Джоана Линдзи
Скандал и още нещо (1)

ПРОЛОГ

Англия, 1808 година

Срещнаха се призори. Просеката беше тясна, точно встрани от горската пътека, но въпреки това мястото бе доста известно. Един стар камък, наполовина затънал в храсталаци, бележеше мястото на незнайно каква древна битка. Сега беше по-известен като Камъка на дуелите.

Тук със сигурност се бяха провели поне седем дуела; носеха се слухове за много повече. Разбира се, в Южна Англия имаше други подобни места, на които мъжете можеха да уредят разногласията си, но никое не беше толкова прочуто. Дори от далечен Лондон в Кент идваха мъже, за да отмъстят за поруганата си чест.

Като момчета Себастиян Таунзенд и неговият най-добър приятел Джайлс бяха изследвали това място, запленени от историите за чест и кръвопролития. Те бяха съседи — именията на бащите им граничеха. Камъка на дуелите се намираше в гората на север от домовете им.

Джайлс съвсем естествено го посочи като място за срещата им, секунди след като Себастиян му каза: „Боже Господи, нима си се оженил за курва?“

Джайлс го беше ударил, и правилно: Себастиян не биваше да е толкова безочливо груб. Единственото му оправдание беше, че е изпаднал в шок. Та нали току-що беше открил, че неволно е спал със съпругата на най-добрия си приятел.

Откъде, по дяволите, би могъл да знае? Жената не биваше да се появява на онова соаре в Лондон сама. Не биваше да му се представя само с малкото си име — Жюлиет — и да го оставя с впечатлението, че не е обвързана. Но Жюлиет беше отишла много по-далеч. Беше флиртувала бурно с него, намеквайки му, че е редно да се срещнат на някое по-усамотено местенце, за да се опознаят по-добре. Тогава Себастиян остана много доволен. Тя бе фантастична: ново лице, изтънчена светска дама, която беше наясно какво иска и не се свенеше да го признае. С удоволствие бе удовлетворил желанието й. По нищо в действията й не личеше, че е почтено омъжена.

Този прибързан брак се беше оказал необмислен ход от страна на Джайлс. Колко нетипично за него! Той си имаше годеница, прекрасна английска наследница на име Елинор Ландор. По тази причина се колебаел да съобщи новината на баща си и държал младата си невеста в Лондон, докато намери приемлив начин, по който да обясни как така се е оказал женен за нея. Не е било редно Жюлиет да отива на онова соаре сама, без съпруга си.

Джайлс бе дошъл в дома на Себастиян, за да му отправи лично обвиненията. Очевидно обзета от угризения, Жюлиет му признала за изневярата, прехвърляйки цялата вина на Себастиян. Дори се заклела, че той я е прелъстил, което беше абсолютно изопачаване на истината. В гнева си Джайлс беше отказал да изслуша обясненията на най-добрия си приятел:

— Камъка на дуелите, призори — изфуча той и напусна къщата. Обвиненията бяха изречени в преддверието на „Горския кът“, семейното имение на Таунзенд, веднага щом Себастиян се показа на стълбището. За съжаление баща му дойде от кабинета, привлечен от крясъците, и чу разправията. Той не беше сърдит. Неговото разочарование от най-големия му син и наследник обаче си личеше и това дълбоко нарани Себастиян. Досега младият мъж нито веднъж не беше давал на баща си повод да се срамува от него.

Дъглас Таунзенд, осми граф Еджуд, се бе оженил твърде млад и сега беше само на четиридесет и три години. Висок, с черна коса и кехлибарени очи, той бе красив и представителен мъж, който объркваше плановете на местните сватовници с упорития си отказ да се ожени повторно след смъртта на съпругата си. Беше предал впечатляващата си осанка на синовете си Себастиян и Дентън. С разлика от една година във възрастта (двайсет и две годишният Себастиян бе първороден) братята би трябвало да се разбират чудесно, но нещата стояха другояче. Себастиян беше много по-близък с приятеля си Джайлс Уимис. Не че не обичаше брат си, но Дентън отдавна бе престанал да крие, че му завижда. С течение на годините негодуванието му, че винаги ще си остане само лорд, защото се е родил втори, бе нараствало и сега той беше озлобен млад мъж, който редовно участваше в пиянски запои. За разлика от Себастиян Дентън редовно си навличаше бащините укори.

Дъглас въздъхна:

— Предполагам, не си подозирал, че тази жена е съпругата на Джайлс.

— Мили Боже, никой нямаше представа, че се е оженил, докато с Дентън бяха на обиколка из Франция. Брат ми или не е знаел, или са го заклели да мълчи, защото нищичко не спомена, когато отидох в Лондон да ги посрещна. Джайлс също не ми каза — та той още не е съобщил на семейството си! Очевидно тайно я е настанил в Лондон, за да скъса с годеницата си, преди да се е разчуло колко грубо я е изоставил. Татко, изобщо не подозирах, че жената е омъжена, и то за най-добрия ми приятел.

— Но все пак сте се любили?

Себастиян се изчерви. Искаше да отрече, но не можеше:

— Да.

— Какво чакаш тогава? Върви, обясни се с Джайлс, виж с какво можеш да изкупиш вината си. Но тази сутрин никъде няма да се срещате. Забранявам. Той не ти е някакъв случаен познат. Двамата сте неразделни от деца, също като мен и Сесил. Той е негов единствен син.

Себастиян възнамеряваше да постъпи точно така, и то не само защото обичаше Джайлс като роден брат. Баща му го каза много точно:

— Познавам те, Себастиян. Няма да можеш да се понасяш, ако му сториш зло.

За нещастие злото вече бе сторено. Джайлс не отстъпваше. Себастиян осъзна болезнено ясно, че денят преваля, а той още доникъде не е стигнал. Обясненията му само наляха масло в огъня. Джайлс просто не бе в състояние да го чуе. Независимо дали вярваше на приятеля си, нещата се свеждаха до простия факт, че волно или неволно Себастиян е спал с жена му.

Зората едва започна да проблясва на хоризонта. Преди няколко часа бе заваляло и засега не даваше изгледи да спре. Секундантът на Себастиян, Тиодор Пули, се надяваше, че дуелът ще бъде отложен заради лошото време. Тиодор беше само безпристрастен познат, но се държеше така, сякаш животът му зависи от скорошното спиране на дъжда. Всъщност подскачаше при всяка гръмотевица.

Себастиян не отвръщаше на притесненото бърборене на секунданта си. Беше като вцепенен. През дългите безсънни часове на нощта бе решил какво ще направи — единственото, чрез което би могъл да изкупи вината си. Не за пръв път някой мъж отиваше на дуел с намерението да загине.

Джайлс закъсня. Тиодор тъкмо предлагаше да си тръгват, когато той пристигна със секунданта си. Себастиян не познаваше човека, избран от приятеля му за тази важна роля.

— Изгубихме проклетата пътека заради дъжда — обясни Джайлс.

Все пак Тиодор предпочиташе да се отърве от дъжда сега, вместо по-късно. Ето защо предложи:

— Не мислите ли, че би трябвало да отложите дуела за някоя ясна сутрин?

— По това време на годината? — възрази вторият секундант с лек, почти недоловим акцент. — Че тук има ли изобщо ясни сутрини?

— Или ще се дуелираме сега, или ще го убия — заяви Джайлс.

Себастиян се беше надявал, че малко сън може да изцеди прошка от сърцето на Джайлс или поне да го накара да осъзнае, че не е действал умишлено. Но приятелят му изглеждаше точно толкова гневен колкото и предишния ден.

— Добре — неловко се изкашля Тиодор. — Да продължим по правилата.

Пистолетите на Джайлс бяха донесени на Себастиян за оглед. Той отпрати секунданта. Неговите пистолети бяха занесени на Джайлс по същия начин. Приятелят му само се поинтересува дали са заредени. Джайлс си даваше сметка, че Себастиян не иска да го убие.

— Пригответе се, господа.

Застанаха с гръб един към друг. Не биваше да разговарят, но обзет от угризения, Себастиян изрече:

— Съжалявам.

Джайлс с нищо не показа, че го е чул. Броенето започна. Дъждът и гръмотевиците не бяха отслабнали, но все пак слънцето беше изгряло и през дърветата се процеждаше сивкава светлина. Беше достатъчно светло, за да се вижда; достатъчно светло, за да се убива.

Направиха необходимия брой крачки, стиснали избраното оръжие в ръка, насочена към земята. Броенето продължи, последва нареждане да се обърнат, да се прицелят…

Себастиян вдигна пистолета си, твърдо решен да направи задължителния изстрел където и да е, но не и в Джайлс. Но приятелят му стреля моментално и го улучи под мишницата точно когато той дърпаше спусъка. Джайлс беше добър стрелец и би трябвало да се справи по-добре от такова близко разстояние. Раната, която нанесе на Себастиян, бе незначителна, но накара ръката му да трепне. Гърмежът отекна сред дърветата, сливайки се с поредната гръмотевица. Куршумът би трябвало да попадне в някое дърво, но вместо това се заби право в гърдите на Джайлс.

Себастиян видя как приятелят му рухва безпомощно на земята. Изненадата, изписана върху лицето на Джайлс, винаги щеше да го измъчва. Шокът го накара да се закове на място, докато секундантът на Джайлс го преглеждаше. Мъжът погледна Себастиян и поклати глава.

— Ще осведомя баща му. Предполагам, че вие ще осведомите вашия.

— Но нали нямаше да стреляш по него? Какво те накара да размислиш? — обади се Тиодор. Той млъкна, видял кръвта, която се стичаше изпод мишницата на Себастиян. — Ах, ето какво. Какъв ужасен късмет! Или по-точно казано, феноменален късмет — зависи от гледната точка.

Себастиян не отговори. Всъщност едва чуваше Тиодор. Невъзможно бе да се опишат чувствата му, щом осъзна, че току-що е застрелял най-добрия си приятел. Задушаваше се от мъка, ужас и ярост. Изпитваше толкова силна вина, че тя се загнезди в сърцето му и пусна здрави корени. А тепърва му предстоеше да каже на баща си, че не се е вслушал в заръките му, че планът му да се оправдае чрез собствената си смърт е дал обратен резултат.

В онова студено, мрачно утро Себастиян трябваше да загине при Камъка на дуелите. И в известен смисъл точно така стана.