Джоана Линдзи
Съвършен годеник (26)

Глава двадесет и шеста

Джулия беше в шок през голяма част от пътуването до Лондон. Когато започна да разсъждава ясно, осъзна, че лорд Алън няма законово основание да използва британската колония за затворници по този начин. Мъжете трябваше да са осъдени, за да бъдат изпратени там. Явно графът бе използвал връзки, за да избегне съдебен процес. И тя би могла да използва контактите си. Но единствените благородници, които можеха да й помогнат, бяха бащата на Карол и Джеймс Малъри, а Карол бе споменала, че баща й е извън страната за месец.

Затова дори не се прибра вкъщи, а направо почука на вратата на Малъри. Беше успяла да се отърси от шока, но все още бе разстроена. Времето бе от изключителна важност, ако бяха задържали Ричард веднага след като го видя за последно преди повече от седмица. Графът бе сигурен, че корабът с престъпниците е отплавал. Искаше да го спре и да свали Ричард оттам, преди да е пострадал сериозно. Ако обаче бе заминал веднага след като го бяха качили на борда, можеше да има една седмица преднина!

Надяваше се да завари семейство Малъри сами, за да им изложи молбата си, но докато следваше иконома към гостната, чу и други гласове, част от тях, с американски акцент. Надяваше се поне Джеймс да си е вкъщи и да не отбягва роднините на жена си.

Тогава дочу един конкретен глас, който обясняваше:

— Прекарах цяла седмица в тази част на провинцията, търсих и разпитвах хора. Прекъснах плануваното пътуване на брата на Ричард с неговия син, за да може да претърси къщата им и той го направи. Рич не е там. Дори проверих близките затвори. Идеите ми се изчерпаха, Габи. Няма го, просто е изчезнал.

Джулия разпозна Охър, приятелят на Ричард. Стигна до вратата точно, когато той млъкна. Джеймс също беше там, с невъзмутимо изражение на лицето, както винаги. Джорджина и Габриел седяха на дивана, и двете загрижени, а Габриел изглеждаше даже разстроена. Дрю стоеше зад тях и бе положил ръка на рамото на съпругата си. Бойд и Охър се бяха разположили на канапето срещу тях.

— Знаем, че не би си тръгнал, без да ни каже — каза Габриел на Охър. — Той е тук някъде, просто трябва да разберем къде. Казваш, че мрази баща си? Затова ли никога не е говорил за него пред нас?

— Мрази и годеницата си. Ясно е защо не искаше да се връща.

Джулия трепна. Явно Охър бе обяснил за връзката й с Ричард на групата, преди тя да се появи. Със сигурност обаче не очакваше да го чуе да казва:

— Тя трябва да бъде разпитана. Ще оставя това на теб.

— Нали не мислиш, че…

— Беше в района същия ден, а имаше и следи от насилие — явно е бил отведен от хана против волята му. Тя заплаши, че ще го убие — прекъсна я Охър.

— О, Боже, казах го в пристъп на гняв — намеси се Джулия с отвращение и привлече погледите на всички, влизайки в стаята. — Не бих го направила наистина.

Джеймс първи се съвзе от изненадващото й откровение:

— Ти си другата половина на сгодената двойка? Да, разбира се, липсващ годеник и така нататък. Проклета ирония!

Габриел беше следващата, която се намръщи и попита Джулия:

— Защо твърдеше, че едва сега си го срещнала, ако си била сгодена за него през целия си живот?

— Носеше маска на бала и използва фалшиво име, когато ми се представи. Мисля, че беше Жан Пол — напомни й Джулия.

— О, да, разбира се — отвърна Габриел и веднага попита: — Знаеш ли какво му се е случило?

— Да.

— Ох, слава на небесата!

— Не, няма за какво да благодариш — каза Джулия мрачно. — Сега се връщам от провинцията, където разговарях с баща му. Отидох да уведомя графа, че няма повече да се съобразявам с брачния договор, защото съм се срещнала с Ричард и двамата, като възрастни, се съгласихме, че бракосъчетание няма да има. Графът на свой ред ми каза, че синът му ще промени мнението си след седем месеца, затова да съм започвала да планирам сватбата. Отвърнах му, че няма да чакам дори и месец. След това той заплаши да разруши семейството ми. Помислих, че блъфира за този странен срок от седем месеца, затова и аз блъфирах. Заявих му, че ако не ми сподели тази основателна причина, която ще промени решението на Ричард, няма да може да повлияе на намерението ми. И той го направи. Спомена някакви дребни престъпления, за които Ричард трябвало да понесе наказание и…

— Нещата, които е правил, за да накара баща му да се отрече от него? — намеси се Охър невъзмутимо.

— В кой затвор е сега? — Попита на свой ред Дрю. — Ще го измъкнем оттам.

— И аз помислих същото в началото — призна Джулия. — Но престъпленията му са били съвсем дребни и щяха да бъдат забравени, в случай че Ричард се бе подчинил на волята на баща си да се ожени за мен. Не го е направил. Затова графът го е изпратил в Австралия.

— Но Австралия отскоро е владение на Англия — изтъкна Джеймс. — Там няма нищо друго, освен…

— Именно — отвърна Джулия.

— Освен какво? — настоя Джорджина като гледаше ту единия, ту другия.

— Престъпници, мила моя. Когато изгубихме колониите си в Америка — обясни Джеймс с внезапна усмивка, тъй като по своеобразен начин именно тази война бе причина за първата им среща, — трябваше да изпращаме най-лошите си престъпници някъде другаде. Беше им лесно в Америка. Най-лошото, което можеше да им се случи, бе да чиракуват при някого. Не и в Австралия. Наказателните колонии там функционират едва от няколко години, но вече са известни с трудностите и ограниченията си. Това е дива, неопитомена земя. Осъдените работят до смърт, за да я опитомят.

— О, мили Боже! — въздъхна Джорджина. — Със сигурност бащата на Ричард не е знаел това, когато го е изпратил там.

— Напротив, знаел го е — каза Джулия със сподавен глас. Каква беше тази противоречива емоция? Трябваше да се прокашля, за да продължи. — Графът прави това, за да подчини Ричард на волята си. Той не е обикновен родител. Не съм вярвала, че някой може да бъде толкова жесток към собственото си дете.

— Може би Ричард не е негово дете — предположи Джеймс.

Джулия онемя, зяпнала насреща му, но Джорджина повдигна вежда:

— Имаш предвид, че…?

— Да. Лейди Алън доста обикаляше по време на лудите ми дни в Лондон.

— Не си го направил! — Джорджина въздъхна.

— Не, определено не съм. — Джеймс се подсмихна. — Беше прекалено лесна. Може и едва да започвах изтерзаната си кариера, но все пак предпочитах предизвикателствата. Според слуховете тя целенасочено слагаше рога на съпруга си от ненавист и се стараеше това да се превърне в скандал, който да стигне до ушите му. Бракът им бе уреден и тя не можеше да понася мъжа си.

— Затова го е наказала с незаконен син?

Джеймс повдигна рамене:

— Нямам представа какво е направила. Преживя един сезон на безразборни връзки в Лондон, а после се върна в провинцията. Не помня някога да се е появявала отново. Всичко това обаче са само предположения, мила моя. Може да е както казва Джулия — просто бащата на Ричард е един нетипичен родител.

— Ричард го нарече тиранин и спомена, че е бил пребиван — каза Джулия и добави — Това обаче не го е спряло да се бунтува.

Джеймс кимна:

— Звучи доста вероятно. Манфорд няма да е първият мъж, който изисква пълно подчинение от семейството си и налага все по-сурови наказания, ако не го получи. Ричард е избягал от гнева на баща си за доста години и може отново да го направи. Така че, веднъж щом се е добрал до него, Манфорд вероятно е съзрял в това последна възможност. Момчето все още го държи далеч от богатството, на което се е надявал. Не смятам, че възнамерява да го остави в колонията.

— Не, няма — каза Джулия стегнато. — Очаква жестокото преживяване да подчини Ричард изцяло. Дори намекна, че няма да уреди освобождаването му, докато това не се случи.

След миг Охър се изправи рязко:

— Ще разбера кога е заминал корабът. Ако е било миналата седмица, когато Ричард изчезна, може да ни отнеме седмици да го настигнем.

Бойд също се изправи:

— Не, конят ми е отпред, аз ще отида. Познавам тези докове по-добре от теб и колкото по-рано съберем повече информация, толкова по-добре.

Дрю се намеси:

— Някой от вас да отиде на „Тритон“ и да каже на помощник-капитана да събере екипажа. Можем да отплаваме с вечерния прилив.

— Няма да успеете да свалите Ричард от кораба — отбеляза Джулия.

— Ще успеем и още как! — каза Дрю с абсолютна сигурност.

— Не, няма — въздъхна тя. — Вие сте американец с американски кораб и американски екипаж, а Ричард е на британски затворнически кораб. Може да успеете да го спрете, но капитанът няма да освободи никой от затворниците по собствена воля. Ще трябва да обстрелвате кораба и Ричард може да загине в тази схватка.

— Джулия, не можем просто да ги оставим да го отведат в наказателната колония — настоя Габриел.

— Съгласна съм — отвърна й Джулия. — Щях ли да съм тук ако не исках да ги спра? Но графът е задействал връзките си с благородниците, за да качи Ричард на този кораб, без да бъде съден. Необходима е намесата на също толкова влиятелен лорд, за да го освободим.

Всички в стаята веднага погледнаха към Джеймс Малъри. Той се намръщи също толкова бързо в отговор:

— Не — отсече с равен тон.

Джорджина се изправи и се приближи до съпруга си:

— Джеймс — беше всичко, което каза.

Той обърна намусената си физиономия към нея:

— Да не си изгубила ума си, Джордж? Сякаш не знам, че цялото това притеснение е за проклетника, който се топи по теб? Ще му помогна единствено и само да намери гроба си и нищо повече.

Джорджина пренебрегна думите му и му припомни:

— Освен това притежаваш и най-бързия кораб.

— Кораб без екипаж — отбеляза веднага. — Ще ми отнеме дни, докато събера…

— Може да използваш моя — намеси се Дрю. — Габи и аз ще дойдем с теб, естествено — Ричард е наш приятел.

— Няма да командваш кораба ми, янки — предупреди Джеймс зет си.

— Не, разбира се, че не.

Дрю се усмихна, докато заобикаляше дивана, за да седне до жена си. Явно тези двамата считаха въпроса за изяснен. Джулия, обаче, не бе толкова сигурна. Ала после видя как Джорджина прегръща съпруга си докато казваше:

— Ти си добър човек.

— Не, аз съм добър съпруг — въздъхна Джеймс. — Има голяма разлика.

Най-накрая Джулия каза:

— Благодаря ти, Джеймс. Признавам, че надеждата ми беше в теб. Не познавам други благородници достатъчно добре, за да ги помоля за такава услуга.

Джорджина все още не бе пуснала Джеймс и той повдигна златистата си вежда над главата на жена си:

— Само ми обясни, ако можеш, защо дойде тук да търсиш помощ за мъж, когото признаваш, че мразиш? Малко е противоречиво, нали?

Тя също повдигна вежда и отвърна:

— Мислиш ли, че бих предпочела той да се върне вкъщи прекършен и съгласен да се ожени за мен, въпреки че не го желае изобщо?

— Звучи логично — каза Джеймс. — Тъй като явно целият този годеж се върти около парите, предполагам, че вече си опитала да купиш разтрогването на договора?

— Баща ми е опитвал повече от веднъж, но графът винаги е отказвал. Иска да получи достъп до цялото ни богатство чрез този брак.

— Този отвратителен договор му позволява това?

— Не. Но той е благородник, а баща ми не е. Винаги е предполагал, че като роднина, ще има постоянен и неограничен достъп до средствата ни. Проклета да съм, ако предам вековете усърдна работа на семейството си на алчността на един мъж. По-скоро бих го убила, отколкото…

— Искаш ли да го убием вместо теб?

Джеймс каза това с толкова сериозен тон и изражение, че Джулия за миг се уплаши, че не се шегува.

— Не, разбира се, че не. Не го мисля наистина. Имам ужасния навик да говоря неща, които не мисля в моменти на гняв, а графът ме вбесява до такава степен, че ми иде да се разкрещя.

— Моля те, недей.

Тя се усмихна на сухия му тон:

— Манфорд е извършил тази ужасна постъпка, преди да разбере за възстановяването на баща ми. До тази седмица той никога не се е съмнявал, че ще се съглася с договора, за да уважа думата на родителите си. Нямало е как да знае, че веднага след събуждането си баща ми незабавно ще ме освободи от обещанието ми. Все още в неведение за този факт, и твърдо решен да накара Ричард да му се подчини, вероятно е помислил, че така ще получи всичко желано. Сега, когато Джералд вече е по-добре, това определено няма да се случи. Бих искала да отплавам с вас, ако не възразявате. Ричард и аз трябва да се справим със ситуацията около нашия годеж и да намерим начин това да не се повтаря. А и той няма да се задържи тук дълго след като се върне.

— Какво значение има, след като имаш благословията на баща си да пренебрегнеш този договор?

— Все още е важно, поне докато се възстанови напълно. Не мога да рискувам нещо да застраши неговото здраве, включително и скандалът, който графът обеща да последва, ако аз се отметна.

Джеймс кимна:

— Както желаеш.

Джорджина пусна Джеймс и се отправи към вратата:

— Отивам да приготвя багажа.

— Ще опаковаш моя багаж, Джордж — каза Джеймс непреклонно. — Ти няма да се доближаваш до този проклет пират отново.

„Пират“ звучеше малко странно в случая, помисли си Джулия, дори някак лековато, изречено от Джеймс. Но изглежда никой друг не мислеше така.

Джорджина се завъртя:

— Ще ме накараш да пропусна пътуване, което звучи доста интересно, само заради някаква си ревност?

Златистата му вежда подскочи нагоре:

— Нима се съмняваш?

— Но…

— Вече постигна немислимото, Джордж. Съгласих се да спася нещастника. Не си играй с късмета си.

Тя кимна неохотно. Той се размекна колкото да добави:

— Няма да изпуснеш нищо, скъпа моя. Ще настоявам за освобождението му, само ако разполагам с необходимите документи. А знам кого точно да потърся за тях. Хайде! Всички на борда. Да побързаме. Ще се върнем след няколко дни.