Джоана Линдзи
Съвършен годеник (8)

Глава осма

Джулия не би приела в никакъв случай, но това щеше да е първата й целувка и тази възможност се превърна в непреодолим стимул за нея. Вече бе навършила двадесет и една и никога не бе получавала романтична целувка. Това не беше просто любопитство, а силно желание да узнае какво е и се бе загнездило в нея още от както навърши четиринадесет. По онова време приятелките й вече бяха изпитали емоцията и споделяха колко е вълнуващо.

Това още повече подсилваше пламенната ненавист към годежа й. Толкова много неща бе пропуснала заради него докато растеше. Вълненията от първия сезон, например. Мили Боже, та приятелките й цяла година се кикотеха и не говореха за нищо друго. Те бяха преживели вълненията от невинния флирт, още преди началото на първия си сезон, но не и Джулия. Всеки път, когато си спомнеше колко много е пропуснала заради него, желанието й да го застреля, ако въобще се завърнеше някога, се усилваше.

Но най-много от всичко съжаляваше, че не се бе целувала досега, че никога не бе изживявала този трепет. А би трябвало това да е най-естественото нещо на света, след като в края на краищата имаше годеник. Само дето при последната им среща, когато тя бе едва на десет, а той на петнадесет, тържествено си бяха обещали, че ако се видят още веднъж, взаимно ще се избият и това въобще не бяха празни приказки. Толкова се мразеха, че всяка визита завършваше със свирепи спорове. Затова през следващите две години направиха всичко възможно да се избягват, а после, слава на Бога, той изчезна и вече не й се налагаше да се среща с него.

Но щеше да е хубаво, ако имаше спомен поне за една целувка, с която да сравни тази. И може би сега нямаше да е така запленена.

Той започна да я целува в момента, в който се бе съгласила. Не свали маската си, но това не попречи на чувствените му устни да достигнат до нейните. За миг я обхвана разочарование, че няма да може да види останалата част от лицето му. Успя да види само зелените му очи, преди да затвори своите, за да се наслади напълно на непознатото усещане от допира на устните му.

Беше по-вълнуващо отколкото някога би могла да си представи. А и фактът, че бе непознат и не знаеше как точно изглежда, може би допринасяше допълнително за това. Можеше да си представи всеки, когото пожелае или най-красивия мъж, за който се сети. В такъв случай би трябвало да е копие на Джереми Малъри, защото не бе виждала по-привлекателен мъж от него, но той вече бе зает… или пък чичо му Антъни… или братовчед му Дерек. О, по дяволите, какво значение имаше, след като всички те вече бяха женени. Освен това видът му едва ли бе толкова важен, след като в този миг преживяваше нещо, което бе очаквала толкова дълго.

Той определено не се целуваше, като мъж влюбен в друга. Бе се отдал на целувката, точно, колкото и тя. Едната му ръка бе обгърнала раменете, а другата — талията й. Притискаше я толкова плътно до себе си, че пространството, останало между тях никак не създаваше впечатление за целомъдрена прегръдка, а точно обратното. Тя трябваше да си напомни, че той се опитваше да имитира целувка между женени и едва ли би се увлякъл. За него това бе само малка хитрост, с която да заблуди Джеймс Малъри.

Въпреки че осъзнаваше всичко, изживяването бе невероятно вълнуващо и истинско. Кой би помислил, че целувката е нещо много повече от обикновено докосване на устни? Тя беше и прегръдка, и чувствено усещане за силни ръце, обвити около тялото й, и твърди мъжки гърди притиснати към нейните. Косъмчетата по горната му устна я погъделичкаха и това я накара да потръпне. Езикът му я подразни и се опита да разтвори устните й, но не успя, защото тя не знаеше, че това може да е част от целувката. Възхитителни тръпки преминаха през стомаха й, краката й омекнаха и тя се вкопчи още по-силно в него.

— Много добре се справяш. Още минута-две ще са напълно достатъчни — прошепна той срещу устните й, преди да продължи, но й припомни, че нейната първа целувка, всъщност не е истинска, а само демонстрация за някой друг. Това я върна в действителността и сякаш я обляха със студена вода. Чувствената мъгла, в която се носеше се разсея бързо и тя пристъпи назад, за да сложи край на мига на интимност, който бяха споделили.

— Знам, че е малко късно — каза развеселено той и устните му се извиха в половинчата усмивка, — но позволете ми да се представя. Аз съм Жан Пол и ще съм ви задължен до края на живота си.

Усмивката му я смая толкова, че спря дъха й. Току-що бе вкусила тези устни! Сега те й изглеждаха толкова пленителни, че не можеше да откъсне поглед от тях.

— Малъри гледа ли още насам?

На Джулия й се наложи да си поеме дълбоко дъх поне няколко пъти, за да се концентрира върху въпроса му.

— Не бива да поглеждам — отвърна тя. — Той не е глупав. Ще разбере, че говорим за него.

— Права сте.

— Казвам се Джулия, между другото — чу се да казва тя и долови срамежливост в гласа си, която я учуди. Срамежлива? Не си спомняше някога да е била срамежлива. Този мъж й въздействаше по много странен начин. И то само защото бяха споделили първата й целувка?

— Изключително хубаво име и от двете страни на океана — отвърна той.

— Къде отвъд океана сте бил?

— Просто съм на посещение в Англия с приятели.

Тя забеляза, че той всъщност не отговори на въпроса й, но може и да не бе умишлено.

— Значи не живеете тук?

— Не.

— Но вие звучите като истински англичанин.

— Опитвам се, cherie — подсмихна се той.

— О! — смути се, че толкова бързо бе забравила акцента, който се долавяше в говора му. Но той може да бе англичанин отраснал във Франция и за да е напълно сигурна го попита: — Значи сте французин?

— Много мило от ваша страна, че забелязахте.

Тези думи й се сториха странни. Но й хрумна, че макар той да се справяше добре с английския език, на моменти не успяваше да намери точните думи и затова звучеше объркващо.

Сега, след като му бе помогнала каквото и да й бе струвало, знаеше, че трябва да го остави и да се върне при Карол, но откри, че не й се иска да се сбогува с него. Осъзна, че в крайна сметка може и да не бе успяла да му предложи помощта, на която се бе надявал. Когато му позволи да я целуне, бе мислила само за себе си, не и за неговото положение. Налагаше се да го предупреди. Така бе правилно да постъпи.

— Тази целувка може и да не е заблудила Джеймс, защото ме познава.

— Господи, трябваше да попитам дали сте омъжена.

Само това ли бе разбрал от предупреждението й? Тя повдигна вежди и отбеляза:

— Бракът изглежда не ви спира.

— Иска ми се да не бе така, cherie. Болезнено е да обичаш някого, когото не можеш да имаш.

Въздишка потвърди думите му и тя отново почувства съжаление към него. Предположи, че дори се е изчервил под маската, въпреки че долната половина на лицето и врата му бяха твърде загорели от слънцето, за да е сигурна.

В случай, че бе права, тя призна.

— Не съм омъжена.

— Но сигурно имате ухажори.

— Не, всъщност…

— Вече имате.

Джулия не можа да се сдържи да не се засмее. Този мъж наистина ли флиртуваше с нея? Имаше малко опит с флиртовете, откакто бе навършила осемнадесет. А и сега всичко бе толкова невинно, защото знаеше, че мъжът не е сериозен. Всъщност се бе сблъскала с няколко мъже със съмнителен морал, които, знаейки за разочароващите обстоятелства около годежа й, й бяха предлагали тайни връзки. И въпреки, че се срамуваше да го признае всъщност бе изкушена да се поддаде. Но това беше преди да открие начин да сложи край на ужасното си положение. Освен това никога не бе изкушена чак дотолкова.

Но Жан Пол беше наистина очарователен, особено когато не въздишаше по разбитото си сърце, затова реши да продължи играта и отвърна свенливо:

— Трябва ли да ви напомням, че сте влюбен в друга?

Той погали бузата й с опакото на ръката си.

— Вие бихте могла да ми помогнете да я забравя. Ще се съгласите ли да опитате?

Да го отдалечи от другата жена й се струваше малко нечестно, но тази жена, така или иначе, вече бе омъжена за друг. В такъв случай нямаше ли да е благородно да му помогне да излекува разбитото си сърце?

Джулия рязко сложи край на тези мисли. Какво, по дяволите, си въобразяваше? Само защото той неочаквано й звучеше сериозно, бе готова да обмисли предложението му? Беше изкушаващо. Не можеше да го отрече. Но всъщност не желаеше да се сближи с някой, който не възнамеряваше да остане в Англия за дълго. Това щеше да я постави в същото положение, в което бе той — да желае някого, когото не можеше да има.

И преди да е променила решението си каза:

— Време е да се връщам при приятелите си, а вие трябва да напуснете бала, преди усилията ни да ви спасим от убийствения поглед на Джеймс да са се оказали напразни.

— Добър съвет, cherie. Adieu, докато ние…

Тя не изчака да чуе останалото и бързо започна да си проправя път през тълпата. Преди да стигне до Карол, все пак хвърли един поглед към Джеймс Малъри и видя, че цялото му внимание е насочено към съпругата му. Може и да бяха успели да го заблудят все пак.