Виктор Суворов
Ледоразбивачът (21)

2

На 1 септември 1939 година, на разсъмване, германската армия започнала война срещу Полша. Но през XX век война в Европа автоматично означава световна война. Войната наистина бързо обхванала и Европа, и почти целия свят.

По странно стечение на обстоятелствата тъкмо този ден — на 1 септември 1939 година — 4-та извънредна сесия на Върховния съвет на СССР приела закон за всеобщата военна повинност. Такъв закон нямало през цялата история на СССР.

Чудно нещо: докато с Хитлер плашели децата (и възрастните), докато Хитлер бил смятан за изверг и човекоядец — някак минавали и без всеобща. Но ето че е подписан договор за ненападение — и спешно станала необходима всеобщата военна повинност.

През септември 1939 година започнала „странната война“ на запад. На изток през същия месец започнал не по-малко странен мир.

За какво му е била на Съветския съюз всеобща военна повинност? Комунистите в един глас отговарят: същия ден започнала Втората световна война, ние не сме искали да вземем участие в нея, но сме взели предпазни мерки. Маршалът на Съветския съюз К. А. Мерецков е един от мнозината, които твърдят, че законът имал огромно значение и че бил приет „в условията на вече започналата Втора световна война“ („На службе народу“, с. 181).

Но нека си представим полско-германската граница в онова трагично утро: мрак, мъгла, стрелба, рев на мотори. Надали на някого в Полша му е ясно какво става: провокация ли е това или възникнал от само себе си несанкциониран конфликт? А пък депутатите от Върховния съвет на СССР (овчарите от високопланинските пасища и еленовъдите от отвъдполярната тундра) вече знаят: не е провокация, не е конфликт, не е германско-полска и дори не е европейска война, а начало на световна война. Налага се ние, депутатите, да се съберем спешно в Москва (сесията е извънредна!) и да приемем съответните закони. Само не ми е ясно защо същите тези депутати не реагирали толкова чевръсто, когато същото се случило на съветско-германската граница през 1941-ва.

Сутринта на 1 септември не само правителството на Полша, не само правителствата на западните страни, а и самият Хитлер не знаел това.

Той започнал войната срещу Полша с надеждата, че тя ще си остане само локална акция като завладяването на Чехословакия. И това не е Гьобелсова пропаганда. Съветските извори твърдят същото.

Генерал-полковник от авиацията А. С. Яковлев (по онова време личен референт на Сталин): „Хитлер беше сигурен, че Англия и Франция не ще се вдигнат да воюват заради Полша“ („Цель жизни“, с. 212).

И тъй, Хитлер не знае, че започва Втората световна война, а виж, другарите в Кремъл отлично го знаят! И още един момент: до Москва бързо не се стига. На някои депутати им трябват 7–10 дена, та дори и 12, за да се озоват в Москва. Това означава, че за да бъде обсъдена започналата в Европа война, някой преди започването на войната е дал сигнал на депутатите да се съберат в Кремъл. Дори нещо повече: преди подписването на пакта Молотов-Рибентроп.

Всеки опит за установяване на точната дата на започването на Втората световна война и на включването на СССР в нея неизбежно ни довежда до датата 19 август 1939 година.

Сталин и преди това многократно на секретни съвещания излагал своя план за „освобождаване“ на Европа: „да въвлечем Европа във война, като самите ние останем неутрални, а след това, когато противниците взаимно се изтощят, да хвърлим на везните цялата мощ на Червената армия“ (т. 6, с. 158; т. 7, с. 14).

На 19 август 1939 година на заседание на Политбюро било прието окончателно решение този план да бъде осъществен.

Сведения за заседанието на Политбюро и за взетите решения почти незабавно били обнародвани в западния печат, Френската агенция Хавас публикувала съобщение за приетите решения.

Как е могъл свръхповерителният доклад на Политбюро да попадне в западната преса? Не знам. Възможни са няколко пътя. Един от най-вероятните може да е бил такъв: един или неколцина членове на Политбюро, стреснати от плановете на Сталин, са решили да го спрат. Открито те не можели да протестират. Имало само един начин да принудят Сталин да се откаже от плановете си: да публикуват тези планове на Запад. Членовете на Политбюро, особено онези, които контролирали Червената армия, военната промишленост, военното разузнаване, НКВД, пропагандата, Коминтерна, имали такава възможност. Този вариант не е чак толкова фантастичен, колкото може да ви се стори на пръв поглед.

През 1917 година членовете на Политбюро Зиновиев и Каменев, за да осуетят Октомврийския преврат, обнародвали плановете на Ленин и Троцки в „буржоазния“ печат. Длъжен съм да повторя, че не знам как е попаднал на Запад документът, само подчертавам, че е имало пътища, по които той можел да стигне до там.

Сталин реагирал на съобщението на агенция Хавас светкавично и съвсем необичайно. Дал опровержение във вестник „Правда“. Сталиновото опровержение е много сериозен документ, който трябва да се чете непременно в пълния му вид. Ето го:

ЗА ЛЪЖЛИВОТО СЪОБЩЕНИЕ НА АГЕНЦИЯ ХАВАС

Главният редактор на „Правда“ се обърна към др. Сталин с въпроса: как се отнася др. Сталин към съобщението на агенция Хавас за „речта на Сталин“, уж произнесена от него пред Политбюро на 19 август, където уж се прокарвала мисълта, че „войната трябва да продължи колкото може повече, за да се изтощят воюващите страни“.

Др. Сталин ни изпрати следния отговор:

„Това съобщение на агенция Хавас, както и много други нейни съобщения, представлява лъжа. Аз, естествено, не мога да знам точно в кой кафе-шантан е изфабрикувана тази лъжа. Но колкото и да лъготят господата от агенция Хавас, те не могат да отрекат, че:

а) не Германия нападна Франция или Англия, а Франция и Англия нападнаха Германия и с това поеха отговорността за сегашната война;

б) след започването на военните действия Германия се обърна към Франция и Англия с мирни предложения, а Съветският съюз открито подкрепи мирните предложения на Германия, защото смяташе и продължава да смята, че колкото може по-скорошното приключване на войната би облекчило положението на всички страни и народи;

в) управляващите кръгове на Англия и Франция грубо отклониха както мирните предложения на Германия, така и опитите на Съветския съюз да постигне колкото може по-скорошно приключване на войната.

Такива са фактите.

Какво могат да противопоставят на тези факти кафе-шантанските политици от агенция Хавас?“

Й. Сталин

(„Правда“, 30 ноември 1939 година)

Нека читателят сам прецени кое е „лъжа“ — съобщението на агенция Хавас или Сталиновото опровержение. Смятам, че самият Сталин след известно време надали би повторил собствените си думи. Интересното е, че броят на вестник „Правда“ от 30.XI.1939 година в Съветския съюз практически не съществува. За голямо мое учудване установих, че този брой липсва дори в специалните хранилища на ГРУ. Той отдавна е унищожен. Можах да го открия едва на Запад.

Откровената лъжливост на Сталиновото опровержение, изненадващата за Сталин загуба на хладнокръвие говорят в полза на агенция Хавас. В случая е била засегната изключително чувствителна струна, затова последвал такъв резонанс. През десетилетията на съветската власт западният печат много е писал за Съветския съюз и лично за Сталин. Болшевиките и самият Сталин били обвинявани във всички смъртни грехове. За Сталин пишели, че е провокатор на полицията, че е убил жена си, че е деспот, садист, диктатор, човекоядец, палач и т.н., и т.н. Но Сталин обикновено не влизал в полемика с „буржоазните драскачи“. Защо в такъв случай мълчаливият хладнокръвен Сталин се унизил дотам, че прибягнал до площадни ругатни и евтини обиди? Отговорът е един: агенция Хавас е разкрила най-съкровените намерения на Сталин. Тъкмо затова Сталин реагира толкова необичайно. Все му е едно какво ще си помислят за неговото опровержение бъдните поколения (между другото те нищо не мислят за него), за Сталин в момента е важно да запази в тайна плановете си за идните 2–3 години, докато европейските страни не се изтощят взаимно в изтребителната война.

Нека се съгласим за няколко минути с аргументите на Сталин: да, съобщението на Хавас е просто „лъжа, изфабрикувана в кафе-шантан“. В този случай редно е да изразим възхищението си на журналистите, от агенция Хавас. Ако те наистина са измислили съобщението си, това е било извършено на базата на дълбоко познаване на марксизма-ленинизма, на характера на Сталин и на грижлив научен анализ на военнополитическата ситуация в Европа. Журналистите от агенция Хавас, естествено, са разбирали ситуацията значително по-добре от Хитлер и лидерите на западните демокрации. Ако съобщението на агенция Хавас е било просто измислено, това ще е тъкмо случаят, когато измислицата напълно съответства на действителността.

Много години по-късно, когато всички отдавна били забравили за съобщението на агенция Хавас и за опровержението на Сталин, в Съветския съюз бяха издадени 13-те тома съчинения на Сталин. Между Сталиновите произведения има негови речи на закрити заседания на ЦК. През 1939 година журналистите от агенция Хавас са нямали достъп до тези речи. Но публикацията на Сталиновите съчинения потвърждава, че планът на Сталин е бил прост и гениален и тъкмо такъв, какъвто го описали френските журналисти. Още през 1927 година на закрито заседание на ЦК Сталин изказал мисълта, че в случай на война е необходимо да се запази неутралитет до момента, докато „враждуващите страни не се изтощят взаимно в борбата, която не им е по силите“. Тази мисъл след това многократно била повтаряна на закрити заседания. Сталин смятал, че в случай на война в Европа Съветският съюз неизбежно ще стане участник във войната, но трябва да влезе в нея последен, със свежи сили право във финала на играта срещу всички, които вече са изнемощели в борбата.

Интересното е, че последователите на Сталин — Хрушчов и Брежнев, макар че имаха различно отношение към Сталин, и двамата потвърдиха намерението му да изтощи Европа във войната, като той самият запазва неутралитет, а после да я „освободи“.

Но и предходниците на Сталин са казвали същото. Когато обосновавал плана си пред тесен кръг от съратници, Сталин просто цитирал Ленин, подчертавайки, че идеята принадлежи на Ленин. Той на свой ред черпил идеите си от бездънната бъчва на марксизма. В това отношение е интересно писмото на Фр. Енгелс до Е. Бернщайн от 12 юни 1883 година: „Всички тези безделници от всякакъв вид трябва първо да се изпохапят взаимно, да се изтребят и компрометират взаимно и по този начин да подготвят почвата за нас.“

Сталин се различавал от своите предходници и последователи по това, че по-малко приказвал, а повече вършел.