Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ледоразбивачът (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ледокол. Кто начал Вторую мировую войну? (Неофантастическая повесть-документ), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 31 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Ледоразбивачът

Трето издание

Превод: Борис Мисирков, Надя Чекарлиева

Художник: Михаил Танев

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 23

Издателство „Факел експрес“, 2001 г.

ISBN: 954-7772-10-1

История

  1. — Добавяне

4

И Хитлер, и Сталин много добре разбирали какво значи изразът „нефтът е кръвта на войната“. Генерал-полковник А. Йодъл свидетелства, че при един спор с Гудериан Хитлер заявил: „Искате да настъпвате без нефт — добре, нека видим какво ще излезе от това.“ Сталин сериозно се заел с въпросите на задаващата се Втора световна война през 1927 година. За Сталин централен въпрос на стратегията бил въпросът за нефта. Ето едно негово изявление от 3 декември 1927 година: „Без нефт не може да се воюва, а който има преднина в добива на нефт, ще има шансове за победа в бъдещата война.“

Като имаме предвид тези две гледища, нека се постараем да открием виновника за възникването на съветско-германската война. През юни 1940 година, когато никой не заплашвал Съветския съюз, десетки съветски речни бойни кораби се появили в делтата на Дунав. Тази стъпка нямала никакво отбранително значение, но представлявала заплаха за незащитените румънски нефтопроводи, а следователно и смъртна опасност за цяла Германия. През юли 1940 година Хитлер провежда интензивни консултации със своите генерали и стига до неутешителния извод, че никак не ще е лесно да брани Румъния: пътищата за снабдяване са разтеглени и минават през планини. Ако бъдат хвърлени много войски за отбраната на Румъния, Западна Полша и Източна Германия с Берлин ще се окажат открити за съветски удар. Ако бъдат съсредоточени в Румъния много войски и им се възложи да я удържат на всяка цена, това пак няма да помогне: територията може и да бъде удържана, но нефтените полета все едно ще изгорят от обстрелите и бомбардировките.

През юли 1940 година Хитлер за пръв път изказва мисълта, че Съветският съюз може да стане много опасен, ако германските войски бъдат прехвърлени от континента на Британските острови и в Африка. На 12 ноември 1940 година в разговор с Молотов Хитлер посочва необходимостта да държи в Румъния много германски войски, явно намеквайки на Молотов за съветската военна заплаха, застрашаваща румънския нефт. Молотов игнорирал намека му. Ето защо Хитлер след отпътуването на Молотов още веднъж обмислил всичко и през декември дал директивата за провеждането на операция „Барбароса“.

През юни 1940 година, когато германската армия воювала във Франция, Жуков по заповед на Сталин без каквито и да било консултации с германските съюзници откъснал парче от Румъния — Бесарабия — и вкарал речни кораби в делтата на Дунав. Ако Хитлер направи още една крачка на запад, към Британия, къде е гаранцията, че Жуков по заповед на Сталин няма да направи още една крачка пак в Румъния, крачка от едва сто километра, която ще се окаже смъртоносна за Германия?

Хитлер помолил главата на съветското правителство да оттегли съветската заплаха от нефтеното сърце на Германия. Сталин и Молотов не оттеглили заплахата. Тогава кой е виновен за започването на войната? Кой кого е заплашвал? Кой кого е провокирал към ответни действия?

Големият британски военен историк Лидъл Харт след грижливо проучване на този въпрос установил, че германският план през юли 1940 година бил много прост: за да се защити Румъния в случай на съветска агресия, трябва да се нанесе германски удар на друго място и по този начин да се отвлече вниманието на Червената армия от нефтените полета.

При разглеждането на вариантите било признато, че отвличащият удар ще бъде успешен само ако е мощен и внезапен. Количеството войски за участие в такъв удар постепенно се увеличавало, докато в края на краищата не било признато, че в удара трябва да участват практически целите германски сухопътни войски и по-голямата част от авиацията.

Хитлеровите пресмятания се оправдали: ударът на друго място принудил съветските войски да се оттеглят по целия фронт. Дунавската военна флотилия се оказала откъсната от своите войски, без възможност да се оттегли. Наложило се повечето от корабите и да бъдат взривени и потопени, а гигантските запаси, предназначени за осигуряване на движението на флотилията нагоре по течението на Дунав — просто изоставени.

Ударът на Хитлер бил силен, но не смъртоносен. Още Макиавели е казал, че силният, но не смъртоносен удар означава смърт за онзи, който нанася такъв удар. От внезапния удар Сталин се съвзел, макар й с мъка. Сталин създал нови армии и флотилии, за да замени загубените през първите дни на войната, но все пак прерязал нефтената аорта на Германия, наистина, няколко години по-късно, отколкото бил замислил…