Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ледоразбивачът (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ледокол. Кто начал Вторую мировую войну? (Неофантастическая повесть-документ), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 31 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Ледоразбивачът

Трето издание

Превод: Борис Мисирков, Надя Чекарлиева

Художник: Михаил Танев

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 23

Издателство „Факел експрес“, 2001 г.

ISBN: 954-7772-10-1

История

  1. — Добавяне

6

На 13 юни Молотов вика германския посланик и му връчва текста на съобщението на ТАСС (В. Хвостов, генерал-майор Л. Грылев, Коммунист, 1968, №12, с. 68). В съобщението се казва, че Германия не иска да нападне СССР, че СССР не искала нападне Германия, но „сили, враждебни на СССР и Германия, заинтересовани от разгръщане и разширяване на войната“, се опитват да ги скарат, разпространявайки провокационни слухове за наближаването на война. В съобщението тия враждебни сили са назовани поименно: „британският посланик в Москва г-н Крипс“, „Лондон“, „английската преса“.

Нашето изследване няма да бъде пълно, ако не видим какво става в Лондон на 13 юни 1941 година.

Може с основание да предположим, че на тая дата е имало среща между министъра на външните работи на Великобритания А. Идън и съветския посланик И. М. Майски. На срещата Майски хвърля на масата съобщението на ТАСС, удря с юмрук, тропа с крака и настоява Крипс да бъде прибран от Москва, за да не прави интриги между добрите приятели Сталин и Хитлер, за да се пресекат провокационните слухове за война между СССР и Германия. Така ли именно си представяте тая среща? Грешите. Нещата стоят съвсем иначе.

На 13 юни действително се е състояла среща между Майски и Идън. Само че Майски не предава съобщението на ТАСС на британското правителство, не тропа с крака и не удря с юмрук по масата. Срещата протича в приятелска атмосфера. Обсъжда се важен въпрос: мерките, които Великобритания ще вземе, за да помогне на Червената армия, „ако в най-близко бъдеще започне война между СССР и Германия“. Сред конкретните мерки са преки военни действия на британската авиация в подкрепа на Червената армия, военни доставки, координация на действията между военните командвания на двете страни („История Второй мировой войны (1939–1945)“, т. 3, с. 352).

На 13 юни Сталиновата дипломация поставя основите на онова, което след известно време ще бъде наречено „антихитлеристка коалиция“. От страна на Великобритания тук няма нищо лошо: тя е във война с Хитлер. Но Съветският съюз води мръсна игра. С Германия е сключен пакт за ненападение и веднага след това — договор за приятелство. Ако съветското правителство е смятало, че тия документи повече не отговарят на реално създалата се обстановка, те би трябвало да бъдат анулирани. Сталин обаче прави обратното: уверява Хитлер, че СССР изпитва горещи приятелски чувства към Германия и в съобщението на ТАСС разобличава „ония, които искат разширяване на войната“, т.е. — британските политици. В същото време в Лондон се водят разговори за военен съюз с противник на Германия, за конкретни военни мерки против нея. Учудващо: Германия все още не е нападнала Съветския съюз!

Зад неутралния дипломатически тон се крият съвсем сериозни неща. Неотдавна съветските дипломати са водили преговори с Германия за Полша: „… ако на територията на Полската държава станат промени…“ Сега е дошло времето, когато съветските дипломати започват да говорят за Германия зад гърба й с подобен тон. Учудващо е, че на разговорите в Лондон двете страни употребяват словосъчетанието „ако започне война“, вместо — „ако Германия нападне“. С други думи, събеседниците изобщо не изключват възможността войната да започне не с агресия от страна на Германия, а по някакъв друг начин. Интересното е, че в разговорите в Лондон СССР се поставя на първо място: „ако започне войната между СССР и Германия“, точно така е казано и в съобщението на ТАСС: „… слуховете, че войната между СССР и Германия е близка.“ Защо не е казано обратно: между Германия и СССР, щом се предполага, че агресорът ще бъде Германия?

Може би и в този случай ще ми се възрази, че съветският посланик с водил разговори без знанието на Сталин, превишавайки пълномощията си, както ония съветски генерали, които са изпращали армиите си на границата, „без да предизвестят Сталин“? Не. В този случай номерът няма да мине. Лично Майски подчертава, че още през 1932 година, когато е заминавал за Лондон, е имал среща с М. М. Литвинов. Народният комисар на външните работи Литвинов го е предупредил, че той ще изпълнява не инструкциите на Литвинов, а на „по-висши инстанции“. По-висшите по това време са Молотов (шеф на правителството, чийто член е Литвинов) и Сталин. През 1941 година Литвинов вече и изгонен, остават „по-висшите инстанции“ — Молотов и Сталин. Майски преживява всички чистки и остава на своя пост много дълго, спасявайки главата си тъкмо защото не е нарушавал инструкциите на „висшестоящите инстанции“.

За да придобием точна представа за другаря Майски и за съветската дипломация изобщо, трябва да добавим, че след завръщането си в Москва подир 11 години работа в Лондон той съпровожда Сталин на срещата с Чърчил и Рузвелт, на която настоява за оказване на по-голяма помощ. По-късно издава книгата „Кой помагаше на Хитлер“, от която научаваме, че Хитлер не би могъл да започне Втората световна война без помощта на Великобритания и Франция. Освен това съветският посланик прехвърля вината за „множеството жертви и страдания“ върху плещите на страната, която е предлагала военна и икономическа помощ на Сталин още на 13 юни 1941 година.