Виктор Суворов
Ледоразбивачът (82)

3

Основната лъжа в „опровержението“ на ТАСС не са „квартирните условия“. „Няма и не се предвижда никакво съсредоточаване на войски“ — ето кое е основното. Първо, това е факт и нахлуването на германците в СССР потвърждава, че съсредоточаването на съветските войски надминава и най-смелите предположения. Второ, в момента на прехвърлянето на всички тия бригади и корпуси е била планирана още помощна и наистина небивала в световната история жп операция — предислоцирането на Втори стратегически ешелон на Червената армия.

Заповедта на командващия за предислоцирането на Втори стратегически ешелон е била издадена на 13 май и тъкмо в навечерието на тая операция е било публикувано „опровержението“ на ТАСС. Точно след един месец предислоцирането започва и ТАСС отново излиза със съобщение, че в Съветския съюз не става нищо сериозно освен обичайното транспортиране на запасняци за учения.

Нека ТАСС си приказва за запасняците, а ние да чуем други свидетели.

Генерал-майор А. А. Лобачов по това време е бил член на военния съвет на 16-а армия. Ето какво разказва той за 26 май 1941 година:

„Началник-щабът доложи, че от Москва е получена важна шифрограма, която се отнася до 16-а армия… Според заповедта от Москва 16-а армия трябваше да се предислоцира, генерал М. Ф. Лукин — незабавно да се яви в Генералния щаб, за да получи указания, а полковник М. А. Шалин и аз — да организираме транспортирането на ешелоните.

— Къде отиваме? — попитах Курочкин.

— На запад.

Посъветвахме се и решихме, че първи ще заминат танкистите, след тях — 152-ра дивизия и останалите съединения, и накрая — щабът на армията с частите, зачислени към него.

— Ешелоните да заминават нощем. Никой не бива да разбере, че войската се вдига — предупреди командващият.

Преди танковите ешелони да тръгнат, пристигнаха Курочкин и Зимин, събраха ръководния състав на 5-и корпус и пожелаха на генерал Алексеенко и на всички командири да останат верни на добрите традиции на забайкалци…

Хората слушаха тия топли напътствия и всеки си мислеше, че май скоро ще стане дума не за бойна подготовка, а за бойни действия“ („Трудными дорогами“, с. 123).

По-нататък генерал Лобачов разказва учудващи неща. Командващият армията генерал Лукин, самият Лобачов и началник-щабът полковник А. Шалин (бъдещ началник на ГРУ — б.а.) са знаели, че 16-а армия се прехвърля на запад, но не са знаели точно къде. На всички останали генерали от 16-а армия съобщават „поверително“, че крайната цел е иранската граница; на по-нисшия команден състав се казва, че заминават на учения; на жените на командния състав — че армията отива на летен лагер.

В отбранителната война поне генералите не бива да бъдат лъгани къде ще действа армията. Но в 16-а армия трима души от висшия команден състав знаят за западните граници, а останалите генерали получават преднамерено невярна информация за Иран.

По това време в германската армия се прави абсолютно същото: разпространява се лъжата, която много прилича на истина, за операция „Морски лъв“. Преднамерената лъжа за посоката на действията винаги е верен признак за подготовка на внезапно нападение. За да се скрие от противника, тя трябва да се крие и от собствените войски. Така са правили всички агресори. Така прави Хитлер. Така прави и Сталин.

Интересно, но през април 1941 година всички разбират, че 16-а армия отива на война. Ето жената на Лобачов например пита направо:

„— На война ли отиваш?

— Откъде ти хрумна такова нещо?

— Да не би да не чета вестници?!“

Това е един много интересен психологически момент, на който трябва да се спрем. Разпитвал съм стотици хора от това поколение и те всички са предчувствали: ще има война. Чудех се откъде са идвали тия предчувствия. Ами от вестниците! отговаряха всички.

Ние, съвременните хора, рядко намираме из пожълтелите страници преки доказателства за предстояща и неизбежна война. Но ето че хората от онова поколение, четейки между редовете, са знаели че войната е неизбежна. В Сибир не са могли да знаят за подготовката на Хитлер, но може би по съветската подготовка са чувствали, че войната няма да им се размине?

Но аз се отклоних. Да се върнем към разказа на генерал Лобачов. Той си спомня за невероятната степен на секретност, при която е ставало прехвърлянето на армията; ешелоните са тръгвали само нощем; влаковете не са спирали нито на големите, нито на малките гари; прехвърлянето на щаба е ставало с товарни вагони с плътно затворени врати и прозорци; на малките жп станции, където ешелоните са спирали, слизането от вагоните е било забранено за всички. По онова време пътническите влакове са изминавали Транссибирската магистрала за 11 денонощия, а товарните са се движили много по-бавно. В затворени вагони могат да се карат войници и офицери, но щаб на армия?! Такава степен на секретност е била необичайна дори според съветските стандарти. През 1945 година по Транссибирската магистрала се е движел поток от войски в обратна посока. Целта е била — внезапен удар срещу японските войски в Манджурия и Китай. Тогава всички генерали са пътували в офицерска униформа, с много по-малко звезди на пагоните, отколкото са заслужавали, но все пак пътували са с пътнически вагони. А през 1941-ва генералите са били карани й товарни. Защо?