Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ледоразбивачът (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ледокол. Кто начал Вторую мировую войну? (Неофантастическая повесть-документ), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 31 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Ледоразбивачът

Трето издание

Превод: Борис Мисирков, Надя Чекарлиева

Художник: Михаил Танев

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 23

Издателство „Факел експрес“, 2001 г.

ISBN: 954-7772-10-1

История

  1. — Добавяне

3

От началото на 1939 година рязко нараства количеството на граничните войски на НКВД. Преди това, още от Лениново време, съществували шест гранични окръга. Сега те станали осемнайсет и числеността на всеки от новите окръзи била значително по-голяма, отколкото на старите. Във всяка страна граничните войски са нещо отбранително, но Съветският съюз не е каква да е държава и вече имахме възможност да наблюдаваме агресивните наклонности на съветските граничари. Граничните войски на СССР не само били способни самостоятелно да водят настъпателни боеве, но освен това, и то е най-важното, винаги служели като база за създаване на формирования на Осназ (ОН)[1]. Гледаш някоя гранична застава: фуражките зелени, съвестта чиста, кученцата джафкат, границата се варди, вие се мирен пушек и се лее сърдечна песен. Всичко както му е редът, формално — уж граничари, а по съдържание — Осназ.

Осназ са най-агресивните ударни формирования на съветската наказателна машина. Частите на Осназ се прочули с жестокостта си (дори според стандартите на ВЧК) през гражданската война. След нея Осназ бил рязко съкратен. Останала само една дивизия на Осназ в района на Москва (1-ва ДОН[2] на НКВД, командир на дивизията — комбриг от НКВД Павел Артемиев).

Но ето че в началото на август 1939 година Г. К. Жуков подготвя внезапен удар по японските войски. Дава му се един самостоятелен батальон със специално предназначение (Осназ) от НКВД с численост 502 души. Не са кой знае колко много, но все отбор юнаци, научени да убиват, без да им мигне окото. Най-важната задача на батальона от Осназ е „прочистването на крайфронтовия тил“ („Часовые советских границ“, с. 106). Осназ добре си свършил работата и Жуков останал доволен.

Този батальон явно бил първата лястовичка, последвана от цели ята новосъздадени осназовски формирования. Те се формирали измежду елитните гранични части там, където се подготвяли скорошно поредно „освобождение“ и „основни социално-политически преобразувания“. От едно донесение на политотдела на гранични войски на Киевския военен окръг от 17 септември 1939 г. например научаваме, че батальоните на Осназ са току-що сформирани и готови за изпълняване на всякакви задачи.

Батальоните на Осназ първи преминавали границата по време на „освобождаването“ на Полша, Бесарабия, Буковина, Естония, Латвия, Литва и Финландия. Задачата им била: с внезапен удар да обезвредят граничните постове на противника, а после, действайки пред настъпващите войски, да овладяват мостове, да прекъсват телефонни линии, да унищожават малки групи на противника, да тероризират населението. След като частите на Червената армия изпреварят батальоните на Осназ, последните пристъпват към прочистване на територията, към залавянето на нежелателните елементи и към унищожаването им. За батальоните на Осназ на НКВД се споменава в официалната история на граничните войски (документи №185 и 193). А ето какъв бил резултатът от работата им: „През границата минаха под конвой близо 600 пленници, между които имаше офицери, чифликчии, попове, жандарми и полицаи…“ (пак там, документ №196). В сегашната публикация изречението е прекъснато по средата и не знаем още какви „пленници“ е имало сред тях. (Съвременната Съветска цензура, без да се стеснява, е оставила „поповете“ и „чифликчиите“ в числото на пленниците, но някого все пак се е наложило да съкратят в днешния текст, за да не избледнее героичният ореол около зелената фуражка на човека с кучето.) Документът носи датата 19 септември 1939 година и описва ситуацията само на една малка гранична застава на НКВД. Това е третият ден от „освободителния поход“ в Полша. (Днес това освобождение се представя като стремеж да бъдат обезопасени границите срещу Хитлер. Ако е така, редно би било най-малкото да не се настройва местното население срещу „освободителите“. В такъв случай защо е трябвало „чифликчиите“ и „поповете“ да бъдат прехвърляни през границата на Съюза и провъзгласявани за пленници? Между другото повечето „пленници“ Осназ не предавал на ГУЛАГ, а оставял под свое разпореждане. Да речем, лагерът на естонските офицери, заловени от частите на Осназ, съдържал в индекса си буквите „О“ и „Н“[3]. Това е напълно достатъчно, за да си направим извода: другарят Сталин не е имал намерение да пусне някой ден тези хора живи.)

Но нека се върнем на 19 септември 1939 година. 600-те „пленници“ са само капка в огромния поток, който минавал не през една гранична застава, а през всички, а той рукнал още през първия ден на „освобождението“ и постепенно се усилвал. Най-високата точка в работата на осназовските батальони е 14 юни 1941 година. През този страшен ден било проведено депортирането на мирните жители от граничните райони. Повечето от тях никога не видели повторно родното небе. Това бил именно денят, когато ТАСС предавала толкова наивното, толкова успокояващото съобщение, че война няма да има. Тук му е мястото да кажем, че от другата страна на границата батальоните на СС провели съвсем същата операция по изселване на жителите от граничната зона. Всеки агресор, преди да вкара войските си в, граничната зона, изселва местните жители оттам. Германското нахлуване било насрочено с две седмици по-рано и затова операцията по изселването от другата страна на границата се паднала не на 14-и, а на 2 юни.

След 14 юни станало събитие, чието значение историците се стесняват да ни обяснят. Наказателните батальони на Осназ на НКВД „прочистили“ цялата гранична зона и ОСТАНАЛИ в нея. Защо? Обяснимо е присъствието на подобни войски там, където може да им се намери работа. Обяснимо е присъствието на хитлеристките наказателни войски в граничната зона. Те се готвят да прочистят Русия. А нашите родни съветски осназовци, те какво търсели в граничната зона? След публикуването на тази книга комунистите със задна дата ще обявяват, че Сталин е събирал осназовците край границата за отбрана. Ако е тъй, не е ли било по-добре да държи в граничната зона обикновена пехота? А ако тя не е била достатъчна, да превърне и осназовците в пехота? Но Сталин не разпуска вече създадените батальони на Осназ на НКВД, а формира нови батальони и освен батальоните — полкове на Осназ. И ето че се появила 2-ра дивизия на Осназ (ДОН-2), а след нея и цял корпус на Осназ на НКВД (командир — комдив от НКВД Шмирьов, комисар — Чумаков, началник-щаб — полковник от НКВД Виноградов).

Другарю Сталин, какви други територии сте се канели да „прочистите“? Освен Германия и нейните съюзници пред вас други не е имало. Нима Германия?

Бележки

[1] Осназ идва от „особого назначения“ (със специално предназначение). — Б.пр.

[2] ДОН — „дивизия особого назначения“. — Б.пр.

[3] „ОН“ — особого назначения. — Б.пр.