Джоана Линдзи
Съвършен годеник (41)

Глава четиридесет и първа

Ричард бе подгизнал до кости, когато седна до брат си на кея. Въпреки че бе свалил ризата си, водата все още се стичаше от късите му панталони, както и надолу, от косата, по гърдите и гърба му. Денят бе много топъл и щеше бързо да изсъхне.

Докато растяха, често споделяха с брат си тази спокойна обстановка. Наоколо бяха разпръснати величествени стари дървета и дивите цветя растяха в изобилие по поддържаната ливада. Тогава им бе лесно да забравят къде се намират, ако не поглеждаха назад към къщата.

По време на обяда Ричард бе разбрал, че Матю не умее да плува и бе предложил заедно с Джулия да го научат. Момчето учтиво бе отказало урока, но изяви желание да ги придружи и да ги погледа как плуват, така че в крайна сметка отидоха заедно.

Чарлз също се присъедини. Докато Джулия и Матю вървяха пред тях, хванати за ръце, Чарлз обясни на Ричард:

— Страхува се от водата, затова не се изненадвай, ако не можеш да го примамиш вътре, дори където е плитко. Преди няколко години един от синовете на градинаря щеше да се удави там. Момчето умееше да плува доста добре, но получило схващане или нещо подобно, и Матю, който по това време си играел на задната морава, чул виковете на момчето и решил, че ще може да му помогне, нищо че самият той не можел да плува! Всъщност татко ги спасил. По това време търсил Матю, за да поговори с него, и бил единственият наблизо, който да им се притече на помощ. Оттогава Матю отказва на всичките ми опити да го науча да плува. Обвинявам се, че не го сторих по-рано.

Ричард бе твърдо решен да научи момчето след този разказ, но Чарлз бе прав. Въпреки че му показа колко забавно може да бъде във водата, а и Джулия се оказа голяма подкрепа в това начинание, не успя да примами Матю дори да опита. Накрая обаче Джулия успя! Просто трябваше да му обещае, че ще го държи през цялото време, докато не схване как се прави.

Докато наблюдаваше колко търпелива и внимателна е Джулия с момчето, Чарлз отбеляза:

— Изглежда има подход към децата, нали?

И Ричард си мислеше същото. Матю веднага се бе сближил с нея, докато към Ричард все още бе резервиран и сякаш не знаеше как да приеме чичо, когото досега не бе виждал.

Господи, мислеше си Ричард, пропуснал съм толкова много за тези девет години отсъствие.

— Дай време на Матю — продължи Чарлз, когато забеляза замисления поглед на Ричард. — Разказвал съм му толкова много истории за теб, всичките хубави, и внимавах баща ни да не се изпусне и да каже лоша дума за теб пред него. Може би е заради косата ти — досега не е виждал мъж с толкова дълга коса. Но по-вероятно височината ти го кара да се чувства неловко. Много е чувствителен в момента заради това, че е по-нисък от връстниците си. Но с Джулия… не е виждал млади дами, освен прислужничките. Няма да съм никак изненадан, ако е запленен от нея!

Нямаше нужда Чарлз да оправдава момчето. Ричард знаеше, че присъствието бе от значение, за да спечелиш нечия любов и доверие, а той не бе тук от дълго време, нямаше и да остане за в бъдеще. И все пак с дълбоко чувство на тъга осъзна, че това бе семейството, за което винаги бе мечтал. Жена и деца да лудуват наоколо, братя, които да наблюдават отстрани, веселие, смях, усещане за сплотеност, а тази идилия вероятно нямаше да се случи отново. Той и Джулия щяха скоро да заминат.

Все още не бе имал възможност да обясни на Чарлз какво правеха тук. Милтън ги бе извикал в салона, когато влязоха в къщата, а веднага след това всички се бяха насочили към трапезарията за обяд. Милтън бе продължил да удивлява Ричард, защото нито веднъж в присъствието на детето не се бе държал язвително или неприятно.

Ричард и Чарлз бяха достатъчно далеч от веселбата във водата и можеха да говорят спокойно насаме, затова не се изненада, когато Чарлз попита:

— Рич, какво става между теб и Джулия и защо наистина сте в Уилоу Уудс? Поведението ти противоречи на всичко, което ми каза в странноприемницата.

Сега, когато темата бе започната, Ричард почти бе решил да разкаже на Чарлз същата история, която бе разказал на баща си. Не че не вярваше на брат си, но постановката трябваше да остане неразкрита, а Чарлз не бе много добър в пазенето на тайни. Но той му бе брат и можеше да им помогне да намерят договора по-бързо. Поне можеше да му разясни ежедневната програма на баща им, което щеше да помогне в търсенето.

Ричард поклати глава и даде сбита версия на истината на брат си, като завърши:

— Изглежда не е доволен от предстоящата сватба, а човек би помислил, че ще е във възторг, че най-накрая желанието му ще се сбъдне.

— Тогава той просто не ви вярва, което не ме изненадва. Второто му име спокойно може да е „скептик“, доколкото го познавам. Но пък той винаги е бил подозрителен за всичко извън очакваното, а това е като гръм от ясно небе. Не си ли спомняш?

— И аз стигнах до същия извод, което означава, че трябва да се „представим“ още по-убедително или просто да намерим договора. Знаеш ли къде го пази?

— Съжалявам, нямам никаква представа. През всичките тези години той не говореше за теб, а когато аз започвах темата, просто се вбесяваше. Дори повдигнах въпроса за договора, след като те видях и ми каза за намеренията на Джулия.

Ричард се замисли:

— Казал си му, че си ме видял?

— Не, разбира се, че не. Но планът й никак не ми допадна. Прекалено съм суеверен, нали знаеш. Ако те обявеше за мъртъв, щеше да е като предизвикателство към съдбата и накрая наистина да умреш. Трябваше поне да се опитам да спра това, като го убедя да я освободи от договора. Разбира се, той отхвърли моите доводи.

И с подозрителната си природа Милтън бе предположил, че Ричард вероятно е наблизо, за да се зароди тази молба. Но Ричард нямаше намерение да споменава за пътуването до Австралия, което Милтън му бе устроил, в случай, че Чарлз косвено бе помогнал на Милтън да го открие.

Ричард продължаваше да се интересува от настоящите навици на баща си и сподели:

— Татко бе навън до късно снощи. Обичайно ли е за него да не е вкъщи през по-голямата част на вечерта?

— Прекарва времето си с вдовица някъде наблизо.

Ричард повдигна вежда:

— Любовница? Той?

Чарлз поклати глава:

— Не си мисли, че я издържа, не че би могъл. Тя живее удобно с малка издръжка и явно харесва компанията му.

Идеята, че която и да е жена би се наслаждавала на компанията на Милтън, бе налудничава:

— Тогава сигурно нещо не е наред с нея.

Чарлз се усмихна:

— Всъщност не. Тя е на неговата възраст или някъде там и не е от аристокрацията.

— Значи се е прицелила в титлата му?

— Вероятно или просто е самотна. Често го кани на вечеря, така че няколко пъти седмично двамата с Матю вечеряме сами. Понякога се прибира късно и въпреки че не може да се каже, че му е любовница, вероятно споделят леглото от време на време.

— Мислиш ли, че ще се ожени за нея?

— Не — каза Чарлз, а после добави откровено. — Ако бе богата, вероятно, но тя не е.

— Недостатъчно пари за него, колко жалко. Осъзнаваш ли, че винаги е бил обсебен от парите?

— Доста трудно бе да го пропусна. Но знаеш ли защо е такъв? Твоят дълг не е първият, който му се е налагало да погасява. Родителите на майка ни са били потънали в задължения и скоро след сватбата на родителите ни, всеки един от кредиторите им дошли да тропат на вратата на татко. Семейството на майка ни всъщност смятали, че баща ни е богат, затова и не са му позволили да се освободи от уредения брак, също както и той постъпва с нас. Всъщност това имение има достатъчно арендатори, така че мястото би процъфтявало, ако не се бяха натрупали толкова стари дългове. Майка ни също му е струвала скъпо. А и Кандис нямаше зестра. Баща й считаше, че женитбата с дъщеря на херцог е достатъчна и наистина бе така. Създаването на тази връзка бе и причината за брака ми. От теб се очакваше да напълниш кесиите отново и да изплатиш старите дългове.

Ричард трепна:

— Вместо това аз добавих още към тях. Чувстваш ли се засегнат от лошото състояние на къщата, в която живееш… заради липсата на средства?

— Аз разполагам със средства — отвърна Чарлз изненадващо. — Издръжката, която Кандис продължи да получава след сватбата, бе удвоена след раждането на Матю и сега е прехвърлена върху мен, за да може той да получава всичко необходимо. Херцогът би разглезил Матю ужасно, ако му позволя, но не бих го направил.

— Значи си могъл да възобновиш доброто състояние на това място?

— Да. Лесно при това. Но тогава баща ни ще разбере, че имам пари и ще ги приеме за свои. Това няма да се случи.

Ричард се засмя:

— Браво на теб. Но Джулс ще пооправи имението, ако останем достатъчно дълго. — Предвид темата, той си спомни разговора си с Джулия по повод колебанието им, защо графът не бе използвал Чарлз за осъществяването на брачния договор. Ричард повдигна въпроса сега: — Баща ни някога молил ли те е да се ожениш за Джулия? След като овдовя?

Чарлз се усмихна:

— Всъщност, направи го преди около три години, малко преди Джулия да навърши осемнадесет и ти още не се бе появил да се ожениш за нея. Дори се опита да ме убеди като извади тежкия довод, че Матю, по това време на крехката възраст от пет години, се нуждае от майка.

— Не бе съгласен с позицията му?

— Матю имаше дойка, както и гувернантка, които лично наех, две много майчински настроени жени. Толкова се привързаха към него, че не искат да го оставят сега, когато е вече голям! Никога не му е липсвала женската грижовност. Но татко повдигна въпроса още няколко пъти и то внимателно. Спомни си, че сега ме гледа като писано яйце, затова и не е настоявал да се оженя за нея.

— Явно си отказал — докато го казваше, Ричард се вторачи в Джулия и в красивата й усмивка към Матю, с когото разговаряше. Ричард не можеше да откъсне очи от нея, дори когато добавяше: — Да разбирам, че не си знаел в каква красавица се е превърнала?

— О, напротив.

Ричард насочи цялото си внимание към брат си:

— И въпреки това си му отказал?

Чарлз се усмихна широко:

— Вече рядко иска нещо от мен и никога не ми заповядва, така че почти не ми се отдава възможност да му отказвам сега, когато вече имам куража да го направя. Доста ми харесва — и добави с по-мрачен тон: — Освен това знаех защо ти не я искаше. Колко пъти роптаеше, че не би го възнаградил за ада, през който прекара двама ни като деца. Нямах намерението да му дам същото нещо, заради което напусна дома като противопоставяне спрямо него и желанията му.

— Благодаря — каза Ричард с лека усмивка. — Щеше да е голям шок да се прибера и да открия, че тя е част от семейството. Но стига сме говорили за това. Кажи ми, защо въобще все още живееш тук?

Чарлз се поусмихна:

— Ами, една от причините е, че имам любовница наблизо.

— Тръгни си заедно с нея.

— Не мога. Тя е омъжена за възрастен мъж, който се разболял скоро след сватбата им. Добра жена е и с нежно сърце. Няма да го изостави.

— Обичаш ли я?

Топлата усмивка на Чарлз отговори на въпроса му, но той добави:

— Свикнал съм с нея… да, силно съм привързан към нея. В началото беше само плътско удоволствие, но вече изминаха шест години откакто се срещаме. Не е от знатен произход, но това няма значение. Възнамерявам да се оженя за нея, когато съпругът й почине. Обичам я достатъчно, за да изчакам.

Именно такава обич Ричард бе търсил винаги — издържлива, преодоляваща препятствия, взаимна. Откри, че се е втренчил в Джулия отново.

— Но ти видя другата причина да съм още тук, когато се върнахме — продължи Чарлз. — Матю обича своя дядо. Няма да му отнема възможността да разбере какво означава семейство.

— Никога няма да му кажеш какъв в действителност е Милтън, нали? — предположи Ричард.

— Вероятно не.