Виктор Суворов
Ледоразбивачът (135)

2

Нека си представим, че Хитлер е отложил „Барбароса“ с 3–4 седмици… Нека се опитаме да си представим какво би станало в тоя случай. Не е необходимо кой знае колко да напрягаме въображението си — достатъчно е да погледнем групирането на съветските войски, нечуваната концентрация на войските, аеродрумите до самата граница, десантните корпуси и автострадните танкове, струпването на подводници по пристанищата на границата и десантните самолети по летищата. Достатъчно е да отворим предвоенните съветски устави, учебниците на съветските военни академии и на военните училища, вестниците „Красная звезда“ и „Правда“.

И така — германските войски провеждат интензивна подготовка за нахлуване, което е определено да стане на… 22 юли 1941 година. В пълен ход е съсредоточаването на войски; по гари, станции и спирки се разтоварват ешелони, горите покрай границата са препълнени с войски, нощем групи самолети от далечните летища кацат на полевите аеродруми близо до границата, в ход е интензивно строителство на нови пътища и мостове. С една дума, всичко е като в Червената армия… Червената армия от другата страна, изглежда, изобщо не реагира на германската подготовка.

На 6 юли 1941 година в 3 часа и 30 минути московско време десетки хиляди съветски оръдия разкъсват тишината, обявявайки на света за началото на великия освободителен поход на Червената армия. Артилерията на Червената армия превъзхожда по количество и качество артилериите на страните от целия останал свят. До съветските граници са съсредоточени огромни запаси от боеприпаси. Темпът на артилерийската стрелба стремително нараства и се превръща в адски грохот по фронта, дълъг хиляди километри — от Черно море до Балтика. Първият артилерийски залп съвпада точно с момента, в който хиляди съветски самолети пресичат държавната граница. Германските аеродруми са разположени крайно неудачно — до самата граница, и германските летци нямат време да вдигнат самолетите във въздуха. А на германските аеродруми е отрупано голямо количество самолети. Те са наредени крило до крило и пожарът в един се пренася върху съседните като огън в кибритена кутия.

Над аеродрумите се издигат стълбове черен дим. Тия черни стълбове са ориентир за съветските самолети, които пристигат ято след ято. От германските аеродруми са успели да излетят във въздуха само отделни самолети. На германските летци им е забранено да откриват огън по съветските самолети, но въпреки забраната на командването някои летци влизат в бой, унищожават съветски самолети и, изразходвали всичките си патрони, се хвърлят в последна самоубийствена атака — челен таран. Загубите на съветски самолети са огромни, но изненадата си остава изненада. Всяка армия, включително съветската, германската, японската, при внезапен удар не се чувства най-добре.

Артилерийската подготовка набира сили. Вдигнатите по сигнал за бойна тревога съветски батальони и полкове, които се намират на самата граница, получават водка. В горите покрай границата гърми мощно „ура“: пред войските е прочетена бойната заповед на Върховния главнокомандващ другаря Сталин: „Часът на разплатата настъпи! Съветското разузнаване разкри коварството на Хитлер, дойде времето, когато той трябва да плати за всичките си злодеяния и престъпления! Храбри богатири, светът ви гледа и очаква своето освобождение!“ В нарушение на всички установени норми и забрани на войниците им се казва какво е количеството на съветските войски, на танковете, артилерията, самолетите, подводниците, които те участват в освободителния поход. Над горските поляни и просеки отново гръмва мощно „ура“. По горските и полските пътища се нижат безкрайни танкови колони в посока към границата, засенчвайки хоризонта с облаци прах. „Не жалете огъня, глухари!“ — викат танкистите с омазани лица на оглушалите артилеристи. Грохотът на артилерийската стрелба нараства и, стигнал до критичната точка, изведнъж секва. Звънтящата тишина натиска тъпанчетата на ушите и в тоя миг полята се изпълват с танкове и пехота. Дрънчат веригите, яростен е ревът на съветската пехота. Барутният дим и горчивият пушек от дизелите на танковете се смесват с нежния аромат на полските цветя. А над главите на войниците на ята прелитат стотици и хиляди съветски самолети в посока запад. Артилерията, млъкнала за миг, отново, сякаш без желание, започва своя мощен разговор и от артилерийска подготовка минава към артилерийски съпровождащ огън. Обаждат се батареите, които съсредоточават стрелбата по далечни цели. Бавно, но неумолимо темпът на стрелбата отново нараства. В боя влизат нови и нови артилерийски полкове, които се включват в многогласния хор.

Съветските войски, без да влизат в продължителни боеве с разпокъсани противникови групи, се устремяват напред. Мостовете в Брест са превзети от диверсантите на полковник Старинов. Съветските диверсанти са учудени: германските мостове дори не са били минирани. С какво да се обясни такава степен на неподготвеност за война?

Внезапното нападение действа смайващо. Изненадващият удар винаги води до низ от катастрофи, всяка от които влече подир себе си други: унищожаването на авиацията по аеродрумите прави войските уязвими от въздуха, а те (оставени без траншеи и окопи в граничните райони) са принудени да отстъпват. Отстъплението означава, че на границата са зарязани хиляди тонове боеприпаси и гориво, отстъплението означава, че са изоставени аеродрумите, на които противникът незабавно унищожава оцелелите самолети. Отстъпление без боеприпаси и гориво означава неминуема гибел. Отстъпление означава загуба на контрол от страна на командването. То не знае какво става във войските и затова не може да взима целесъобразни решения, а войските изобщо не получават заповеди или получават такива, които не съответстват на създалата се обстановка. Навсякъде по линиите за свръзка работят съветски диверсанти, които са минали границата предварително. Те или прекъсват линиите, или се включват в тях, предавайки фалшиви сигнали и заповеди на противниковите войски. Действията на противника се превръщат в отделни разпокъсани битки. Германските командири питат Берлин: „Какво да правим?“ Въпросът е сериозен. Вермахтът не се е готвил за отбрана. Войските са зле подготвени за отбрана. Учения за водене на отбранителни боеве не е имало, планове за отбрана — също. Какво да се прави? Да се настъпва? Да се действа по плана „Барбароса“, съставен преди войната? Без авиация? Без господство във въздуха?

3-та съветска армия нанася внезапен удар по Сувалки. На помощ й се притичва 8-а армия от Прибалтика. Още първите минути тук се завързват кръвопролитни битки с огромни загуби на съветски войски. Но те имат едно предимство: разполагат с най-новите танкове КВ, чиято броня е непробиваема за германските противотанкови оръдия. Във въздуха свирепства съветската авиация. Зад германската групировка е пуснат 5-и въздушнодесантен корпус. 8-а, 11-а и 3-та съветска армия са затънали в продължителни кръвопролития боеве със свръхмощната германска групировка в Източна Прусия, но зад това гигантско полесражение съветската 10-а армия, пробивайки почти несъществуващата отбрана, се насочва към Балтийско море, отрязвайки три германски армии, две танкови групировки и командния пункт на Хитлер от останалите германски войски.

От района на Лвов най-мощният съветски фронт нанася удар срещу Краков и спомагателен — срещу Люблин. Десният фланг на съветската групировка е прикрит от планините. На левия фланг се разгаря грандиозна битка, в която Червената армия загубва хиляди танкове, самолети и оръдия, стотици хиляди войници. Под прикритието на тази битка две съветски планински армии — 12-а и 18-а, нанасят удари покрай планинските хребети, отрязвайки Германия от източниците на петрол. В планините са спуснати съветски десантни корпуси, които, след като превземат проходите и ги задържат, не позволяват прехвърлянето на резерви в Румъния.

Главните военни действия не са нито в Полша, нито в Германия. В първия час на войната 4-ти съветски авиационен корпус във взаимодействие с авиацията на 9-а армия и Черноморския флот е нанесъл удар по петролните находища в Плоещ, превръщайки местността в огнено море. Плоещ е бомбардиран денонощно. Нощем заревото от петролни пожари се вижда на десетки километри, а денем стълбовете от черен дим засенчват хоризонта. В планините, северно от Плоещ, е спуснат 3-ти въздушнодесантен корпус, който, действайки на малки неуловими групи, унищожава всичко, свързано с добива, транспортирането и преработката на петрола.

В пристанището на Констанца и южно от нея е дебаркирал 9-и специален корпус на генерал-лейтенант Батов. Неговата цел е същата: петролопроводите, петролохранилищата, петролните рафинерии. В Румъния е нахлула най-мощната от всички съветски армии — 9-а.

10-а съветска армия не е успяла да излезе на Балтийско море. Тя е претърпяла чудовищни загуби. 3-та и 8-а са напълно унищожени, а техните тежки танкове КВ — разбити от германската зенитна артилерия. 5-а, 6-а и 26-а съветска армия са загубили стотици хиляди войници и са спрени пред подстъпите на Краков и Люблин. В този момент съветското командване вкарва в боя Втори стратегически ешелон. Германската армия има само един ешелон и незначителни резерви, а Червената армия има два стратегически ешелона и три армии на НКВД зад тях. Освен това точно преди началото на войната в Съветския съюз е обявена мобилизация, която още първата седмица от войната дава на съветското командване 5 милиона запасняци за възстановяване на загубите и над триста нови дивизии в течение на първите няколко месеца за продължаване на войната.

Пет въздушнодесантни корпуса са напълно унищожени, но на съветска територия са останали техните щабове и тилови подразделения; те приемат десетки хиляди запасняци за възстановяване на загубите, а освен това приключва формирането на пет нови въздушнодесантни корпуса. Съветските танкови войски и авиацията също са понесли загуби, но съветската военна промишленост не е разрушена от противниковата авиация. В Харков, Сталинград, Ленинград, където са най-големите танкови заводи в света, производството на танкове не е прекъснато, напротив — рязко се е увеличило. Но и това не е най-главното.

В германската армия има още танкове, но няма гориво за тях. Останали са бронетранспортьори в пехотата и влекачи в артилерията, но и за тях няма гориво. Германия има мощен флот, но той не е в Балтийско море. Но дори да е тук, няма да има гориво за активни операции. В германската армия има хиляди ранени и те трябва да бъдат закарани в тила. Има санитарни коли, но нямат гориво. Германската армия има огромно количество автомобили и мотоциклети за маневриране на войските, за тяхното снабдяване, за разузнаване, но и за тях няма гориво…

Горивото е в Румъния, която не може да бъде защитена с традиционна отбрана. Това е разбирал Сталин. Това е разбирал и Жуков.

Вярно е, че и Хитлер го е разбирал, и то много добре.

През август 1941 година Втори стратегически ешелон е завършил операцията Висла — Одер, завземайки мостовете и плацдармите на Одер. Оттук е започнала нова операция в голяма дълбочина. Безкрайни потоци артилерия, танкове, пехота се движат отвъд Одер. В канавките покрай пътищата са отрупани камари от гъсенични вериги, хванали лека ръжда; цели дивизии и корпуси, съоръжени с бързоходни танкове, озовавайки се на германските пътища, захвърлят веригите, преди да извършат стремителен скок напред.

Срещу войските се движат безкрайни колони от пленници. Хоризонтът не се вижда от прах. Ето ги потисниците на народа: бакали, буржоазни лекари и буржоазни архитекти, фермери; банкови чиновници. Тежка е работата на чекистите. При всяка почивка — бърз разпит на пленниците. После НКВД ще се оправя с всеки поотделно и ще определи степента на вината му пред трудовия народ, но още сега измежду милионите пленници трябва да се отделят най-опасните — бившите социалдемократи, пацифистите, социалистите и националсоциалистите, бившите офицери, полицаи и духовници.

Милионите пленници трябва да се изпратят далеко на изток и север, като им се даде възможност да изкупят вината си пред трудовия народ. Но жп транспортът не приема пленници. Жп транспортът работи за победата. С него превозват боеприпаси, гориво и подкрепления.

Къде да се оставят пленниците? Ами ето тук, в района на Освиенцим, 4-ти механизиран корпус вече е превзел концлагера. Доложили са горе. Чакат разрешение да го използват по предназначение. Не можело. Заповядали са в Освиенцим да се направи музей. Налага се близо до него да се строят нови концлагери.

А на запад се нижат войскови колони. От преминаващите колони комисарите заделят по няколко души, откарват ги в Освиенцим и нареждат: гледайте и разказвайте на другарите си!

С колите на политотделите войниците догонват батальоните си и разказват:

— Какво има в Освиенцим, братле?

— Нищо интересно — вдига рамене патил и препатил войник с черен бушлат. — Всичко е като у нас. Само дето климатът им е по-хубав…

Батальонът пие лютата водка, преди да влезе в бой. Има добри новини: разрешили са да се взимат трофеи, да грабят са им разрешили. Комисарят крещи. Преграква. Цитира Иля Еренбург: „Ще пречупим гордостта на надменния германски народ!“

Смеят се черните бушлати: е, по кой начин ще я пречупваме, с поголовно изнасилване ли?

Всичко това не е било ли? Не, било е! Само че не през 1941-ва, а през 1945-а. Тогава са разрешили на съветския войник да граби, определяйки това с термина „да взима трофеи“. И „германската гордост да се пречупи“ са заповядали. И милиони хора са попаднали в лапите на съветската тайна полиция. И в безкрайни колони са ги карали там, откъдето не всички са се върнали.

И малцина са тия, които помнят, че лозунгът „Да се освободи цяла Европа и целият свят“ за първи път е прозвучал не през 1945 година, а в края на 1938-а. Завършвайки Голямата чистка в Съветския съюз, Сталин пренаписа цялата история на комунизма и постави нови цели. Това беше направено в книгата „История на ВКП(б). Кратък курс“. Тя стана настолна книга на всички комунисти в СССР и на комунистите от цял свят. Тая книга завършва с една глава, в която се говори, че Съветският съюз се намира в капиталистическо обкръжение. Сталин поставя великата цел: капиталистическото обкръжение да се замени със социалистическо. Борбата с капиталистическото обкръжение трябва да продължава, докато последната страна в света не стана „република“ от състава на СССР.

Основна тема на политическите занятия в Червената армия става „СССР в капиталистическо обкръжение“. Пропагандистите, комисарите, политработниците и командирите довеждаха всеки боец от Червената армия до простото и логично Сталиново решение на проблема. И над железните батальони на Червената армия гърми песента за освободителната война, за войната, която започва със заповедта на Сталин:

Разя огнём, сверкая блеском стали,

Пойдут машины в яростный поход,

Когда нас в бой пошлёт товарищ Сталин,

И первый маршал в бой нас поведёт.^[1]

Хитлер прояви непредпазливостта да повярва на Сталин, обърна се гърбом към него и тогава, през лятото на 1940 година, като сигнал за тревога гръмна призивът за велика освободителна война, която ще превърне всички страни в света в републики от състава на СССР. Един съветски генерал от авиацията описва тази бърза и желана война така: „Какво щастие и радост ще грее в очите на ония, които тук, в Кремълския дворец, ще приемат последната република в братството на народите от цял свят! Аз ясно си представям: бомбардировачи, разрушаващи заводи, жп възли, мостове, складове, позиции на противника; щурмови самолети, атакуващи с ураганен огън войскови колони, артилерийски позиции; десантни кораби, чиито дивизии дебаркират във вътрешността на противниковата територия. Могъщият и страшен въздушен флот на Страната на съветите заедно с пехотата, артилеристите, танкистите свято ще изпълни своя дълг и ще помогне на угнетените народи да се спасят от палачите“ (Г. Байдуков. „Правда“, 18 август 1940 г.).

Георгий Байдуков е забележителен летец и забележителен командир. Той е от първата десетка на Героите на СССР, получил е звание генерал-полковник от авиацията, прекрасно е воювал. Но през 1940 година Байдуков е виждал войната в съвсем друга светлина. В неговата огромна статия за бъдещата война няма нито дума за отбранителна война, нито дума за самолетите изтребители, които трябва да водят въздушни боеве, защитавайки родното небе. Байдуков е пленен от мисълта за бомбардировачи, щурмови и десантни самолети, които са необходими за „освободителната“ война. Само в „Правда“ има толкова много подобни публикации, че могат да запълнят десетки томове. Полската комунистка Ванда Василевска и американският комунист Теодор Драйзър от страниците на „Правда“ вещаеха, че на буржоазните палачи не им остава дълго време да пият работническа кръв, че пролетариатът на Запад скоро ще се освободи от веригите си.

Съветските комунисти открито бяха провъзгласили своята цел: да освободят целия свят, а Европа — на първо място. Тия планове активно се осъществяваха. Докато Германия воюваше на запад, към Съветския съюз бяха присъединени пет нови „републики“, след което се очакваше ново, рязко увеличение на броя на републиките в състава на СССР и това не бяха празни приказки. За нанасяне на внезапен удар срещу Германия и Румъния бяха съсредоточени гигантски сили. Но дори един-единствен удар срещу Румъния щеше да бъде смъртоносен за Германия…