Джоана Линдзи
Съвършен годеник (46)

Глава четиридесет и шеста

Джулия взе решението да напусне Англия с Ричард, много по-лесно, отколкото й се струваше, че ще бъде. Направи го още преди да влезе в дома си.

Изчака камериерката си да слезе от втората карета и й нареди:

— Нека да свалят още сандъци от тавана, и ги приготви днес. Заминавам на дълго пътуване по море със съпруга си.

Щом влезе в къщата обаче, веднага отправи поглед нагоре, където бе стаята на баща й. Знаеше, че най-трудното предстоеше. Не й харесваше да признае какъвто и да било свой неуспех, а фарсът в Уилоу Уудс бе най-големият провал в живота й.

Баща й бе в спалнята си, но не и в леглото. Артър помагаше на Джералд да раздвижи краката си, като ходеха напред-назад из стаята — ръката на Джералд бе върху рамото на Артър за опора. Радваше се да види как работеха усърдно, за да възвърнат силата на мускулите му.

— Добре дошла в къщи! — Джералд й се усмихна, когато я забеляза. — Не очаквах, че ще успеете толкова бързо. Ела, нека седнем на този възхитителен балкон, който си построила за мен и можеш да ми разкажеш всичко.

Вратите на терасата бяха широко отворени и позволяваха на топлия, свеж въздух да влезе в стаята. Артър отведе Джералд навън. Джулия ги последва и седна до баща си. Колко често му бе чела тук през летните месеци? Бе сигурна, че той не възприема и дума, но това не я бе спряло да опитва в случай, че той все пак я чуваше.

Въздъхна щом срещна очакващите му очи:

— Не проработи, татко. Графът прекрати играта ни.

— Как я прекрати?

— Със специално пълномощно да се венчаем незабавно и свещеник по петите му. Ние сме женени.

Джералд се намръщи и внимателно зададе въпроса си:

— Това не е щастливо оповестяване, така ли?

— Не, наистина не е.

Той въздъхна:

— Съжалявам, дори не трябваше да те питам. Но ти и Ричард изглежда се разбирахте толкова добре, когато бяхте тук двамата и затова ми хрумна идеята, че може би вече се харесвате, след толкова много години и че нещо все пак може да се получи между вас.

Гърлото й се стегна и тя погледна встрани, преди да отговори:

— Харесваме се, но никак не си подхождаме. Той води живот, изпълнен с приключения, от другата страна на океана, а повече от времето е по море. Самата аз по-скоро бих изчислявала печалбите в счетоводните книги… тук.

— Тогава ако и двамата не сте искали да се ожените в този момент, защо го направихте? Казах ти, че ще понеса всякакъв скандал. Защо просто не отказахте?

Искаше й се да не я бе питал. Усети как червенина залива бузите й. Въпреки че не бе правила любов с Ричард тази вечер, имаше свидетели, които можеха да кажат друго.

— Бях по бельо… в спалнята на Ричард.

Джералд прочисти гърлото си:

— Разбирам.

Тя се стегна:

— Всъщност не е така, както изглежда. Всичко бе част от театъра ни. Искахме графът да си помисли, че спим заедно, така че да повярва, че наистина желаем да се оженим и да намали бдителността си. Той бе крайно скептичен. Смятахме, че това може да го убеди. Не ни хрумна, че ще го използва като средство да ни венчае веднага. Нахлу в стаята на Ричард със свещеник и няколко свидетели. Точно, както Милтън, вероятно се бе надявал, ни завари в компрометиращо положение. Така собственият ни театър се обърна срещу нас. Освен това Ричард дори няма да остане в Лондон достатъчно дълго, за да получим развод.

— Искаш да кажеш, че няма да се съгласи на такъв?

— О, той ще се съгласи, просто не тук. Напуска страната утре. Така че, ако искам развод, трябва да отида чак до неговия дом на Карибите, за да го получа. Много е ядосан, че се стигна до тук и не иска да се вслуша в разумните ми доводи.

— Аз ще разговарям с него.

— Няма смисъл, той просто отказва да го обсъжда. Ако имаше повече време да се успокои и да помисли логично, можеше и да се вразуми, но няма. Разбирам напълно защо е толкова бесен. През всичките тези години е бил далеч от тук, но не за да избегне мен, а за да не позволи на баща си да наложи волята си. Въпреки това графът спечели битката с този брак.

Джералд изрече с отвращение:

— Милтън Алън няма да получи нищо друго, освен зестрата, за която сме се договорили.

— Радвам се, че казваш това. Иска ми се дори нея да не получи след всичко, което направи, но разбирам, че зестрата е част от уговорката. Въпреки това можеше да получи повече. Няма никакъв смисъл в това, че отказва на твоите предложения, нали? А той все още смята, че може да получи много повече, което… не искам да го казвам, татко, но ме кара да се страхувам за живота ти. Ричард следва неговия сценарий като отново си тръгва. Ако ти умреш, Милтън ще може да контролира всичко чрез този брак.

Той й се усмихна:

— Обуздай развихреното си въображение, скъпа моя. Причината да не прекратя тази връзка е, защото майка ти винаги ме умоляваше да изчакам. След това, заради последствията от катастрофата, бях неспособен да го направя и Милтън продължи да смята, че бракът ще ни направи едно голямо щастливо семейство. А семействата се грижат за своите, дори за черните си овце.

Тя разбираше за какво говори. Дори братовчед й Реймънд, който можеше да се приеме за тяхната черна овца, защото презираше всяка отговорност и водеше безгрижен начин на живот, все още бе издържан от Джералд и щеше да продължи да е така. Той бе от семейството. Сега и Милтън бе техен роднина, нежелан, но, дявол да го вземе, все пак част от семейството.

— Това означава, че ще помогнеш на графа, когато почука на вратата ни — отбеляза тя. — Не се и съмнявам, че той ще го направи и то неведнъж.

— Не, не означава нищо подобно. Това обяснява, защо той все още мисли, че ще му помогна. Трябваше да ме оставиш да говоря с Милтън. Щях да му покажа, че не прощавам и не забравям. А той спечели моята враждебност за това, което причини на собствения си син, и за сълзите, които те накара да пролееш.

Тя прехапа устната си силно обезпокоена:

— Но той не знае това все още. А ако не може да бъде вразумен заради манията му спрямо твоето богатство и…

Джералд нежно сложи пръста си на устните й:

— Замълчи. Ако би ти донесло някакво спокойствие, ще подготвя документ, който ще му попречи да наследи, каквото и да било от мен, и ще му го изпратя много бързо веднага.

— Идеята ми харесва. Бих искала също така да прехвърлим всичко обратно на твое име, преди да замина, за да направим всичко едновременно.

Джералд кимна, но после въздъхна:

— Значи наистина заминаваш за Карибите?

— Няма да е задълго. Няколко седмици и…

— Отнема три или четири седмици само да стигнеш до там.

Джулия въздъхна:

— Е, ще погледна от хубавата страна на нещата… някак си. Никога досега не съм пътувала, освен в Англия и няколко пъти до Франция, така че предполагам ще е интересно пътуване. Лесно е да се разбереш с Ричард, когато е спокоен.

— Нима?

— Да, наистина. Няма нищо общо с мъжа… всъщност, момчето, което познавах и мразех. Животът в чужбина, далеч от баща му, толкова много години, са го променили коренно… до момента, в който не се приближи отново до него.

Джералд я изгледа любопитно:

— Сигурна ли си, че искаш развод?

Онова странно усещане отново започна да се надига в нея. Успя единствено да каже:

— Убедена съм, че той иска.

— Това не отговаря на въпроса ми.

Не, наистина не отговаряше, затова сподели тъжно:

— Не мога да отрека, че имаше моменти, когато започнах да си мисля, че той би бил идеален за мен. Но начинът ни на живот не е съвместим вече, татко. Той никога няма да се върне в Англия, не и докато баща му живее тук. Можеш ли да си ме представиш в тропиците, където винаги е толкова горещо? Не след дълго ще започна да копнея за снежинки. Аз не мога да си го представя, а… а и той не ме обича.

— Разбирам — Джералд въздъхна. — Не ми се искаше да се измъкнеш от кашата, която аз забърках точно така.

— Знам, но поне проклетият договор е изпълнен и никога вече няма да ме преследва.

— Но разводът е сериозна работа. Аристократите, с които си в дружески отношения, ще го отчетат като скандално решение. Ще има последствия, които няма да са приятни, най-малкото в социален аспект. Може да спрат да те канят на техните приеми, дори да станат пренебрежителни към теб.

— Да не би да предлагаш…?

— Не, мила моя, ако считаш, че така трябва да постъпиш, тогава имаш моята подкрепа. А и просто споменавам най-лошото, което може да се случи, но може и да не е толкова зле, всъщност. Положението ти е уникално, с годеник, който бе далеч толкова много години, а на теб ти се наложи да го чакаш цели три. Това може да ти спечели съчувствие или поне разбиране за причините да не можеш да му простиш.

Разбиране от обществото? Ако решаха, че нещо „просто не е направено“, обясненията нямаше да имат значение. Тя лесно можеше да изгуби всичките си приятели заради това.

Баща й сякаш прочете мислите й и предложи:

— Защо не се видиш с Карол, преди да заминеш и да разбереш какво мисли тя за всичко това? Артър ми каза, че тя вече не живее отсреща, откакто се е омъжила, но дали е достатъчно близо, за да можеш да отскочиш да я навестиш набързо? Не се сетих да я попитам миналия ден, когато се отби да изрази радостта си от възстановяването ми.

— Тя и Хари живеят в имението му в провинцията, но имат и къща в Лондон, а с наближаващия сезон на приеми тя вероятно е още в града. Това е чудесна идея, татко. Ще се срещна с нея, преди да отпътувам за кратката си ваканция на Карибите.

Той се засмя на подбора на думите:

— Ако, както казваш, компанията на Ричард, не те вбесява както преди, тогава може и да се насладиш на пътуването. Островите в този район са известни със своята красота, въпреки че вероятно там е леко топло по това време на годината.

— Леко? По описанието на Ричард е много горещо. Но не възнамерявам да оставам повече от необходимото. Колко хубаво би било, ако и ти можеше да дойдеш с мен.

— Не е възможно. Дори ако бях физически подготвен, един от нас трябва да остане, за да поддържа фронта тук. Но ако искаш, вземи Реймънд?

— Боже мили, не. Тогава пътуването със сигурност ще бъде изнервящо.

Като излизаше от спалнята на баща си, Джулия се чудеше дали ще има достатъчно време да свърши всичко, което трябваше през този следобед. Първо изпрати съобщение до Карол, надявайки се приятелката й да дойде, за да поговорят, докато тя опаковаше. Не искаше да излезе и да изпусне адвоката. И тъй като не се беше виждала с Карол от бала на Малъри, сега имаха да си кажат доста неща.

Едва бе отпратила лакея с бележката си, когато Карол влетя в стаята, докато тя изваждаше дрехи на леглото, които камериерката да опакова веднага след като сандъците бъдат донесени от тавана.

Явно Карол вече е била на път към къщата, за да я посети, и първият й въпрос бе:

— Как се оказа женена?

Смаяна, че Карол вече знае, Джулия попита:

— Как научи?

— Шегуваш ли се? Слугите долу говорят само за това, откакто камериерката ти е разпространила новината. Икономът го спомена веднага след като ме пусна вътре.

Джулия въздъхна. Щеше да смъмри камериерката си. Момичето трябваше да престане с клюкарстването.

Но Карол я изненада още повече, когато добави:

— Но аз вече знаех какви ги вършиш в Уилоу Уудс.

— Как? Всъщност няма значение. Татко каза, че си го посетила, докато ме е нямало. Да приема, че е споменал за това? — предположи Джулия.

— Да, дойдох да го видя, но ти отново не бе вкъщи… почти смехотворно е колко пъти двете се разминавахме онази седмица. Затова посетих баща ти вместо това, а и не го бях виждала от неговото възстановяване. Но той само спомена къде си и по каква причина, само защото предполагаше, че вече знам. Помни, че двете си казваме всичко. Бях толкова разочарована, че не го чувам от теб. Баща ти не описа положението в подробности, когато разбра, че дори не подозирах, че годеникът ти се е върнал в града.

— Казах ти за него вечерта на бала…

— Не си!

— Напротив. Казах ти… или поне косвено — отвърна Джулия. — Всъщност, тогава и аз не знаех, че е Ричард. Французинът? Спомняш ли си вече?

— Той? О, Боже. Но нали каза, че той е влюбен в някой друг? Омъжена жена?

— Джорджина Малъри.

Карол си пое рязко въздух:

— Иска да умре ли?

— Не, а и съм убедена, че това е било сляпо увлечение. Нито веднъж не показа тъга, когато споменаваха името й. Не се съмнявам, че дръзката му природа го е накарала да се влюби в риска от преследването й.

Карол въздъхна:

— Но това означава, че не сте наистина женени, нали? Само си накарала камериерката ти да мисли така поради някаква причина?

— Вероятно ще е по-добре да седнеш — каза Джулия и разказа на Карол всичко.

След като я изслуша, дори и по-интимните подробности, които Джулия никога нямаше да каже на друг, Карол проговори с изумление:

— Това е доста… затруднено положение. Не, не плачи!

Джулия не можеше да се спре:

— Иронията е, че той е съвършеният съпруг за мен, но аз не съм съпругата за него.

— Мили Боже, ти го обичаш? След всички тези години на омраза към него, сега в действителност го обичаш?

— Не съм казала това.

— Не беше и нужно.

— Но не искам да живея толкова далеч от всичко, което познавам, на място, което е толкова чуждо.

Карол каза с досада:

— Няма как да знаеш дали ще ти хареса или не преди да отидеш там. Какви са другите ти опасения?

Джулия промълви:

— Той не ме обича.

— Сигурна ли си?

— Ами, не, но…

— Възможно е той да има същите опасения, както и ти?

Джулия прехапа устната си:

— Не съм сигурна.

— Тогава ще трябва да разбереш и ще се справите със ситуацията. Имате да прекосявате цял океан, преди да се срещнете с официално лице, което да прекрати брака, с който може би никой от вас не иска да приключва. Разкрий чувствата си пред Ричард.