Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ледоразбивачът (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ледокол. Кто начал Вторую мировую войну? (Неофантастическая повесть-документ), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 31 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Ледоразбивачът

Трето издание

Превод: Борис Мисирков, Надя Чекарлиева

Художник: Михаил Танев

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 23

Издателство „Факел експрес“, 2001 г.

ISBN: 954-7772-10-1

История

  1. — Добавяне

3

За настроенията във Втори стратегически ешелон разказва генерал-лейтенант С. А. Калинин. Преди да започне тайното придвижване на запад, той подготвя войските от Сибирския военен окръг (превърнати по-късно в 24-та армия) за бойни действия.

В хода на ученията генералът изслушва мнението на един младши офицер: „А и тия укрепления сигурно няма да ни потрябват. Та ние се готвим не за отбрана, а за настъпление, ще бием врага на негова територия“ („Размышления о минувшем“, с. 124). Генерал Калинин предава думите на младия офицер с известна ирония: гледай го колко е наивен. Но той не казва откъде такова настроение у младия офицер. Ако офицерът не е бил прав, генерал Калинин би трябвало да го поправи, а освен това да обърне внимание на всички командири — от батальонните до тия на корпусните, че младшите офицери нещо не разбират, че насоката на бойната подготовка е едностранчива. Генерал Калинин е бил длъжен незабавно да разпита командирите на останалите батальони, полкове, дивизии и, ако това „неправилно“ мнение се повтаря, да издаде категорична заповед до цялата 24-та армия за промяна в насоката на бойната подготовка. Но генерал Калинин не прави това и неговите войски продължават да се готвят „да воюват на противникова територия“.

Младшите командири не са виновни, че не са били готови за отбрана, вината дори не е и у генерал Калинин. Той е само командващ една армия, а на „противникова територия“ са се готвили да воюват всички армии.

Интересно е казаното от същия генерал в същата книга на с. 182–183. След като е предал армията на генерал К. И. Ракутин, Калинин се е върнал в Сибир и тук, в „градчетата с дървени бараки за дървосекачи“, той готви нови десет дивизии. Има думата Калинин: „Откъде да се започне? Върху какво най-вече да се съсредоточи вниманието при обучението на войските — върху отбраната или върху настъплението? Положението по фронтовете оставаше напрегнато. Войските на Червената армия продължаваха да водят тежки отбранителни боеве.

Опитът от сраженията показа, че далеч не винаги умело сме изграждали отбраната. Отбранителните позиции бяха често зле оборудвани в инженерно отношение. Понякога дори на предните позиции нямаше система от траншеи. Бойният ред на отбраняващите се най-често се състоеше от един ешелон и малък резерв, което намаляваше издръжливостта на войските. В много случаи хората бяха лошо подготвени за противотанкова отбрана, налице беше известен танкострах…

Наред с това си мислех: «Е, няма все да се отбраняваме, отстъплението е принудително…»

А и отбраната никога не се е смятала и не се смята за основен вид бойни действия.“

Основната задача на държавата и нейната армия през есента на 1941 година е да спре врага, макар и пред стените на Москва, а на всички е ясно, че Червената армия не е готова за отбрана. Но и не я подготвят. Не е готова — ами нищо! Пак ще се готвим за настъпление! Само за настъпление!

Щом дори след нахлуването на Германия, когато германската армия заплашва самото съществуване на комунистическия режим, генерал Калинин продължава да обучава войските само за настъпление, за какво ги е подготвял той преди това?