Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ледоразбивачът (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ледокол. Кто начал Вторую мировую войну? (Неофантастическая повесть-документ), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 31 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Ледоразбивачът

Трето издание

Превод: Борис Мисирков, Надя Чекарлиева

Художник: Михаил Танев

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 23

Издателство „Факел експрес“, 2001 г.

ISBN: 954-7772-10-1

История

  1. — Добавяне

7

Съобщението на ТАСС цели да прекъсне слуховете за неизбежна война между СССР и Германия. Сталин решително се е борил с тия слухове. В началото на юни в Москва отново най-неочаквано се разразява терор. Отново падат глави, при това доста знаменити.

Хитлер е изправен пред същия проблем. Трудно е да се скрие подготовката за война. Хората я виждат и изказват най-различни предположения. На 24 април германският военноморски аташе изпраща тревожно съобщение в Берлин, че се бори с „явно нелепите слухове за предстояща германо-съветска война“. На 2 май посланикът Шуленбург докладва, че се бори срещу слуховете, но всички сътрудници, пристигащи от Германия, донасят „не само слухове, но и факти, които ги потвърждават“.

На 24 май шефът на отдела за чуждестранната преса в Министерството на пропагандата на Германия Карл Бьомер в пияно състояние казва нещо в повече за отношенията със Съветския съюз. Той незабавно е арестуван. Лично Хитлер се е занимавал със случая и според думите на Гьобелс придал на това събитие „изключително важно значение“. На 13 юни, в деня, когато е било предадено съобщението на ТАСС, че война няма да има, Карл Бьомер застава пред Народния съд (потресаващо — „народен съд“! — също като в СССР!) и заявява, че думите му са пиянско бръщолевене: разбира се, че война между Германия и Съветския съюз изобщо няма да има! Това обаче не спасява нещастния Бьомер от жестоко наказание, което ще послужи за добър урок на цяла Германия: война няма да има! война няма да има! война няма да има! А за да няма и никакви съмнения в чужбина, Рибентроп изпраща на 15 юни строго поверителни телеграми до своите посланици: очакват се големи преговори с Москва. Това, разбира се, трябва да се съобщи на тоя-оня под най-строг секрет. Например съветникът на германското посолство в Будапеща е бил длъжен да съобщи новината под най-голям секрет на унгарския президент.

Принципите на дезинформацията са еднакви за всички: ако не искаш врагът да научи тайните ти, крий ги и от приятелите си! Така че на другия ден след съобщението на ТАСС Германия прибягва към преднамерена дезинформация и на дипломатите, и на военните си съюзници. Както вече знаем, и съветското висше командване е правило същото по отношение на съветските войски.

Вглеждайки се в мрака на германския и съветския социализъм, откриваме потресаващи прилики не само в лозунгите, песните и идеологиите, но и в историческите събития. В историята на националсоциализма има едно събитие, което много прилича на съобщението на ТАСС. На 8 май 1940 година германското радио съобщило, че Великобритания има намерение да нападне Холандия. По-нататък следва най-интересното, а именно: сведенията, че две германски армии са се прехвърлили на границата с Холандия, са „нелепи слухове“, пуснати от „британските подпалвачи на война“. Какво става след това се знае много добре. Съобщението на германското радио и съобщението на съветското радио се повтарят буквално дума по дума. Основната мисъл е: ние не прехвърляме войски, това е измислено от „британските подпалвачи на война“. Знам, че сравнението не може да послужи за доказателство, но в случая двете съобщения не само си приличат, те са почти копия едно на друго.