Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ледоразбивачът (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ледокол. Кто начал Вторую мировую войну? (Неофантастическая повесть-документ), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 31 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Ледоразбивачът

Трето издание

Превод: Борис Мисирков, Надя Чекарлиева

Художник: Михаил Танев

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 23

Издателство „Факел експрес“, 2001 г.

ISBN: 954-7772-10-1

История

  1. — Добавяне

Глава 32
Имал ли е Сталин план за война?

Тъй като Сталин не е разяснявал и не е излагал мненията и плановете си, мнозина мислят, че изобщо не е имал такива типична грешка на бъбриви интелигенти.

Робърт Конкуест

1

„Стратегическата отбрана представлява принудителен вид бойни действия, тя не се планира предварително“ — така пише в съветските военни учебници (В. А. Анфилов „Бессмертный подвиг“, с. 517). Но и без учебници знаем, че отбранителните действия на Червената армия през лятото на 1941 година са били чиста импровизация. Преди войната Червената армия не се е готвила за отбрана и учения на отбранителни теми не е провеждала. В съветските устави няма нито дума за отбрана в стратегически мащаби. Червената армия не само че не е имала планове за отбрана, но проблемите за водене на отбранителни операции не са били разработвани дори в чисто теоретичен аспект. Нещо повече, съветският народ и неговата армия дори морално не са били готови за отбрана. Народът и армията са се готвили за отбранителни задачи с методите за настъпление: „Тъкмо интересите на отбраната изискват от СССР да води широки настъпателни операции на територията на враговете и това ни най-малко не противоречи на характера на отбранителната война“ („Правда“, 19 август 1939 г.).

Още в първите часове след нахлуването на германците Червената армия се опитва да премине в настъпление. В съвременните учебници тези действия се наричат контраудари и контранастъпления. Но и това е импровизация. Нито на едно учение преди войната проблемът за контраудара не е бил разработван. Нещо повече, не е разглеждан дори теоретически: „Въпросът за контранастъплението… преди Великата отечествена война не се поставяше“ („История Великой Отечественной войны Советского Союза. 1941-1945“, т. 1, с. 441).

И така преди войната съветските щабове не са разработвали планове за отбрана, нито планове за контранастъпление.

Може би изобщо нищо не са правили? Не, те усилено са работили. Разработвали са планове за война. Маршал Василевски свидетелства, че през последната година преди войната офицерите и генералите от Генералния щаб, от щабовете на военните окръзи и флота са работили между 15 и 17 часа на денонощие, без почивни дни и отпуски. За същото говорят маршалите Баграмян, Соколовски, армейските генерали Щеменко, Курасов, Маландин и много други. Има сведения, че генерал Анисов е работил по 20 часа в денонощието, същото се говори и за генерал Смородинов.

През февруари 1941 година началник на Генералния щаб става армейски генерал Г. К. Жуков. От този момент Генералният щаб фактически минава на военновременен режим. Самият Жуков е работил напрегнато и не е позволявал на другите да се отпускат. Преди това, през лятото на 1939 година, той се появява на Халхин Гол, тогава все още като командир на корпус. Жуков лично се е запознал с обстановката, бързо е направил планове и е започнал енергично да ги осъществява. Най-малката небрежност в работата на всеки от подчинените му е означавала незабавна смърт. За няколко дни Жуков е дал под съд седемнайсет души офицери с искане на смъртна присъда. Във всеки случай военният съд е издал такива присъди. От седемнайсетте, дадени под съд, от смъртна присъда е бил спасен само един след намесата на висшето командване, останалите са разстреляни. През февруари 1941 година Жуков се издига толкова високо, че властта му нараства многократно и вече няма кой да спасява нещастниците от неговия гняв. Ветераните от Генералния щаб си спомнят неговото управление като най-страшния период от историята на щаба, много по-страшен от Голямата чистка. По това време Генералният щаб и всички останали щабове са работили с нечовешко напрежение.

Но как е възможно съветската армия да влезе във война без планове? Странно е и друго. Ако Червената армия не е имала планове, Сталин, след като е разбрал това, би трябвало да разстреля Жуков и всички останали, които са били длъжни да ги изработят. Това обаче не става. Нещо повече: Василевски, Соколовски, Батутин, Маландин, Баграмян, Щеменко, Курасов започнали войната като генерал-майори и дори като полковници, а я завършват с маршалски звания или минимум с четири генералски звезди. Наистина, по време на войната те всички са се проявили като блестящи стратези. Всички са били добросъвестни и дори скрупульозни щабни педанти, които не могат да си представят живота без план. Но как става така, че в първите месеци на войната Червената армия е била принудена да импровизира? И защо Сталин не само че не е разстрелял Жуков и неговия екип от „плановици“, но дори нито веднъж не ги е упрекнал? На директния въпрос: имало ли е съветското командване план за войната, Жуков отговаря категорично: да, имаше. Тогава възниква въпросът: щом е имало план, защо Червената армия е действала като стихийна маса без всякакъв план? Щом съветските щабове са работили много интензивно по съставянето на военни планове, но не за отбрана и не за контранастъпление — какви са били тия планове? Отговорът е: чисто настъпателни.

Сталин не е разстрелял Жуков и останалите по много проста причина — на тях никога не им е била поставяна задачата да разработват планове за отбранителна война. За какво да бъдат обвинявани? На Жуков, Василевски, Соколовски и на другите видни стратези Сталин е поставил задачата да разработват някакви други планове. Тези планове са били много хубави, но още от първия момент на отбранителната война те са станали излишни като танковете, предназначени за автостради, както десантните корпуси.