Джоана Линдзи
Съвършен годеник (2)

Глава втора

Джулия въздъхна, когато видя ужасеното лице на Карол след необмисления си коментар.

— Нямах предвид това! Казах ти, че състоянието на баща ми не се е променило.

— Тогава как богатството и бизнесът му са твои, без той да е починал? — попита внимателно Карол.

— Защото по време на един от редките си дни на просветление, преди няколко месеца, той повика адвокатите и банкерите си у дома и ми прехвърли всичко. Не че не бях поела управлението още след инцидента, но сега поне адвокатите няма да ми се месят. Все още могат да ми дават напътствия, но не съм длъжна да ги слушам повече. В онзи ден татко просто ми преписа наследството по-рано от очакваното.

Адвокатите не можеха да развалят брачния й договор, но тя вече знаеше това. Баща й бе направил безуспешен опит още преди няколко години, когато стана ясно, че годеникът й е изчезнал. Но договорът можеше да бъде прекратен само със съгласието на родителите от двете страни, тоест тези, които го бяха сключили. А граф Манфорд — този ужасен човек, не се съгласи. Той все още се надяваше да се добере до богатството на Милър, чрез този брак. Това беше планът му от самото начало и затова бе предложил на родителите й да сгодят децата си, почти веднага след раждането й. Хелън беше много развълнувана, че ще се сдобие с лорд в семейството и веднага сграбчи възможността да омъжи дъщеря си за член на висшето общество. Джералд, който не бе толкова очарован от аристократите, се съгласи с годежа само, за да достави удоволствие на съпругата си. Всичко можеше да завърши щастливо, ако годениците не се мразеха.

— Разбирам, защо се радваш на свободата си, но това не означава ли и да се примириш с мисълта, че никога няма да се омъжиш, да имаш деца? — попита Карол предпазливо.

Джулия не се учуди, че приятелката й повдига въпроса за деца, след като толкова искаше да има свои и затова каза:

— Не, в никакъв случай. Аз искам деца. Осъзнах го, когато за пръв път спомена, че с Хари се опитвате да заченеш. И рано или късно ще се омъжа.

— Как? — попита Карол учудена. — Мислех, че ще останеш обвързана с този договор завинаги.

— Само, ако синът на графа е жив. Но минаха повече от девет години откакто той замина и няма никаква вест от него. Може да е мъртъв, да е заровен в някоя канавка, да е станал жертва на обир или на друго престъпление.

— О, Господи! — възкликна Карол, а сините й очи се разшириха. — Това е, нали? Можеш да подадеш молба до съда, за да го обявят за мъртъв, след като е минало толкова много време. Чудя се как не ми е хрумнало до сега?!

— Нито пък на мен, но един от адвокатите на баща ми ми даде този съвет преди три месеца, когато получих наследството си — каза Джулия, кимайки. — Графът ще се възпротиви, но предвид ситуацията, всичко е в моя полза… Трябва да призная, че ще ми липсват свободата и неограничените възможности, които годежът ми предоставя — добави Джулия. — Само помисли. Ти самата каза, че не се нуждая от компаньонка, защото съм сгодена. Всички виждат в мен жена, която все едно вече е омъжена. На колко приема мислиш, че ще бъда поканена, след като хората разберат, че съм богата наследница, която си търси съпруг.

— Не се дръж като глупачка — каза Карол иронично. — Добре знаеш, че всички много те харесват.

— А ти си твърде пристрастна, за да видиш по-ясно нещата. В момента не съм заплаха за никого и затова всички ме приемат за удобно допълнение към списъка им за гости. Когато ме погледнат те не се тревожат, че бих могла да повлека синовете им надолу по социалната стълбица или че бих могла да отмъкна първокласния улов на техните дъщери точно изпод носа им.

— Глупости, глупости, пълни глупости — каза Карол съвсем сериозно. — Ти, моето момиче, не вярваш достатъчно в себе си. Хората те харесват заради самата теб, а не заради богатството или, както каза, заради факта, че не си „на разположение“.

Карол говореше така, защото я обичаше, но Джулия знаеше, че аристократите гледаха на търговците отвисоко и често го правеха несъзнателно. Иронията беше в това, че тя не бе страдала от подобно отношение, може би защото бе сгодена за аристократ през целия си живот. Или може би, защото семейството й бе толкова дяволски богато, че бе почти смущаващо. Човек би си помислил, че баща й е банка, с всичките тези благородници, които идваха за заеми, през годините. Но и бащата на Карол беше използвал някои връзки, по молба на дъщеря си, за да уреди приемането на Джулия в същото елитно училище, където учеше и Карол, и там тя се бе сприятелила и с други благородници.

Така пред нея се бяха отворили много врати, но същите тези врати можеха доста бързо да се затворят, ако се разчуеше, че си търси съпруг.

— Не мога да си представя, че не се сетихме за това решение по-рано — отбеляза Карол. — Значи сега остава само да се отървеш от този проблем, за да започнеш да си търсиш истински съпруг.

Джулия се усмихна:

— Аз си търся. Просто все още не съм намерила мъжа, за когото искам да се омъжа.

— О, не бъди толкова капризна — каза Карол, без да осъзнава, че звучи точно като съпруга си Хари. — Сещам се за толкова подходящи… — когато Джулия започна да се смее, Карол спря и я попита: — Какво ти е толкова смешно?

— Ти мислиш, за мъже от твоя социален кръг, но аз не съм се вкопчила в мисълта да си намеря за съпруг друг лорд, само защото сега съм сгодена за такъв. Далеч съм от тази мисъл. Имам и други възможности. Не че подценявам аристократите. Дори очаквам с нетърпение този уикенд, балът, с който се открива светския сезон.

Карол се намръщи.

— Значи напоследък никой не е привлякъл вниманието ти?

Джулия се изчерви.

— Е, може и да съм малко капризна, но да си признаем истината — ти извади голям, ама наистина голям късмет като срещна Хари. Но колко са мъжете като него? Все още мечтая за съпруг като твоя, който да стои гордо до мен, вместо да ме зареже в някой ъгъл и да ми обърне гръб. Освен това трябва да внимавам за наследството си, не бих искала да попадна на някой, който ще го пропилее. Трябва да остане и за децата, които възнамерявам да родя един ден.

Очите на Карол изведнъж се разшириха тревожно.

— Погледни колко време си пропиляла! Ти си на двадесет и една и още не си омъжена!

— Карол! — възкликна Джулия, подсмихвайки се. — Аз съм на двадесет и една вече от няколко месеца. Какво толкова се е променило?

— Но преди бе на двадесет и една и сгодена. Това е напълно различно от това да си на двадесет и една без годеник. А и когато обявиш сина на графа за мъртъв, ще се появи във вестниците. Всички ще узнаят… О, спри да ме гледаш кръвнишки. Не те наричам стара мома…

— Ти вече го направи, на тази маса, преди петнадесет минути.

— Нямах това предвид. Просто се опитвах да ти обясня и… О, за Бога, знаеш, че не е същото. Ще го разбереш, когато си вече без годеник.

Джулия поклати глава.

— Ти виждаш нещата през твоите очи, вместо да се опиташ да ги видиш през моите. Ти и другите момичета, с които ходихме на училище, вярвахте, че трябва да се омъжите още през първия си сезон или ще настъпи краят на света. Това е толкова глупаво и аз ти го казах още тогава. Тази година, след пет години или след десет години, за мен няма да има разлика кога ще се омъжа, стига да не е за настоящия ми годеник и стига да съм достатъчно млада, за да имам деца.

— Не знам дали можеш да си позволиш лукса да мислиш по този начин? — въздъхна Карол отново.

— Явно все пак има полза от това да не си аристократ.

Заради начина, по който го каза, Карол избухна в смях.

— Предавам се. Но знаеш, какво означава това, нали? Сега ще трябва да организирам доста приеми в твоя чест.

— Не, няма.

— Да, ще го направя. Така че може да не ходиш на бала в чест на Малъри този уикенд. Няма да срещнеш много млади мъже там, а пък аз ще прегледам списъка си с гости, за да мога да включа…

— Карол, държиш се глупаво! Знаеш много добре, че това ще е балът на сезона. Поканите сега са много скъпи. Аз самата дори предложих триста лири за моята.

Очите на Карол се ококориха.

— Сигурно се шегуваш.

— Да. Струваше само двеста лири.

Джулия не чу смеха, на който се надяваше. Вместо това Карол я погледна сурово и каза:

— Знам за кой е този бал, въпреки че трябва да е тайна. Ти се сприятели с Джорджина Малъри и дори й ходи на гости няколко пъти…

— Те са ни съседи, за Бога, и то от близо седем или осем години? Живеят надолу по улицата.

— … но няма да ме подлъжеш да ида там — продължи Карол, сякаш не са я прекъснали.

— Балът не е в дома на Джорджина. Племенницата й лейди Идън го организира.

— Няма значение. Съпругът й ще бъде там, а аз успешно избягвам Джеймс Малъри през всичките тези години. Чула съм какви ли не истории за него и не искам да го срещна, благодаря ти много.

Джулия извъртя очи.

— Той не е чудовището, което описваш, Карол. Сто пъти ти казах, че не е никак страшен.

— Разбира се, той не се държи така със съпругата или приятелите си.

— Никога няма да разбереш, докато не се запознаеш с него, Карол. Освен това той мрази обществените прояви толкова много, че може и да не присъства.

— Наистина ли?

Джулия замълча. Разбира се, че щеше да присъства, все пак балът бе в чест на съпругата му. Но тя остави Карол да премисли нищожната възможност той да не е там и получи отговорът, на който се надяваше.

— Много добре, ще дойда с теб — Карол обаче не беше наивна и добави: — Но ако той е там, предпочитам да не знам.