Виктор Суворов
Ледоразбивачът (3)

Кой започна Втората световна война?

На този въпрос се дават различни отговори. Общо мнение няма. Съветското правителство, да речем, многократно е меняло мнението си по този въпрос.

На 18 септември 1939 година съветското правителство в официална нота обявило, че виновник за войната е Полша.

На 30 ноември 1939 година Сталин посочил във вестник „Правда“ и други виновници: „Англия и Франция нападнаха Германия и по този начин поеха върху себе си отговорността за сегашната война.“

На 5 май 1941 година в поверителна реч пред випускниците на военните академии Сталин посочил още един виновник — Германия.

След края на войната кръгът на „виновниците“ се разширил. Сталин заявил, че Втората световна война е била започната от всички капиталистически страни в света. Преди Втората световна война всички суверенни държави в цял свят освен СССР според Сталиновата класификация минавали за капиталистически. Ако повярваме на Сталин, ще излезе, че най-кървавата война в историята на човечеството е била започната от правителствата на всички страни, та дори и на Швеция и Швейцария, с изключение само на Съветския съюз.

Сталиновото становище, че са виновни всички освен Съветския съюз, задълго се стабилизира в комунистическата митология. По времето на Хрушчов и Брежнев, на Андропов и Черненко обвиненията срещу цял свят бяха повторени многократно. По времето на Горбачов в Съветския съюз се промениха доста неща, но не и Сталиновата гледна точка за виновниците за войните. Така например главният историк на съветската армия по Горбачово време генерал-лейтенант П. А. Жилин повтаря: „Виновници за войната бяха не само империалистите в Германия, а и в цял свят“ („Красная звезда“, 24 септември 1985 г.).

Имам смелостта да заявя, че съветските комунисти обвиняват всички страни в света в разпалването на Втората световна война единствено за да скрият своята позорна роля на подпалвачи.

Нека си припомним, че след Първата световна война Германия загубила правото да има мощна армия и настъпателно въоръжение, включително танкове, тежка артилерия и бойни самолети. На собствената си територия германските командири били лишени от възможността да се готвят за водене на агресивни войни. Известно време германските командири не нарушавали забраните и не се готвели за агресивни войни на своите полигони — вършели го… на територията на Съветския съюз. Сталин им предоставил всичко онова, което те нямали право да имат: танкове, тежка артилерия, бойни самолети. Отпуснал им учебни кабинети, полигони, стрелбища. Разрешил им да посещават най-мощните в света съветски танкови заводи: гледайте, запомняйте, усвоявайте.

Ако Сталин е искал мир, той би трябвало да прави всичко възможно, за да не допусне възраждането на ударната мощ на германския милитаризъм: тогава Германия би си останала слаба във военно отношение страна. Освен слабата във военно отношение Германия щели да останат Британия, която няма мощна сухопътна армия; Франция, която изразходвала кажи-речи целия си военен бюджет за подчертано отбранителни програми и строяла покрай границите си подобие на Великата китайска стена, и други по-слаби във военно и икономическо отношение страни. В тази ситуация Европа щяла да бъде далеч не толкова пожароопасна… Но Сталин с някаква цел не жали средства, сили и време за възраждането на германската ударна мощ. Защо? Срещу кого? Естествено, не срещу самия себе си! Тогава срещу кого? Отговорът е един: срещу цяла останала Европа.

Само възраждането обаче на мощната германска армия и на също толкова мощната военна промишленост не било достатъчно. Дори най-агресивната армия не започва сама войни. Нужен бил и фанатичен, безумен лидер, готов да започне война. Сталин направил доста, за да се озове начело на Германия тъкмо такъв лидер. Как Сталин създал Хитлер, как му помогнал да вземе властта и да се укрепи, е отделна голяма тема. Аз подготвям книга, посветена на нея. Но за това ще стане дума след време, а сега нека само си припомним, че Сталин методично и настойчиво подтиквал дошлите на власт нацисти към война. Върхът на тези усилия е пактът Молотов-Рибентроп. С този пакт Сталин гарантирал на Хитлер свобода на действие в Европа и фактически отворил шлюзовете на Втората световна война. Когато говорим лоши думи за кучето, което изпохапа половин Европа, нека не забравяме и Сталин, който отгледа това куче, а после го пусна от синджира.

Още преди Хитлер да дойде на власт, съветските лидери му дали тайната титла Ледоразбивачът на революцията. Определението е едновременно и точно, и пълно със смисъл. Сталин разбирал, че Европа е уязвима само в случай на война и че само Ледоразбивачът на революцията може да направи Европа уязвима. Без да си дава сметка какво върши, Адолф Хитлер разчистил пътя на световния комунизъм. Със светкавични войни той съкрушавал западните демокрации, при което раздробявал и разпръсквал силите си от Норвегия до Либия. Ледоразбивачът на революцията вършел огромни злодеяния срещу мира и човечеството и с действията си дал на Сталин моралното право всеки момент да се провъзгласи за Освободител на Европа и да замени кафявите концлагери с червени.

Сталин разбирал, че войната се печели не от онзи, който влиза в нея пръв, а от оня, който влиза последен, и любезно отстъпил на Хитлер позорното право да стане инициатор на войната, а в същото време търпеливо изчаквал момента, „когато капиталистите ще си захапят взаимно гърлата“ (Сталин, реч от 3 декември 1927 година).

Аз смятам Хитлер за престъпник и мерзавец. Смятам го за людоед от европейски мащаб. Но ако Хитлер е бил людоед, от това далеч не произтича, че Сталин е бил вегетарианец. Доста е направено, за да бъдат разобличени престъпленията на нацизма и издирени палачите, извършвали тежките си злодеяния под неговото знаме. Тази работа трябва да бъде продължена и засилена. Но както разобличаваме фашистите, длъжни сме да разобличаваме и съветските комунисти, които поощряваха нацистите да извършват престъпления и се канеха да се възползват от резултатите на техните престъпления.

Архивите в Съветския съюз отдавна са прочистени твърде грижливо, а и да е останало нещичко — то е почти недостъпно за изследователите. Имал съм щастието да поработя много късо време в архивите на Министерството на отбраната на СССР, но напълно съзнателно почти не използвам архивни материали. Разполагам с много материали от германските военни архиви, но и тях практически не използвам. Главен мой извор са незасекретените съветски публикации. Дори те са напълно достатъчни, за да бъдат изправени съветските комунисти до позорния стълб и сложени на подсъдимата скамейка редом с германските фашисти, а дори и пред тях.

Главните ми свидетели са Маркс, Енгелс, Ленин, Троцки, Сталин, всички съветски маршали по време на войната и мнозина видни генерали. Комунистите сами си признават, че с ръцете на Хитлер са разпалили войната в Европа и че са подготвили внезапен удар, за да заграбят разрушената от него Европа. Ценността на изворите ми се състои тъкмо в това, че престъпниците сами разказват за своите престъпления.

Знам, че ще се намерят много защитници на комунистите. Господа, след като комунистите са изплюли камъчето, оставете ги да се защитават самостоятелно.