Джоана Линдзи
Съвършен годеник (53)

Глава петдесет и трета

Джулия бе само леко засрамена, когато напуснаха Уилоу Уудс… за последен път. При тази среща с графа не бе искала да показва бизнес инстинктите си, които изискваха разкриването на истината. Не бе имала и намерение да показва и отвращението си. Но не успя да се възпре. Сега бе леко загрижена за реакцията на Ричарду не само спрямо онова, което бе научил днес, но и за нейното неблагоприлично поведение.

Не получи шанс да го обсъди с него преди нощта, в която най-сетне останаха бяха сами в странноприемницата, в която отседнаха по време на пътуването до Лондон. Случи се така, че Чарлз и Матю споделиха с тях каретата.

Чарлз не бе пожелал да прекара и минута повече в къщата, както и те самите, дори колкото да опакова нещата си. Щеше да изпрати някой за вещите им по-късно. Точно сега му се искаше да прекара възможно най-много време с брат си преди „Тритон“ отново да отплава. После възнамеряваше да отседнат при истинския дядо на Матю за кратко, докато успее да намери къща за тях в Манчестър.

Джулия се притесни, че това е прекалено близо до Уилоу Уудс и го спомена пред Ричард на влизане в странноприемницата, когато Чарлз и Матю ги изпревариха. Зарадва се като разбра за приятелката на Чарлз и че той не иска да се премести далеч от нея. Накара Чарлз обаче да обещае, че ще ги посетят на островите, когато се установят там. Матю вече бе въодушевен от идеята, затова тя реши, че няма да чакат дълго.

Четиримата споделиха спокойна вечеря, по време на която напрежението вече бе изчезнало, както и бремето. Матю все още не знаеше, че той и баща му повече няма да живеят в Уилоу Уудс. Чарлз бе казал на Джулия като я дръпна насаме, че в крайна сметка ще разкаже на сина си историята за двама братя и техния не толкова добър баща и ще го остави сам да реши дали иска такъв човек в живота си. Отново изборът бе много, много важен за тези двама мъже, на които никога не им бе позволено да взимат самостоятелни решения, докато бяха деца.

Тя се оттегли първа и остави братята насаме. Но Ричард не се забави много и се присъедини към нея в стаята им. Тя седеше с кръстосани крака по средата на леглото и решеше косата си. Ала веднага се изправи да го посрещне в средата на стаята и го прегърна.

— Радвам се, че този ден е зад гърба ни — каза Джулия.

— И аз. Но изгарям от нетърпение да те попитам нещо, още откакто излязохме от там — нали не го съжаляваш?

— Аз? — отвърна тя с лека изненада. — Аз щях да ти задам същия въпрос.

Той се засмя:

— Е, моят отговор е ясен — не. Ами ти?

— И аз.

— Радвам се да го чуя. Защото той наистина уби каквато и обич да изпитвах към него като дете. Това, че явно съм неговият единствен син, е просто смешна ирония. Както казах и преди, не би могло да ме засяга по-малко.

Тя се усмихна широко:

— Нали знаеш, че вероятно титлата му ще ти бъде дадена.

Ричард изсумтя:

— Не я искам. Не искам нищо негово. Предпочитам да отиде у Чарлз, както и винаги съм предполагал, че ще стане, а после и у Матю след него. Сигурно и Милтън ще помисли за това и няма да каже на никого. Освен това, ти си единственото нещо, което искам, Джулс. Но…

Тя се изви назад и леко го удари по гърдите:

— Не може да слагаш „но“ след подобно изявление!

— Обаче? — подразни я той.

— Същото се отнася и за „обаче“.

— Тогава може би трябва просто да ме оставиш да довърша. Не мога да отрека, че зароди надеждата в мен, че съм незаконно роден и сега съм леко разочарован, че все пак съм кръвен роднина на Милтън Алън. Но ще го преживея. — Тогава се усмихна дяволито: — Ще ми помогнеш ли да го преодолея?

Това бе същият въпрос, който и бе задал, когато отново се появи в живота й в нощта на бала на Малъри. Тя се засмя, наведе се към него и каза:

— Това е… доста вероятно.

Той се засмя с нея:

— Господи, обичам те. И това също е иронично, нали?

— Моля? Стъпваш по тънък лед вече.

Той я придърпа, въпреки надменното й предупреждение:

— Мислех, че натрапеният ми брак ще бъде същия като този на баща ми. — Усмихна й се с любов, преди да я целуне, а после отново: — Иронията е колко много съм грешал.

Тя го докосваше прекалено дълго. Всеки разговор можеше да бъде отложен за по-късно. Обви ръка около кръста му, придърпа главата му към устните си, зарови пръсти в косата му… и най-накрая осъзна какво липсваше! С въздишка, тя го обърна, за да се увери, че дългата му опашка я нямаше.

— Мили Боже, какво си направил? — извика тя поразена. — Харесвах косата ти!

— Реших, че е крайно време да я отрежа, тъй като вече няма срещу какво да се бунтувам, затова Чарлз, Матю и аз намерихме бръснар след вечеря. Но ще я пусна дълга отново за теб.

— Не, не за мен. Изборът е твой.

Той се засмя заради усилието, което полагаше, за да не звучи разочарована:

— Ти си моят избор, Джулс, и това, което те прави щастлива, прави щастлив и мен.

Тя се зачуди дали той осъзнава как току-що е отстъпил всички свои бъдещи решения на нея. Но всъщност не бе така, защото идеалните допълнения — а той бе именно това за нея — имаха множество добри страни. Щастливи компромиси като начало. Тя го обичаше толкова много, че каквото правеше него щастлив, правеше щастлива и нея. Не можеше да бъде по друг начин.