Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ледоразбивачът (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ледокол. Кто начал Вторую мировую войну? (Неофантастическая повесть-документ), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 31 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Ледоразбивачът

Трето издание

Превод: Борис Мисирков, Надя Чекарлиева

Художник: Михаил Танев

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 23

Издателство „Факел експрес“, 2001 г.

ISBN: 954-7772-10-1

История

  1. — Добавяне

3

След като прокопал коридора в разделителната стена, Хитлер сметнал, че това е достатъчно, и се заел със своите западноевропейски, африкански, средиземноморски и атлантически проблеми.

Какво е трябвало да направи Сталин, след като е имал пред себе си отвор с ширина 570 километра и известно време на разположение? Правилно. Трябвало е спешно да заякчи отбраната именно на този участък. Покрай старите граници съществувала мощна линия от укрепени райони. Тя спешно трябвало да бъде подсилена и усъвършенствана. А освен това да се създаде втора отбранителна линия, трета… пета. Трябвало спешно да се минират пътищата, мостовете, нивите, да се копаят противотанкови ровове, да се прикриват те с противотанкова артилерия… Малко по-късно, през 1943 година на Курската дъга Червената армия се готвела за отблъскване на настъпление на противника. За късо време на огромен фронт съветските войски създали шест непрекъснати отбранителни линии с дължина стотици километри всяка и с обща дълбочина 250–300 километра. Всеки километър бил пренаситен с окопи, траншеи, ходове за съобщение, блиндажи и огневи позиции. Средната плътност на минирането била докарана до 7000 противотанкови и противопехотни мини на километър от фронта на отбраната, а противотанковите плътности докарани до чудовищно равнище: 41 оръдия на всеки километър, като не се броят полевата и зенитната артилерия и вкопаните в земята танкове. Така насред голо поле за много късо време била създадена наистина непреодолима отбрана.

През 1939 година условията за отбрана били значително по-добри: гори, реки, блата. Малко пътища и много време. Съветските войски можели да създадат на новата съветско-германска граница мощен рубеж, тъй като отворът не бил широк.

Именно в този момент обаче Съветският съюз прекратил производството на противотанкови и зенитни оръдия. Вместо да направят местността непроходима, спешно започнали да я правят по-достъпна. Строели пътища и мостове, железопътната мрежа се разширявала, подсилвала и усъвършенствала. Съществувалите преди това укрепления се разрушавали и се запълвали с пръст.

Един от участниците в онези събития, полковникът от ГРУ[1] И. Г. Старинов, доста откровено описва това така: „Глупаво положение се създаваше. Когато бяхме в досег със слабите армии на относително малки държави, през границите ни наистина пиле не можеше да прехвръкне. А когато наш съсед стана фашистка Германия, инженерните отбранителни съоръжения по старата граница се оказаха изоставени и частично дори демонтирани“ („Мины ждут своего часа“, с. 176). „Инженерното управление на Червената армия бе пуснало заявка за 120 000 железопътни мини със закъснител. Това количество би било напълно достатъчно, за да се парализира в случай на нахлуване на германската армия цялото железопътно съобщение в тила й, от което тя изцяло зависеше. Но вместо поръчаното количество бяха получени… 120 мини“ (пак там, с. 186). А мината е най-простото, най-евтиното и много ефикасно оръжие.

Производството на мини в Съветския съюз било огромно, но след като бил пробит отворът в стената, производството им намаляло…

С какво се занимавал Сталин освен с разрушаване на собствената си отбрана? Занимавал се с разрушаване на бариерата от неутрални държави. На Хитлер единият отвор в стената? му бил достатъчен. На Сталин — не. Хитлер (с помощта на Сталин) унищожил държавната власт само в една от държавите от разделителната бариера. Сталин (без чужда помощ) направил това в три държави (Естония, Латвия и Литва), опитал се да го направи и в четвърта страна (Финландия) и активно се готвел да го направи в пета (Румъния), след като вече бил откъснал от нея огромно парче територия. Хитлер се стремял да направи само един отвор в стената, Сталин — да срине цялата стена.

И Сталин си постигнал целта. Само десет месеца след подписването на пакта „за ненападение“ с усилията на Сталин разделителната бариера била напълно съкрушена от Ледовития океан до Черно море. Между Сталин и Хитлер вече не останали неутрални държави и по този начин били създадени условията за нападение.

Всички западни съседи на Сталин през това кратко време станали негови жертви. Освен страните, които имали граница със Съветския съюз, Сталин поробил и Литва, която дотогава изобщо нямала граници със Съветския съюз. Появата на съветски войски в Литва означавала, че те вече са стигнали до същинските граници на Германия. Преди това съветско-германската граница минавала през покорените полски територии. Сега съветските войски стигнали до границите на Източна Прусия. След всичко това смешно е да се твърди, че човекоядецът Хитлер пробивал коридори на изток, а глупавият Сталин му помагал. Не, Сталин също пробивал коридори на запад без чужда помощ.

На въпроса: „Защо Сталин се е съгласил да помага на Хитлер да пробие сравнително тесния коридор през Полша?“ комунистическите историци са се опитвали да измислят отговори, макар и неуспешно. Но въпроса защо все пак Сталин сринал цялата бариера, те предпочитат да не повдигат. Нека и ние не си блъскаме главите. Да дадем думата на Сталин. Той самият е отговорил на този въпрос кратко и ясно: „Историята казва, че когато една държава иска да воюва с друга държава, дори не съседна, тя започва да търси граници, през които би могла да се добере до границите на държавата, която иска да нападне“ („Правда“ 5 март 1936 година).

Въпрос: „Канела ли се е Червената армия да спре на достигнатите рубежи?“

Отговора дава маршалът на Съветския съюз С. К. Тимошенко: „В Литва, Латвия и Естония е унищожена омразната за трудещите се власт на помешчиците и капиталистите. Съветският съюз значително се разрасна и измести границите си на запад. На капиталистическия свят му се наложи да се посвие и да отстъпи. Но на нас, бойците от Червената армия, не ни подобава да се главозамайваме и да се задоволяваме с постигнатото!“ (Заповед на народния комисар на отбраната №400 от 7 ноември 1940 година).

Това не е реч, нито съобщение на ТАСС. Това е заповед по Червената армия. Но западно от съветските граници са само Германия или нейни съюзнички. Да се отместват границите още по на запад? За сметка на Германия? Но нали с нея е подписан пакт?…

Бележки

[1] ГРУ — Главно разузнавателно управление, военното разузнаване на СССР. — Б.пр.