се е някой в по-благоприятна ситуация за „освобождение“ на Европа? Но нали тая ситуация не е възникнала от само себе си. Тя е създавана от Сталин — дълго, упорито, последователно от най-малки късчета като най-фина мозайка. Сталин е този, който е помагал на Хитлер да дойде на власт, за да направи от него истински Ледоразбивач на революцията. Сталин е този, който е насочвал Ледоразбивача към Европа. Сталин е този, който е настоявал френските и другите комунисти да не пречат на Ледоразбивача да разбива Европа. Сталин е този, който е снабдявал Ледоразбивача е всичко необходимо за победоносното движение напред. Сталин е този, който си е затварял очите пред всички престъпления на нацистите и се е радвал, „когато светът се е тресял из основи, когато са загивали могъщества и са падали величия“ (цитатът е от в. „Правда“).

Хитлер обаче разгадал замисъла на Сталин. Ето защо Втората световна война завършва катастрофално за Сталин: той получава само половината от Европа и нещичко от Азия.