Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ледоразбивачът (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ледокол. Кто начал Вторую мировую войну? (Неофантастическая повесть-документ), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 31 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Ледоразбивачът

Трето издание

Превод: Борис Мисирков, Надя Чекарлиева

Художник: Михаил Танев

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 23

Издателство „Факел експрес“, 2001 г.

ISBN: 954-7772-10-1

История

  1. — Добавяне

5

Разузнаването е най-неблагодарната работа на тоя свят. Сбъркалият, проваленият, обесеният — той е знаменит.

Като Зорге например.

Но освен неудачници Сталин е имал наистина изключителни разузнавачи, които са се радвали на успехи, постигнали са невероятни резултати и при това не са станали знаменити, т.е. не са били обесени. Един съветски разузнавач е имал достъп до истинските тайни на Хитлер. Маршалът на Съветския съюз Гречко свидетелства: „…11 дни след като Хитлер окончателно бе приел плана за войната срещу Съветския съюз (18 декември 1940 година), този факт и основните данни от решението на германското командване бяха известни на нашето разузнаване“ (ВИЖ, 1966, №6, с. 8).

Сигурно никога няма да научим името на разузнавача, извършил тоя подвиг. Не е изключено да е същият резидент на ГРУ, който през 1943 година се е сдобил с плана на операция „Цитадела“. Но това е само мое предположение. Повтарям, военното разузнаване при Сталин е било на много голяма висота и това би могъл да направи и някой друг разузнавач.

През декември 1940 година началникът на ГРУ генерал-лейтенант F. И. Голиков е докладвал на Сталин, че според потвърдени сведения Хитлер е взел решение да воюва на два фронта, т.е. да нападне Съветския съюз, без да изчаква края на войната на запад.

Тоя документ от изключителна важност е бил обсъден в края на януари в много тесен кръг на висшето съветско командване в присъствието на Сталин, който не е повярвал на документа и е заявил, че всеки документ може да бъде подправен. Сталин е настоявал Голиков така да организира работата на съветското военно разузнаване, че във всеки момент да се знае наистина ли Хитлер се готви за война, или блъфира. Голиков е докладвал, че такива мерки вече е взел. ГРУ внимателно е следяло редица аспекти от военната подготовка на Германия, по които ГРУ би могло точно да определи момента, в който ще започне подготовката за нахлуване в СССР. Според Голиков такава все още нямало. Сталин е поискал от Голиков да обясни колко точно би могло да се знае това. Шефът на ГРУ е отговорил, че може да го съобщи единствено на Сталин и никому другиму.

Впоследствие Голиков редовно е докладвал лично на Сталин, съобщавайки всеки път, че подготовка за нахлуване на Германия в СССР още няма.

На 21 юни е имало заседание на Политбюро. Голиков е доложил за грандиозно съсредоточаване на германски войски по съветските граници, за струпване на огромни запаси от боеприпаси, за прегрупиране на германската авиация, за германци, минали на съветска страна, и за още много, много други неща. Той е знаел номерата на почти всички германски дивизии, имената на техните командири, местата, където са разположени. Знаело се е много, включително и названието на операцията — „Барбароса“, времето, когато ще започне, и много други изключително важни тайни. След това Голиков е доложил, че подготовката за нахлуване още не е започнала, а без подготовка не е възможно да се започне война. На заседанието Голиков бил попитан гарантира ли за думите си. Той отговорил, че гарантира с главата си за информацията и, ако греши, Политбюро ще бъде в правото си да стори с него онова, което е сторило с всичките му предшественици.

10–12 часа по-късно операция „Барбароса“ започва. А какво е сторил Сталин на Голиков? Не бойте се, нищо лошо. Още на 8 юли Сталин изпраща Голиков във Великобритания и САЩ и лично го инструктира. След успешната визита Голиков командва армии и фронтове, а през 1943 година Сталин го назначава на много важния пост заместник народен комисар на отбраната (т.е. заместник на Сталин), отговарящ за кадрите. Сталин е поверявал деликатната работа с подбора и разпределението на кадрите само на най-проверени хора. Берия например не се е ползвал с такова доверие.

След смъртта на Сталин Голиков се издига още повече и става маршал на Съветския съюз.

Ясно е защо в мемоарите си той дума не обелва за това как е контролирал подготовката на Германия за войната, как е останал жив, защо след „Барбароса“ толкова бързо се е издигнал.

Ако си спомним съдбата на всичките му предшественици, при които не се е случвало нищо такова, каквото е нахлуването на Германия в СССР, и сравним съдбата им с тая на Голиков, недоумението ни просто надхвърля всякакви граници.

Лично мене загадката „Голиков“ ме измъчваше дълго и в Академията на ГРУ намерих отговор за себе си. По-късно, когато работех в централния апарат на ГРУ, открих потвърждения на отговора, който бях намерил.

Голиков е докладвал на Сталин, че Хитлер не се готви за война срещу Съветския съюз. Оказва се, че е докладвал истината. Хитлер действително не се е готвил за такава война.

Голиков е знаел, че Сталин на документи не вярва (не е вярвал и Голиков), поради което е смятал, че трябва да намери някакви ключови индикатори, които безпогрешно ще покажат началния момент на подготовката. Всички резиденти на ГРУ в Европа са получили заповед да наблюдават какво става с… овцете, да внедряват своя агентура във всички ключови организации, свързани пряко или косвено с „овчия проблем“. В продължение на няколко месеца са били събрани и щателно обработени сведения за количеството на овцете в Европа, за големите центрове, в които се отглеждат, за кланиците. Голиков два пъти дневно е получавал сведения за цената на овнешкото в Европа.

Освен това съветското разузнаване е почнало истински лов на мръсни парцали и хартия, които войниците оставят там, където чистят оръжието си. Войските са живели при полеви условия. Всеки войник чисти оръжието си минимум веднъж дневно. Парцалите и хартията, които се използват за тая цел, обикновено се изгарят или се заравят в земята. Но, естествено, това правило не навсякъде се е спазвало, затова ГРУ е имало достатъчно възможности да получава огромни количества мръсни парцали.

Доста мръсни парцали са били изпращани в СССР. За да не възникнат подозрения, в тия парцали се е увивала някаква железария и по различни пътища е пристигала в СССР. В случаи на усложнения полицията обръща внимание на металните детайли (обикновено те са били съвсем безобидни), но не и на мръсните парцали, с които са увити.

Освен това от чужбина легално и нелегално, в много по-големи количества от необходимите, са били внасяни газени лампи, примуси и най-различни примитивни фенери и запалки.

Всичко това се е анализирало от стотици съветски експерти и незабавно е било докладвано на Голиков. Той е информирал Сталин, че Хитлер още не е започнал подготовката за нахлуване в СССР, а на цялото това съсредоточаване на войски, както и на документите от германския Генерален щаб, не бива да се обръща внимание.

Голиков е смятал (напълно основателно), че за война срещу Съветския съюз е необходима много сериозна подготовка. Според него най-важен елемент от готовността на Германия за война срещу СССР били овчите кожуси. Необходими били големи количества — не по-малко от 6 000 000. Голиков е знаел, че в Германия няма нито една дивизия, готова да воюва в СССР. Той зорко е наблюдавал какво става с европейските овце. Знаел е абсолютно точно, че когато Хитлер наистина реши да нападне СССР, той трябва да издаде заповед за подготовка на операцията. Генералният щаб веднага ще издаде заповед промишлеността да започне производство на милиони кожуси. Тоя момент неминуемо ще се отрази на европейския пазар.

Въпреки войната цените на овнешкото месо няма да скочат, напротив, ще тръгнат надолу поради едновременното клане на милиони овце. В същия момент цената на кожите трябва рязко да скочи.

Голиков е смятал, че за война в СССР германската армия трябва да използва нов вид смазочно масло за оръжието си. Традиционното германско оръжейно масло се е втвърдявало на студа, частите клеясвали и оръжието не е действало. Голиков е чакал момента, когато в германската армия ще бъде сменено маслото за почистване на оръжието. Съветската експертиза на мръсните парцали е показвала, че вермахтът използва традиционното си смазочно масло и няма никакви нареждания да се мине към ново. Съветските експерти са наблюдавали и състоянието на германското гориво. Традиционното германско гориво при студ се е разпадало на неизгарящи фракции. Голиков е знаел, че ако Хитлер въпреки всичко се реши на самоубийствения ход да воюва на два фронта, той (или неговият Генерален щаб) би трябвало да издаде заповед да се смени марката на произвежданото течно гориво и да започне масово производство на гориво, което не се разлага при студ. Съветското разузнаване е внасяло отвън тъкмо образци на германско течно гориво в споменатите фенери, запалки и други подобни предмети. Още много други неща, наблюдавани от ГРУ, би трябвало да бъдат предупредителен сигнал.

Но Хитлер започва операция „Барбароса“ без всякаква подготовка!

Защо е постъпил така, сигурно завинаги ще остане тайна. Германската армия е била създадена за война в Западна Европа, но Хитлер нищо не е направил, за да подготви армията си за война в Русия.

Сталин не е имал за какво да наказва Голиков. Голиков е направил всичко, което е в човешките възможности и дори свръх тях, за да разкрие подготовката за нахлуването, но такава подготовка не е имало. Имало е само съсредоточаване на огромно количество германски войски. А Голиков е заповядал вниманието да не се насочва към всички германски дивизии, а само към ония, които са готови да нахлуят, т.е. към ония, в чиито складове има по 15 000 овчи кожуси. Така подготвени дивизии за война не е имало в целия вермахт.

Не с виновен Голиков, че не е видял подготовка за нахлуване. Сериозна подготовка, каквато той е очаквал, не е имало и затова не я е видял.