Джоана Линдзи
Съвършен годеник (15)

Глава петнадесета

Джулия веднага се прибра вкъщи и се заключи в стаята си. Поколеба се дали да не потърси Карол и да поговори с нея. Наистина имаше нужда. Но беше толкова разстроена, че като нищо щеше да си изпусне нервите, а не искаше нито приятелката й, нито някой от прислугата да я види в такова състояние.

Беше много възбудена, разярена и изпитваше толкова силен страх, че дори не можеше да седне от силното треперене. Най-лошият й кошмар се бе върнал, сега, когато бе толкова близо да разкъса тази верига, която ужасният й баща бе затегнал около врата й още от бебе.

Определено не сънуваше. Видя го със собствените си очи и чу злобните му думи. Почувства яростта, която я обземаше всеки път в негово присъствие. Бяха изминали единадесет години, но, като се изключеше външният му вид, той изобщо не се бе променил. Доказа й го в мига, в който я разпозна. Щял да й извие врата. И не се шегуваше. Веднъж в опит да я сплаши я бе държал провесена през перилата на терасата на цели два етажа височина.

Но тя се бе променила. Вече не се обиждаше толкова лесно. Не допускаше никой да я разстрои, до степен да го нарани, както бе искала да нарани годеника си. Вече бе надраснала това импулсивно поведение. Например днес не се опита да издере очите му. Вместо това бе избягала, което бе много разумно. Гневът все още бушуваше в нея. Защо се бе върнал? Да изпълни ужасния договор? Дали въобще е напускал Англия? Бе споменал, че е влюбен в Джорджина от година. Това означаваше, че е бил тук. Лондон безспорно бе достатъчно голям, за да изчезнеш и той е можел да се скрие и да се присмива отстрани на положението й — обвързана с годеж, който той никога няма да превърне в брак. Беше съвсем в негов стил да се държи като такъв презрян негодник. Винаги е бил.

Е, тя щеше да го преживее. Докато баща й не разбереше, че Ричард се е върнал и не ги помъкнеше към олтара. Със сигурност нямаше да уведоми графа, че сина му е в града. Габриел Андерсън знаеше за него, но Джулия не бе сигурна, че е наясно кой е той. Може би просто го познаваше като Жан Пол. Пък и той щеше скоро да отплава. Очевидно семейство Малъри го познаваха само по име и не знаеха истинската му самоличност. Не виждаше какво би й попречило да довърши процеса по удовлетворяването на молбата й. Трябваше някак да успее да разтрогне този ужасен договор. Сигурна бе, че планът й ще проработи. Защо не, след като никой не подозираше за съществуването на Ричард? А когато развалеше договора нямаше да има причина той да се крие. Като че ли щеше да е най-добре да сключи сделка с него, за да е сигурна, че всичко ще бъде наред.

О, Боже, какво си мислеше? Познаваше го достатъчно и бе сигурна, че би разкрил присъствието си само, за да осуети плановете й и да я остави да чака още десет години преди да опита отново. Независимо дали е бил тук през цялото време или е просто на посещение, бе повече от ясно, че няма никакво намерение да се жени за нея. Вместо да се прибере у дома, при което графът веднага щеше да я уведоми, той се бе появил на бал с маски, за да съзерцава любимата си. И си бе позволил да опита да я прелъсти, с ясното съзнание, че е влюбен в друга. Колко присъщо на един благороден развратник, да се ръководи преди всичко от плътските си желания. Не биваше да се изненадва, ни най-малко, в какво се бе превърнал Ричард.

Как въобще бе допуснала, че може да е привлечена от него? Възмути се от себе си, че дори за миг го бе сметнала за пленителен. Като някоя жалка, отчаяна, стара мома. Чарът му най-вероятно бе също толкова фалшив, колкото и претенциите му, че е французин. А днес тя си бе помислила, че е красив. Колко измамна беше тази красота, защото нищо под повърхността му не бе красиво. Беше подъл и злобен. И от онзи вид сноби — най-лошите, които не можеха да си държат устата затворена що се отнасяше до предполагаемото му превъзходство. Винаги се бе държал така, сякаш тя е недостойна и не е достатъчно добра за неговата класа, и я оставяше да вярва в това. Мили Боже, пак бе обзета от спомените. А мислеше, че ги е загърбила и никога няма да й се наложи да се върне към онези дни. Но това бе преди Ричард да се появи отново и да й припомни всичко.