Джоана Линдзи
Съвършен годеник (47)

Глава четиридесет и седма

Габриел и Дрю чакаха Ричард да се върне в Лондон, преди да отплават обратно към Карибите, затова Дрю го увери, че приготовленията за заминаване още на следващата сутрин не бяха неудобство. Ричард бе облекчен, че Габриел не бе в къщата на Бойд, когато пристигна там, защото знаеше, че тя ще настоява за пълен отчет на случилото се в Уилоу Уудс. Емоциите му бяха все още взривоопасни и не бе готов да обсъжда темата. Просто каза на Дрю, че не бе минало добре.

Какво сдържано изказване бе това. Когато стоеше в спалнята си в Уилоу Уудс, наблюдавайки самодоволната усмивка на баща си, той бе осъзнал, че омразният му родител всъщност го насилваше да направи нещо, което той самият искаше! Жената, с която бе свързан през по-голямата част от живота си. Въпреки това, сбъдването на собственото му желание означаваше, че баща му побеждаваше. Това бе недопустимо в представите му.

Задържа се в къщата на Бойд, колкото да остави чантата си в стаята, която му показаха и която щеше да сподели с Охър за тази нощ. Трябваше да намери адвокат, който да го приеме днес. Ако нещо се случеше с него или с Джулия, преди да е получила развода, той искаше да е сигурен, че баща му няма да се опита да придобие каквато и да е част от богатството на Милър. Искаше да изготви завещание, което изрично изключваше Милтън Алън от наследяване на нещо негово… или на съпругата му.

Съпругата му. Мили Боже, звучеше толкова приятно. Но Джулия не мислеше така и вероятно бе права. Какво имаше да й предложи в крайна сметка? Не бе без пукната пара. На Карибите нямаше за какво да се харчат, така че имаше заделени няколко хиляди паунда, но те бяха като джобни пари в сравнение с богатството на Джулия. Не притежаваше никаква собственост, дори къща. А и бе втори син, така че единствената титла, която получаваше, бе лорд, като на островите не я използваше. Да отдели Джулия от света на висшето общество, с което бе привикнала? От финансовата империя, която управляваше сама през последните пет години? Кой здравомислещ мъж би постъпил така?

Трябваше да се откаже от нея, а това означаваше да не се бори срещу решението й. Не виждаше начин да промени нещата. Но не можеше да го направи, все още не. Бе се поддал на импулс, настоявайки тя да дойде с него, но сега бе доволен, че го направи. Така щеше да има още няколко седмици с нея, преди да се разделят завинаги.

Ала тя можеше да не дойде.

След като се върна в къщата на Бойд късно същия следобед, имаше постоянното усещане, че е притаил дъх, докато не пристигна съобщението й, че ще се види с него на доковете сутринта.

Охър се появи в очертанията на отворената врата. Ричард не я бе затворил, след като му донесоха съобщението от Джулия. Бе се замислил толкова дълбоко, че почти не осъзна, че Охър му говори.

— Какво?

— Попитах какво се случи в Уилоу Уудс — повтори Охър.

— Разкриха театъра ни. Вече сме женени.

Охър се усмихна:

— Не очаквах да чуя това. Тогава защо пак си се отнесъл?

— Не съм.

— Беше. След скорошните събития бях сигурен, че ще спреш да го правиш.

Ричард не искаше все още да обсъжда Джулия, затова просто отговори:

— Ситуацията е сложна.

— На мен ми изглежда ясна. Или никога не ти хрумна, че ще си очарован от опасността да я обичаш само заради самоличността на съпруга й.

Ричард сподави смеха си от грешката на Охър, опита се да го прекъсне, но Охър повдигна ръката си, решен да се изкаже:

— Малъри ни заплаши в самия ден, в който срещна съпругата му, когато оставихме Габи в дома им. Той бе изключително заплашителен, какъвто обикновено е, и това можеше да ти повлияе още тогава. Изправи те пред уникално предизвикателство. Така или иначе, вкуси ревността му, затова се налага да попитам — наистина ли мислиш, че все още я обичаш?

Ричард се усмихваше, докато поклащаше глава. Нямаше защо да обяснява допуснатата грешка. Охър не бе човек, който си пъха носа навсякъде. Затова просто му каза:

— Не, каквото и да беше, вече го няма.

— Значи си се замечтал по собствената си жена? — Охър взе да любопитства въпреки всичко: — Колко… странно.

Устата на Ричард се стегна. Нямаше нищо интересно в темата:

— Ще се оправя.

— Ако вместо това искаш да споделиш, имаме време преди приема.

— Какъв прием?

— Прощалното тържество за Габи и Дрю тази вечер. И ние сме поканени.

— Поканени, когато вече сме тук? Да не би да имаше някакви съмнения, че ще сме добре дошли?

— О, приемът не е тук — отвърна Охър с усмивка. — Ще е в дома на Джеймс Малъри.

Ричард никога не си бе представял, че някога ще бъде поканен в къщата на Джеймс. Предположи, че Малъри вероятно не знае. И въпреки това, когато той и Охър се появиха в салона, където се бяха събрали семействата Андерсън и Малъри, Джеймс го забеляза и дори не се изненада от присъствието му.

Габриел се спусна към него в момента, в който се появи. Охър бе предупредил Ричард, че е споменал на Дрю за брака му, а след това той се бе присъединил към съпругата си в дома на Малъри.

— Толкова се радвам! — обърна се Габриел към Ричард.

— Недей. Баща ми спечели, Габи.

— Е, да, но и ти също спечели, нали? Видях как гледаше Джулия на „Мейдън Джордж“. Едва сваляше очи от нея. И дори си се оженил за нея!

Тя толкова се радваше за него, че сърце не му даде да й каже за предстоящия развод, поне не на приема в нейна чест.

Затова просто отговори:

— Тя ще пътува с нас.

— Разбира се, че ще пътува с нас, как иначе? О, почакай, тя сигурно има толкова много да опакова, мести се в друга страна. Има ли нужда от помощ? Ако трябва, да отложим отплаването с ден-два?

— Никакви забавяния, Габи, моля те. Бях готов да търся друг кораб, ако „Тритон“ не можеше да потегли сутринта. Не мога да прекарам още един ден на същия континент с баща си.

Тя се вгледа в него внимателно:

— Какво друго се случи?

— Хайде да не го обсъждаме тази вечер. А Джулия ще се оправи, сигурно има повече прислужници, отколкото предполагаме. Наслаждавай се на приема си.

Той я побутна към съпруга й и бързо прекоси салона, за да избегне други въпроси. Забеляза сина на Джеймс, Джереми, и тръгна към него.

Никога преди това не бе виждал съпругата на Джереми. Вероятно е била на бала на Джорджина, но не я бе забелязал в сляпото си увлечение към Джорджина. Жената се обърна към него и сега нямаше как да не я забележи. Дъхът му спря. Дани Малъри притежаваше неземна красота, която хипнотизираше и я превръщаше в ангел с чисто бялата й коса, която бе толкова необичайна за млада жена, като нея. Въпреки че бе изключително къса и крайно неподходяща за дама, изглеждаше зашеметяващо.

Джереми го сръчка в ребрата, за да го принуди да откъсне поглед от съпругата му. Ричард се усмихна, като осъзна, че се бе вторачил.

— Извинете — обърна се към двойката със сконфузена усмивка. — Предполагам, че се случва често?

Джереми кимна с глава:

— Тя е късметлийка. Не съм ревнивец.

— Само първата част на изявлението е вярно — каза Дани и дари съпруга си с любяща усмивка.

Ричард завиждаше… на щастието им. Всъщност, всички двойки в салона изглежда бяха благословени с щастливи бракове.

Джереми забеляза как Ричард огледа стаята и попита:

— Не познаваш всички тук, нали?

— Боя се, че не. Баща ти никога не ме допускаше в дома си преди.

— Така ли? Това е интересно. Преди да разбере, че си лорд ли?

— Не, просто не му бях приятен — отвърна Ричард уклончиво.

— О! Е, явно всичко е забравено, след като си тук днес — предположи Джереми. — Нека те представя на семейството си. Не всички са тук днес, разбира се, само тези, които са в града и можаха да се отзоват на поканата веднага. Предполагам, че вече познаваш семейството на Дрю.

Ричард никога не бе срещал по-големия брат на Дрю — Уорън, но тъй като и той се бе оженил за Малъри, Джереми му представи съпругата на Уорън, Ейми.

— Дяволита немирница — така Джереми описа братовчедка си и предупреди Ричард никога да не се обзалага с нея. Явно тя никога не губеше.

Още една братовчедка на Джереми, която бе домакиня на бала за Джорджина — Реджина Идън, бе дошла заедно със съпруга си Никълъс.

— Ако чуеш баща ми да се заяжда с Ник, не го приемай на сериозно — каза Джереми с усмивка. — Баща ми и братята му са отгледали Реджина след смъртта на родителите си и затова я покровителстват повече от необходимото, като го показват ясно на Ник, или поне баща ми и чичо Тони.

На приема бе и чичото на Джереми — Тони, изключително красив мъж, на когото Джереми приличаше повече, отколкото на собствения си баща! Джереми се разсмя, когато Ричард го изтъкна.

— Направо побърква баща ми, затова не го споменавай, ако той може да те чуе. Заради черната коса е. Малко хора от семейство Малъри имат такава. Всички останали клонят към русото.

Един от по-възрастните чичовци на Джереми също бе тук — Едуард Малъри, със съпругата си Шарлот, които живееха на Гросвенър Скуеър. Присъстваше и още един от братята на Дрю — Томас. Най-големият от братята Андерсън също бил в града, но отплавал.

За Едуард, Джереми каза:

— Жалко, че чичо Еди няма да има възможност да се срещне със съпругата ти преди бързо да я отведеш оттук. Той е финансовият гений на семейството. Изглежда, че и Джулия се справя добре с финансите, така че вероятно щяха да имат какво да обсъждат.

При споменаването на Джулия, настроението на Ричард започна да се помрачава. Спомни си за шперцовете в джоба си и ги подаде на Джереми:

— Благодаря, че ми услужи с тези.

Джереми подаде инструментите на жена си, която се усмихна, и каза:

— Няма за какво. Напоследък не ги използвам. Просто ги пазя като спомен за приятелите от младостта.

— Свършиха чудесна работа — увери я Ричард.

— Радвам се да го чуя.

— Достатъчно го пази само за себе си, младежо — обърна се Джеймс към сина си, като ги приближи, а после каза на Ричард: — Ела, имам да уреждам сметки с теб.

Ричард изръмжа, но последва Джеймс към незапалената камина, която бе леко отдалечена от останалите гости.

С ръка, подпряна на полицата на камината, Джеймс не погледна към Ричард. Очите му бяха върху съпругата му, докато казваше:

— Какво е това, което чувам, че в крайна сметка си се опомнил и си постъпил както трябва? Опитваш се да ме слисаш, преди да си напуснал града?

— Много смешно — отговори Ричард без нотка смях в гласа.

— Само не си помисляй да се преместиш на моята улица, друже. Никога.

— Имаш думата ми — това никога няма да се случи.

Най-накрая Джеймс погледна Ричард с повдигната вежда:

— Дори няма да идваш на гости? Предполагам, че мога да направя изключение за посещения.

Ричард вече не можеше да спре смеха си:

— Толкова си добросърдечен, Малъри.

— Това е дарба — отвърна Джеймс безстрастно.

Явно Джеймс бе в добро настроение, вероятно защото Ричард напускаше страната отново, и младият мъж го попита внимателно:

— Ще имаш ли нещо против да се извиня на Джорджина, докато съм тук, за всяко безпокойство, което може да съм й причинил с моето увлечение?

— Да, възразявам.

— Ще отнеме само минута.

Изведнъж Джеймс прозвуча зловещо:

— Казах, че възразявам.

Ричард въздъхна:

— Тогава би ли й предал извинението ми? Кажи й, че е една от най-прекрасните жени, които съм срещал…

— Късметът ти изтънява.

— … но напълно осъзнавам разликата между мимолетно увлечение и любов. — Довърши Ричард бързо.

Джеймс го изгледа твърдо, преди да каже:

— Ако си мислиш, че ще кажа на съпругата си, че е отпаднала на второ място, не си с всичкия си. Ще предам извинението и нито дума повече.

— Съгласен съм — ухили се Ричард.

— Подсетиха ме, че вероятно Джулия ще липсва на Джордж. Те двете бяха доста близки, тъй като живееха в съседство.

— Джулия ще се върне — каза просто Ричард.

— Тя? А ти не? — При колебливото кимване на Ричард, Джеймс добави: — Чудесно! Не можех и да искам по-добро подреждане на нещата. Не бих оставил Джордж далеч от погледа си толкова дълго, но стига Джулия да пътува с корабите на Скайларк, можеш поне да си спокоен за сигурността й.

Ричард трябваше да остави нещата дотук. Не дължеше никакви обяснения на Малъри. Вместо това, той се усети, че продължава да говори:

— Не ме разбра. Тя идва на Карибите само, за да получи развод.

Джеймс го изгледа за момент, кратък миг, преди стоманено твърдият му юмрук да се забие в корема на Ричард:

— Грешен отговор. Опитай отново.

Ричард се опита да напълни дробовете си с въздух и да спре потреперването на лицето си. Когато най-накрая успя да диша и да стои изправен едновременно, притворените му очи се насочиха към Джеймс:

— Не е моя идея. Аз я обичам. Но тя няма да бъде щастлива далеч от всичко, което познава и обича. Не мога да й го причиня.

— Тогава ти се премести тук. Или намери друг начин. Но не оставяй истинското щастие да ти се изплъзне от ръцете, без да бориш за него.

— Така постъпи той — каза Антъни Малъри, като се присъедини към тях и дочу края на съвета на Джеймс. — Джеймс трябваше да се справи с факта, че братята на съпругата му искаха да го убият и да я заведат обратно в къщи с тях. Дяволски трудно е да поддържаш брак от двете страни на океана. Но той ги накара да се вслушат в него. Това го умее.

— Затваряй си устата, Тони — каза Джеймс.

Антъни се усмихна широко:

— Просто се опитвах да помогна.

— Направо си противен — не се съгласи Джеймс.

Ричард се отдалечи, докато двамата братя Малъри се заяждаха, което можеше и да е с приятелския тон, но бе трудно да се каже. С мисли, отдалечени от веселбата около него, Ричард си тръгна рано от приема. Но преди да извика каретата да го закара в дома на Бойд, се загледа надолу по улицата по посока къщата на Джулия и бавно се запъти натам. Не се поколеба да почука на вратата. Обаче, когато икономът отвори, той не потърси Джулия. Искаше да разговаря с Джералд Милър, преди да отплава на сутринта.