Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ледоразбивачът (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ледокол. Кто начал Вторую мировую войну? (Неофантастическая повесть-документ), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 32 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Ледоразбивачът

Трето издание

Превод: Борис Мисирков, Надя Чекарлиева

Художник: Михаил Танев

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 23

Издателство „Факел експрес“, 2001 г.

ISBN: 954-7772-10-1

История

  1. — Добавяне

Глава 2
Главният враг

Ако може да се очаква революционен трус в Европа, той ще настъпи в Германия… и победата на революцията в Германия е осигуряване на победата на международната революция.

Й. Сталин

1

През 1923 година Германия отново е пред прага на революция. Ленин вече не взема участие в ръководството на СССР. Властта вече почти напълно е завладяна от Сталин, макар че нито страната, нито светът, нито дори съперниците му в партията още не са осъзнали това.

Ето как самият Сталин описва ролята си в подготовката на революцията от 1923 година: „… германската комисия на Коминтерна в състав Зиновиев, Бухарин, Сталин, Троцки, Радек и редица немски другари беше приела редица конкретни предложения за пряко подпомагане на германските другари при вземането на властта“ (Реч пред пленума на ЦК и ЦКК на ВКП(б) от 1 август 1927 г.).

Личният секретар на Сталин Борис Бажанов описва подготовката по-подробно. Той казва, че за германската революция били опуснати огромни средства, а по-късно било взето решение средствата изобщо да не се ограничават. В Съветския съюз били мобилизирани всички комунисти от немски произход и всички комунисти, владеещи немски език. Те преминавали подготовка и се изпращали на нелегална работа в Германия. Там пристигали не само обикновени комунисти, а и ръководители от най-висок ранг, включително народният комисар В. Шмит, заместник-председателят на ГПУ Уншлихт, членовете на съветския ЦК Радек, Пятаков и други. Съветският пълномощен представител в Германия Крестински бил разгърнал мощна мрежа от тайни агенти. Съветското пълномощно представителство в Германия се било превърнало в организационен център на революцията. През пълномощното представителство минавали указанията от Москва и купищата пари, които незабавно бивали превръщани във вагони подривна литература, в лавини от оръжие и боеприпаси. „На Уншлихт бе възложено да организира отрядите на въоръженото въстание за преврата, рекрутирането им и снабдяването им с оръжие. Пак на него бе възложено задължението да организира германска ЧК за изтребване на буржоазията и противниците на революцията след преврата“ (Б. Бажанов. „Воспоминания бывшего секретаря Сталина“. Париж, „Третья волна“, 1980, с. 67)[1]. Съветското Политбюро разработило и утвърдило подробен план за преврата и определило датата му — 9 ноември 1923 година.

Но революцията не се състояла.

Причините били много.

Първата: масите избрали златната среда — тръгнали не подир комунистите, а подир социалдемократите. Германската компартия не разполагала с необходимата за завземането на властта подкрепа на масите, а освен това партията се била разцепила на две фракции и лидерите на двете фракции не проявявали решителност в духа на Ленин и Троцки.

Втората: между Съветския съюз и Германия нямало обща граница. Както и преди три години, Полша ги разделяла. Ако съществувала обща граница, Червената армия би могла да окаже помощ на германската комунистическа партия и на нейните нерешителни вождове.

Третата, и комай най-важната, причина: Ленин бере душа и отдавна вече не ръководи нито Съветския съюз, нито световната революция. Ленин има много наследници: Троцки, Зиновиев, Каменев, Риков, Бухарин. Покрай явните съперници работи скромният Сталин, когото никой не смята за претендент за властта, но който според Лениновите думи вече е „съсредоточил в ръцете си необятна власт“.

Германската революция от 1923 година се управлявала от Кремъл, но около кормилото на световната революция не спирало ожесточеното боричкане. Никой от явните претенденти за властта не искал да види противника си в ролята на вожд на германската, а следователно — и на европейската революция. Вождовете се блъскали край кормилото и давали на подчинените си противоречиви указания. Това в никой случай не можело да завърши с победа.

В тази ситуация мъдрият Сталин не се натискал да става кормчия. Той бил решил да насочи цялото си внимание първо към окончателното консолидиране на своята лична власт, а чак след това да се захване с всички останали проблеми, включително и със световната революция.

През идните няколко години Сталин ще смъкне всички претенденти за властта с един етаж по-долу, а после ще продължи да ги смъква все по-ниско и по-ниско — чак до подземията на „Лубянка“. След като завземе властта, Сталин ще премахне всички бариери, които пречели на германската революция:

— ще въведе ред в германската комунистическа партия и ще я принуди да изпълнява безпрекословно заповедите на Москва:

— ще установи общи граници с Германия;

— ще унищожи германската социалдемокрация.

Ще унищожи социалдемокрацията не със собствените си ръце, естествено. Нима Сталин е убивал някого със собствените си ръце?

Бележки

[1] Тук и по-нататък виж списъка на цитираната литература. — Б.пр.