Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ледоразбивачът (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ледокол. Кто начал Вторую мировую войну? (Неофантастическая повесть-документ), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 31 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Ледоразбивачът

Трето издание

Превод: Борис Мисирков, Надя Чекарлиева

Художник: Михаил Танев

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 23

Издателство „Факел експрес“, 2001 г.

ISBN: 954-7772-10-1

История

  1. — Добавяне

2

Освен Тухачевски и подобните нему Сталин си имал и истински стратези. Пръв и най-блестящ измежду тях бил Владимир Триандафилов — бащата на оперативното изкуство. Тъкмо той дал през 1926 година първата приближена формулировка на теорията за „дълбоката операция“ в книгата си „Размахът на операциите на съвременните армии“. По-късно Триандафилов развил идеите си в книгата „Характерът на операциите на съвременните армии“. Тези книги и до ден-днешен продължават да са фундаментът на съветското военно изкуство. В. К. Триандафилов открил хора, които разбрали идеите му и ги прокарали в Генералния щаб. Между учениците на Триандафилов бил и бъдещият началник на Генералния щаб маршалът на Съветския съюз А. М. Василевски. Идеите на Триандафилов били използвани от Г. К. Жуков във всичките му операции, като се почне от Халхин Гол.

Ясно е, че Триандафилов не можел да поддържа нормални отношения с „гениалния“ Тухачевски. Триандафилов открито осмивал скудоумието на „таранната стратегия“ и сочел шарлатанския подход на Тухачевски към въпросите на военното изкуство и пълната му неграмотност във въпросите на военното дело. Можем само да се учудваме от смелостта на Триандафилов: Тухачевски бил негов пряк и непосредствен началник. Опърничавият теоретик не можел да избегне ревността и отмъщението на Тухачевски и знаел, че ще си изпати.

Макар че отричал военния метод на Тухачевски, Триандафилов обаче изцяло приел и развил неговите идеи за бързо съветизиране на „освободените“ територии. „Необходимо е в къси срокове (за 2–3 седмици) да се справим със съветизирането на цели държави или при по-големите държави — със съветизирането за 3–4 седмици на доста големи области.“ „При организирането на ревкоми трудно ще можем да разчитаме на местните сили. На място ще можем да намерим само част от техническия персонал и най-низовите отговорни работници. Всички отговорни работници и дори част от техническия персонал ще трябва да водим със себе си… Броят на тези отговорни работници, без които не може да се проведе съветизирането на новозавоюваните области, ще бъде огромен“ („Характер операций современных армий“, с. 177–178).

Триандафилов изтъквал, че би било неправилно да се отклоняват за съветизирането бойни части на Червената армия. Съвсем не е зле за целта да съществуват някакви специални части. Червената армия нека нанася на противника поражения, а специалните части да установяват в завоюваните тилове истински социализъм.

Вярно е, че по-късно Хитлер възприел същото гледище. Вермахтът съкрушава противника, СС установява „новия ред“.

Триандафилов издигнал военното изкуство до равнището на точните науки. Той разработил формули за математическо пресмятане на настъпателна операция на милионна армия на огромна дълбочина. Тези формули изящни като геометрични теореми. Триандафилов предложил свои формули за всички етапи на настъплението, включително и за пресмятане на броя на съветските политически лидери за всяка административна единица на завзетите територии.

За илюстрация Триандафилов привежда пресмятането на броя на административните служители в петте полски воеводства от съветската граница до река Сан. Триандафилов препоръчва за провеждането на съветизирането да се използват и чуждестранни комунисти, живеещи в СССР: предстояло завладяването на цяла Европа чак до Атлантика и само съветските комунисти нямало да стигнат.

Комунистическите историци ни уверяват, че Сталин бил разделил Полша, защото се страхувал от Хитлер, искал мир и т.н., и т.н. Но комунистите „забравят“, че преди пакта Молотов-Рибентроп и дори преди идването на Хитлер на власт в съветските щабове на математическа основа били разработени планове за съветизиране на Европа. При което полската територия от границата до река Сан, която се паднала на Съветския съюз според пакта Молотов-Рибентроп, се разглеждала просто като малък пример за това как трябва да се съветизира по-нататък Европа.