Виктор Суворов
Ледоразбивачът (90)

8

След първите ми публикации съветските историци се развикаха; да, придвижване на съветските войски е имало, но съветските историци отдавна са дали задоволително обяснение на тази акция (тя била отбранителна), затова няма смисъл да се търси друго, всичко е ясно.

Не, господа! Не всичко е ясно. И в Съветския съюз никога никой не е давал задоволително обяснение. Тъкмо липсата на обяснение на тия действия привлече вниманието ми. Съветските генерали и маршали не само че нямат обяснение, ами нито един от тях нито веднъж не е посочил точния брой на дивизиите, участвали в това огромно движение: 191! Нито един от тях никога не е споменал дори приблизителната бройка. Можем ли да очакваме задоволително обяснение от генерал, който или не знае, или съзнателно крие мащаба на протичащите събития.

Изтъкнатият съветски познавач на първия период от войната В. А. Анфилов казва за Западния специален окръг: „От вътрешните райони на окръга в съответствие със заповедта на наркома на отбраната на запад са се придвижили десет стрелкови дивизии“ („Бессмертный подвиг“, с. 189). И малко по-нататък говори за Прибалтийския специален военен окръг: „Близо до границата са били прехвърлени четири стрелкови дивизии — 23-та, 48-а, 126-а и 128-а.“

Всичко това е вярно и ние ще намерим множество доказателства, че е било точно така. Но нима от Прибалтийския военен окръг не са се придвижили към границата 11-а и 183-та стрелкова дивизия? Нима всички танкови и моторизирани дивизии по това време са си на мястото?

Някои съветски маршали, включително и Жуков, казват, че от вътрешността на страната към границата са се придвижили 28 стрелкови дивизии. Това е самата истина. Но не цялата. Маршалът на Съветския съюз А. М. Василевски подчертава, че 28-те дивизии са „положили началото за изпълнението на плана за съсредоточаване на войските“ („Дело всей жизни“, с. 119). 28-те дивизии са само началото. А ние знаем, че е имало и продължение, многократно надвишаващо началото, но маршал Василевски, след като казва нещичко, млъква и точни цифри у него няма да намерим.

За да се обясни явлението, първо трябва точно да се очертаят неговите размери. Всеки изследовател, който се опитва да обясни придвижването на съветските войски и съобщението на ТАСС, прикриващо това движение, не може да бъде възприет сериозно дотогава, докато не се опита, макар и приблизително, да сумира всичко, което е известно и публикувано за това придвижване.

След като обясненията на експертите по тоя въпрос не ме задоволиха, аз се обърнах към мемоарите на генерали и маршали, които са взели участие в това придвижване или са го ръководили. И тъкмо тук открих удивителната гъвкавост на съветската историческа наука и на съветските мемоаристи, които избягват отговора.

Примери.

Командващият войските на Одеския военен окръг генерал-полковник Я. Т. Черевиченко между 9 и 12 юни е бил в Крим, където е приемал войските от 9-и специален стрелкови корпус. Това го знаем от маршал М. В. Захаров (Вопросы истории, 1970, №5, с. 44). Към тоя корпус пак ще се върнем. Той е бил доста необикновен и не напразно се е казвал „специален“. Но опитайте се да намерите поне един ред за това събитие у генерал Черевиченко. По някакви причини генералът го премълчава. Между другото това е същият Черевиченко, който приема пристигащия корпус, но не знае, че на територията на неговия окръг се съсредоточава цялата армия на генерал-лейтенант И. С Конев и заместника му генерал-лейтенант Макс Рейтер.

И. С. Конев по време на войната става маршал на Съветския съюз и ние грабваме книгата му с надеждата да намерим обяснение за това как се е оказал в чужд окръг с „Анушките“ си и защо; но с учудване откриваме, че юначният маршал изцяло е пропуснал първия период от войната. Предпочел е да пише за 1945 година и така е озаглавил книгата си — „Сорок пятый“. Взимаме книгата с мемоари на армейския генерал П. И. Батов — Черевиченко е посрещал неговия корпус в Крим. Но, уви, Батов е пропуснал да напише за най-интересното. А той е бил заместник-командващ Закавказкия военен окръг. Възниква въпросът: как и защо се е оказал в Крим начело на елитен корпус? И още: защо корпусът се е наричал специален? Защо части и съединения от корпуса са усъвършенствали елементите на бързина при товаренето на войски и бойна техника в бойни кораби от Черноморския флот и дебаркиране на чужд бряг с превземане и разрушаване на петролни кладенци? Защо в специалния корпус на Батов се е водила невиждана пропаганда дори според стандартите на Червената армия за „освободителна война на територията на агресора“? Защо тази пропаганда се е водила от висши представители на Главното управление по политпропаганда, дошли специално от Москва? Защо на 13 юни 1941 година всички от личния състав на 9-и специален корпус са получили кратки руско-румънски разговорници? Отговори на тия въпроси ще намерим в други източници, но не и в Мемоарната книга на генерал Батов, който е командвал този наистина необикновен корпус. Батов просто елегантно пропуска целия този период.

След като не намираме отговор тук, сме принудени да се изкачим на по-високо ниво. Но от посветените в тайните — Сталин, Молотов, Маленков, Берия, Тимошенко, Жуков — мемоари е писал само Жуков. Е, и това не е малко. Жуков е бил началник на Генералния щаб, т.е. лично е отговарял за дислоцирането и предислоцирането на войските и без негово разрешение нито един батальон не би могъл да се премести. Освен това службата ВОСО е била подчинена лично на Жуков, т.е. всичко, свързано с използването на жп транспорта за военни цели: ако Жуков не разреши, нито един вагон с военен товар не може да мръдне от мястото си. И накрая: всяко съобщение на ТАСС, в което се е споменавала Червената армия, се е подготвяло в Генералния щаб, т.е. в „кухнята“ на Жуков.

Жуков е единственият източник, който е имал отношение към целия комплекс от въпроси, поставени в тази глава. В мемоарите си той е бил длъжен да поеме върху себе си цялата отговорност за невярното съобщение на ТАСС или да се разграничи от него: ами някакви си цивилни другари взели, че вдигнали тупурдия, излъчили в ефир едно глупаво съобщение на ТАСС, без да познават истинската обстановка и без да попитат Генералния щаб имали предислоциране на войски, или няма.

И така отговори на всички въпроси трябва да има в мемоарите на Жуков. С вълнение разтваряме дебелия сив том „Спомени и размисли“ и не откриваме нито спомени, нито размисли. Жуков бяга от отговорите. Неговата книга е написана така, сякаш читателите са умствено непълноценни. „Да — казва Жуков, — прехвърляне на войски имаше.“ Но не казва каква е целта на това прехвърляне. Жуков отминава с мълчание и количеството на войските. Забравя да каже кой и кога е взимал решение за прехвърлянето им. Остава неясно защо началото на предислоцирането и съобщението на ТАСС, което опровергава слуховете за него, съвпадат по време. Разминаване на две ведомства? Или тъкмо обратното — точна координация на действията?

Вместо цифри и обяснения Жуков дава обширно описание на дислоцирането — на цели три страници. Хитростта тук се състои в следното: Жуков не описва прехвърлянето на войските от свое име, а цитира приятеля си Баграмян, който по това време не е имал достъп до държавните тайни. Слушайте Баграмян, който по това време е бил… полковник! Слушайте Баграмян, който по това време е бил в Първи стратегически ешелон и не е имал право да знае нито състава, нито крайната цел на придвижването на Втори стратегически ешелон. Тъй като е в Първи, Баграмян е могъл да наблюдава незначителна част от пристигащите войски. Тъкмо с това описание Жуков се спасява от необходимостта да каже истината.

В какво положение изпада Жуков, който използва цитати от Баграмян? Ами например в същото, в което би изпаднал стъпилият на Луната астронавт, описвайки я с фрагменти от романите на Жул Верн и Хърбърт Уелс, на които не им се е случвало да стъпят на нея.

За какви ни мисли Жуков нас, читателите? Ако искаме да научим мнението на Иван Христофорович Баграмян, ще отворим книгите му и сами ще си ги прочетем. Спор няма, Баграмян пише много и хубаво, той е с блестяща ерудиция и точна памет, майстор е на тънкия анализ, но не е планирал и не е ръководил предислоцирането на Втори стратегически ешелон. И планът, и ръководството са на Жуков. Ето защо от книгите му бихме искали да разберем какво е неговото мнение, да видим обстановката от главозамайващата височина на неговото положение, а не от камбанарията на Иван Христофорович.

Острият завой на Жуков зад гърба на Баграмян е несръчен опит да се избяга от отговора; има данни, че тук не всичко е чисто, не всичко е гладко, че има нещо, което тогава се е налагало да се крие, както се налага да се крие и след петдесет години.

За съобщението на ТАСС и за събитията, станали на същата дата, се говори много. Но говорят само ония, които не са били допуснати до тайните на Втори стратегически ешелон. А ония, които са знаели крайната цел на предислоцирането, мълчат или цитират свидетелствата на непосветените.

Има за какво да мълчат.

А сега да направим равносметка на станалото през тоя ден. На думи: „британските подпалвачи на война“ искат да предизвикат война между СССР и Германия. На дело: Съветският съюз води тайно преговори за военен съюз срещу Германия със същите тия „подпалвачи на война“.

На думи: не прехвърляме войски. На дело: прехвърляме такива количества, каквито никой никога не прехвърлял.

На думи: учения. На дело: предстои нещо много по-сериозно.